Етиен Леви: Наричаха ме енот и скункс

Бялата коса не състарява, хлапакът си личи по очите

Кой е той

Етиен Леви е роден на 3 юли 1957 г. в София. От малък музиката го влече и на 7 години той започва да свири на пиано. Завършва Софийското музикално училище "Любомир Пипков", а по-късно се дипломира в Българската държавна консерватория със специалност ДЕстрадно пеенеУ. В началото на 80-те години е солист на вокална група "Трик", с която печели десетки международни награди.

Етиен е добре познат от телевизията. Участвал е във форматите "Мюзик айдъл" и "Х фактор", а последните седем години е част от екипа на "Като две капки вода".

В момента Леви е преподавател в Нов български университет.

- Наскоро навършихте 61 години, г-н Леви. Има ли нещо, за което съжалявате в живота си?

- Съжалявам, че съм отстъпчив. Много съм лоялен и толерантен. Не ми е в природата да мразя. Да се ядосам за кратко време - да, но след няколко минути ми минава. Като че ли трябва да се променя в тази насока. Деликатен съм за съжаление. Това ми пречи. Трябва да се науча да казвам всичко, а не да премълчавам, но моят характер просто е такъв. В българското общество такива като мен се смятат за наивници на средна възраст, които са прекалено добри, но наивни до глупост. Тези същите, които определят така хората, трябва да знаят, че по света няма само агресори и вампири, които ти пият от енергията. Не харесвам комплексарите. Не харесвам демонстрацията на лъскава простащина. Тя всекидневно залива улиците и съзнанието ни. Мисля, че това трябва да започне да приключва. Възпитаният и ерудиран човек май няма място в това общество. Не е мъжкарско, ако се държиш невъзпитано по улицата. Мъжкарско е да имаш силата на помогнеш, когато някой има нужда. Да бъдеш достатъчно интелигентен, за да знаеш как да се обръщаш към останалите. Това за мен е истинско нещо. Всичко останало е заболяване, което трябва да се преболедува.

- Успяхте ли да си починете след тежките месеци като ментор в шоуто "Като две капки вода"?

- Участието ми в "Капките" ме измори адски много. Освен в шоуто имам и ангажименти в Нов български университет, където преподавам. Снимките, репетиции и всичко останало в "Капките" ми отне съботата и неделята. Също така съм жури на редица конкурси. Това малко ме натовари, но аз съм като акумулаторни батерии и колкото повече се изразходват, толкова повече се зареждат. Това е присъщо за моя характер. Активна почивка за мен няма, още от дете. Не знам как да релаксирам, както правят повечето хора.

- Поредният сезон на ДКапкитеУ приключи. С какви емоции изпратихте края на риалитито?

- Това е любимото ми телевизионно предаване. Участвал съм в редица формати като "Мюзик айдъл и "Х фактор", но те не могат да стъпят на малкия пръст на "Като две капки вода". В сърцето ми навлязоха най-много "Капките", защото там се срещам с различни хора - актьори, певци. Емоцията, с която завърших шестия сезон на предаването, е изключителна. Адски е изразходващо, но насладата е още по-огромна. Благодарен съм, че продължават да ме канят да съм в екипа на предаването. "Капките" е най-гледаното и най-вървежното шоу в България. Хората ме срещат по улиците и вече ме питат кога ще започне новият сезон. Обяснявам им, че това ще се случи догодина, а на тях не ми се чака. Искат да го гледат постоянно. С "Капките" хората разтоварват. Забравят за всекидневните криминални хроники, болни хора, пожари, наводнения и проблемите си.

- Заслужаваше ли Славин да спечели "Капките"?

- Иван, който беше на финала (б.а. - Иван Юруков), е един чудесен актьор. Има невероятни музикални данни. Образа си като Мерилин Менсън го изигра превъзходно, дори по-добре от оригинала. Иван също заслужаваше победата. Славин е скромен човек и трябва да стане малко по-показен, за да се освободи. На него му трябва един добър екип и той ще се развие още повече. Съвсем заслужено спечели. Направи чудесни превъплъщения. Танцуваше невероятно, въпреки че призна, че не му се отдават тези неща. Харесвам такъв тип изпълнители като него.

- Имаше ли участници, с които ви бе трудно да работи?

- Не, всички бяха превъзходни. Боби Турбото, когото аз наричах Борко Дизела, се оказа изключително дисциплиниран, а не такъв, какъвто сме го виждали преди години. Има невероятно чувството за отговорност. Това си пролича, когато изигра образа на Елвис Пресли. Боби пя с такава топлина в гласа си. Изкара тембър, близък до този на краля на рока.

- Преди година отново се събрахте с група "Трик". Каква бе причината да се разделите?

- Няма точна причина. Моите колежки - Снежи и Руми, трябваше да родят в един момент от своя живот. Това е една от причините да се разделим. Но другата, основната според мен, е, че много хора се намесиха в групата. Те не искаха да успеем. Завиждаха ни. Ние бяхме страшно обичани и харесвани. Неслучайно група "Трик" има купища международни награди. Признанието в България дойде доста след това. Още по време на комунизма ни се предвиждаше огромно бъдеще в Европа. Получихме много стойности награди и, разбира се, се появи завистта. Тези хора не искаха нашите успехи да продължат и се намесиха. Това ни разколеба и ние решихме да спрем. Казах на момичетата на раздяла, че това, което сме постигнали, трябва да го пазим като очите си.

- А как решихте да се съберете след толкова години?

- Снежи и Руми дълго време работиха с един от легендарните ни изпълнители - Васил Найденов, но и те се разделиха. И така, от нищото, щом всички бяхме свободни, решихме да се съберем отново. На наши концерти хората пеят и танцуват. Наскоро имахме случай, в който деца на 15-16 години припяват и се забавляват на нашите песни, без никога да са ги чували. Два пъти ни изкараха на бис. Това е удовлетворението ни. Група "Трик" явно е изпреварила времето си, щом сме харесвани и от сегашното поколение.

- Мислили ли сте някога да смените външния си вид, с който сте характерен вече дълги години?

- Много съм дисциплиниран като изпълнител. Още когато Стефан Широков, който е основател на група "Трик", ме покани да пея с тях, ми каза, че трябва да си променя външния вид. Двете певици тогава бяха с тъмни коси и Стефан, Бог да го прости, ме посъветва да се боядисам рус. Нали се сещате какво се говори по време на комунизма за мъж, който е певец, танцува, а на всичко отгоре е и изрусен. Не се замислих изобщо и не се вайках. Само попитах кога трябва да си боядисам косата. Стефан каза, че трябва да има едно цветно петно, което да разделя двете черни певици. По улиците са ме наричали енот, скункс, но какво да направя, като това се изисква от мен. Хората свикнаха с моя външен вид и затова не го сменям. Заради две имитации си обръснах мустаците на два пъти, само и само заради шоуто. Бил съм и късо подстриган. Правя всичко, което се изисква от мен. Мустакатата ми физиономия се набива на очи. Хората често ме питат защо не съм се боядисал - бялата коса за тях значела, че изглеждаш стар. Винаги отговарям по един и същ начин на този въпрос - грешно е да се смята, че бялата коса състарява. Когато човек има хлапашки характер, какъвто имам аз, то си личи по очите. Не си боядисвам косата, защото не искам да изглеждам като онези чичковци на моята възраст, които имат 20 години по-младо гадже и мислят, че изглеждат по-млади. Но те не изглеждат по-млади така, а по-възрастни. Наричам тези чичовци къносани.