Актьорът Ивайло Захариев: 10 г. съм чист от трева

В "Южен вятър" съм глуповат, не лош

Кой е той

Актьорът Ивайло Захариев печели любовта на зрителите с ролята си на доброто ченге Мартин в най-успешния български сериал "Под прикритие". Талантът му обаче е оценен от специалистите още с дебюта му във филма "Номер 1", който печели "Златна роза" през 2011 г. Ивайло е завършил НАТФИЗ в класа на проф. Атанас Атанасов. Той владее жестомимичния език и участва като гост актьор в постановки на театър "Мим-арт", съставен от глухи актьори, а също така е посланик на дейността. Друга кауза, с която е ангажиран дълго време, е подкрепата на наркозависими младежи. Докато изпълнява тази мисия, той се запознава със съпругата си Миряна, с която имат двама синове - Филип и Дамян.

- Г-н Захариев, днес е премиерата на сръбския филм "Южен вятър" с режисьор Милош Аврамович. Как ви избра той, участвате заедно със звездата Христо Шопов?

- Сюжетът се завърта около живота на Петър Мараш - член на белградската автомобилна мафия, за когото нещата започват да се нареждат. Член е на клана, ръководен от опитния бос, известен като Царя, и всичко върви добре. Работата се върши, парите стигат за всички и си нямат проблеми с полицията. Всичко обаче ще се промени, когато Мараш открадва грешната кола и влиза в конфликт с прословут наркоклан. Филмът си е изцяло сръбски. Режисьорът имаше нужда от българско участие, понеже пътят на наркотиците минава и през България, и тук се намесва моят герой и този на Христо Шопов. И двамата бяхме избрани, без да се явяваме на кастинг. Избрали са мен, след като "Под прикритие" е даван три пъти в Сърбия и хората много са го харесали.

- Как се чувствате в ролята на мафиотски син, чийто баща е Христо Шопов?

- В този филм аз не играя нито от добрите, нито от лошите, а играя от глупавите. Моят герой прави една глупост, която му коства много, но нека не разказвам повече от сюжета, за да бъде изненада.

- Докато снимахте в Сърбия, какво ви хареса и какво не?

- Седмица бяхме там. Бях впечатлен от работния екип, който беше на много високо ниво. Хареса ми и кухнята им - не само сръбската скара, но и всички неща, които правят с люти чушки по характерен начин. Иначе се запознах във фитнеса в един от почивните дни с Новак Джокович. Той е супер готин. Нямахме много време да си говорим, защото беше зает с подготовката си за голям турнир. Като му казах, че съм български актьор, той много се зарадва. Тренираше активно и когато направи един пълен шпагат, много ме изненада. Но явно в тениса освен другите качества е нужно и човек да е супер добре разтегнат.

- Като човек, който се бори със зависимостите, не мога да не ви попитам - преди ден си отиде поредният талантлив актьор, който загуби борбата с алкохола. Вие дълго време сте пушили трева, как се отказахте от този порок?

- Да, така е. Напоследък сме свидетели на това как много млади хора погубват живота си от на вид безобидни неща. Защото знаем, някои казват: "Ооо, ама всеки пие, всеки използва лека трева, не е трудно да се откажеш". Проблемът е в тази заблуда, в това "подхлъзване", след което много лесно можеш да се окажеш зависим. Темата е дълга. Аз десет години вече се радвам на живота си без т.нар. трева. Това ми дава възможност да съм с трезва мисъл, да правя своите избори, а не да се лутам в несигурност. Това е в някаква степен битка със самия себе си. А не трябва да е така. Трябва битката да е за нови предизвикателства - за нови роли, да изучаваш нови неща.

- Свръхчувствителните ли стават зависими от алкохол, наркотици?

- Не бих казал, по-скоро податливите се пристрастяват. Всеки опитва, на всеки може да се хареса, но някои спират, а други продължават. Лично аз съжалявам актьори, които мислят, че в зависимостите могат да намерят вдъхновение. Смятам, че повечето талантливи хора работят въпреки алкохола и наркотиците, а не благодарение на тях. Да, чували сме и че много гениални хора са написали изключителни неща благодарение на опиатите, но не всеки е гений. И не виждам защо трябва да се самоунищожаваш само за да напишеш нещо или да изиграеш нещо. Не си струва. Животът е най-голямата ценност.

- Помагали сте на хора с наркотична зависимост в група за взаимопомощ "Изход". Защо младите посягат към дрогата?

- Заради любопитство. Това, че масовата култура ги убеждава, че да пробваш не означава да се пристрастиш, което не е пълната истина. Има някаква истина, но всяка добра лъжа е непълна истина, защото от веднъж човек може да не се пристрасти, обаче удоволствието, което ще изпита, като сравни с това, което изпитва без наркотици - може да го накара да пожелае пак.

- На вас какво ви помогна да се откъснете от дрогата?

- Моята мечта да стана актьор ме провокира да зарежа тревата, защото тя взимаше голяма част от времето и мислите ми. Човек, като се напуши, не е най-работоспособният, защото за театъра трябва да бъдеш добре концентриран, за да сътвориш нещо ново. Така е и с филмите. Тогава трябваше да избирам дали да остана обикновено тревоманче, или да си следвам мечтата и резултатите от избора ми са налице.

- Направихте впечатляващо участие в постановка на Бойка Велкова в "Усещане за любов". Какво ви провокира да я изиграете?

- Това е един новаторски музикално-поетичен спектакъл. Провокира ме подходът към поезията, това, че не правим просто един рецитал на стихове, а ги претворяваме в театър. Правим ги така, че да бъдат гледаеми и интересни - добавили сме към тях танци и красиви картини от класически автори. Много ми харесва подборът на произведенията, които Бойка направи, а и публиката също реагира изключително емоционално и бих казал - много силно.

- Кой е любимият ви цитат от постановката?

- Аз мога и без твоите устни, аз мога и без твоите ръце, аз мога в тъга да те напусна, да не получа твоето сърце, аз мога да умра от жажда тежка, аз мога да тъгувам в самота, аз мога да стоя в пустиня жежка, аз мога да изчезна от света, аз мога да погубя своя глас - не мога да не те обичам аз.

- Йоана Буковска тези дни има премиера на любопитен спектакъл с участието на телефоните на зрителите.

- Да, това е много интересна иновация. Тези колаборации много ми харесват. Мислил съм и аз за този тип провокации. След нейната премиера тръгваме на турне с нея с представлението "Поручик Бенц", където играем заедно и с Любо Ковачев. След това ме чака нов театрален проект, който е със Силвия Петкова, с Ники Станоев, Юли Рачков, Иво Йончев под режисурата на Съби Събев. Проектът се казва "Кризисен център за мъже", пиесата е написана от Михаил Казаков и разглежда проблема на днешните мъже - доколко са отхвърлени, какъв им е проблемът с жените, ако има такъв. Със Съби направихме и друга постановката "Хлапачката от 13-ия етаж". Това представление е за тийнейджъри, които чрез своята свръхчувствителност лесно могат да бъдат склонени към самоубийство и се опитваме да ги убедим, че си заслужава човек да се бори с трудностите.

- А на какво учите двете си момчета вкъщи?

- Ха-ха, на много неща. На много неща и те ме учат. Моето вдъхновение са. Даваме им свобода да търсят себе си с моята съпруга Миряна. Децата ми обожават да готвят например. Ето, големият снощи направи първото си суши! Много неща правим заедно, най-често си щуреем навън и играем на игри. Филип и Дамян са страхотни хлапета.