Писателят Николай Табаков пише от съвсем малък, а любовта към това е наследство от баба му. “Тя беше голяма разказвачка. Постоянно ми пробутваше приказки, водеше ме в библиотеката. Тя ми четеше, аз ѝ четях, след това и така ме научи да пиша. Още тогава се явих на конкурс, обявен от БНР, за написването на разказ от дете. За няколко дни сътворих разказ за Кума Лиса. Според мен се получи изключителен разказ, но Българското национално радио не съумя да го оцени и аз бях страшно разочарован”, разказва Табаков в подкаста “24 часа от живота”.
Той е автор на 13 книги, от тях десет романа, три сборника с разкази и един детски роман. Две от томчетата му са преведени и издадени на сръбски, три - на руски, и още две - на немски. Най-новата му книга се казва “Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор”.
И до ден днешен се гордее с приятелствата си и с Йордан Радичков, и с Николай Хайтов. “Живял съм с тях. Минимум веднъж в седмицата разговаряхме, пили сме си ракията, слушал съм глупости, слушал съм мъдрости. Те бяха хора на духа, пътуваха в друга класа. Те не се обичаха! Съперничеството си беше съперничество. Никога не съм чул нито от Радичков, нито от Хайтов лоша дума за другия”, спомня си поетът.
Какво разказа още за приятелството си с двамата големи писатели, какво липсва на съвременната българска литература, може ли човек да се научи да пише само от един курс и още от интересния разговор с Николай Табаков, слушайте в подкаста “24 часа от живота” в сайта на “24 часа” и във всичките ни подкаст платформи. Ще ни откриете като “24 часа podcast”.
