Алеко Константинов е завещал родната си къща на Свищов, въпреки че богат търговец искал да я купи за 15 хиляди златни лева. Това разказа в интервю за БТА Ивелина Иванова, директор на Историческия музей в Свищов. Тя припомни, че на 15 май ще бъдат отбелязани 93 години от откриването на къщата музей "Алеко Константинов" в крайдунавския град.
По думите й къщата на Алеко е една от знаковите сгради в Свищов още преди Освобождението. Тя е била построена от неговия баща Иваница Хаджиконстантинов през 1861 година. Заможният търговец с кантора и в Румъния избира да изгради дом за своето семейство в Свищов, където през 1863 година се ражда и Алеко Константинов.
Любопитна подробност е, че в този квартал са израснали други двама бележити българи с принос към националната история - Цветан Радославов и Иван Шишманов. Тримата са връстници, били са кръстени в един и същ купел в църквата "Свето Преображение", и заедно са посещавали Светиниколското училище, посочи Иванова. След завършване на средното си образование Иван Шишманов продължава образованието си във Виена и Швейцария, след което участва активно в българския обществен живот и е бил министър на просвещението. Цветан Радославов - автор на българския химн, учи във Виена и Лайпциг, а техният връстник Алеко Константинов завършва право в Одеса, след което се установява в София. Следват трудни години за семейството на Алеко Константинов, умират майка му, баща му и трите му сестри. Той остава сам в столицата.
През 1896 година негов братовчед, живеещ в Свищов, му изпраща писмо, с което го осведомява, че има купувач за бащината му къща, който е готов да даде 15 хиляди златни лева за нея. От кореспонденцията, която се съхранява в Историческия музей в Свищов, става ясно, че Алеко е отговорил на своя братовчед. В писмото си той подчертава, че това е "къща с историческо значение, в която стъпва за първи път кракът на царя-освободител", посочи Иванова. Тя уточни, че цар Александър Втори не само е гостувал в родната къща на Алеко Константинов, но там е била и губернаторската канцелария в първия български освободен град.
След смъртта на Алеко Константинов през 1897 година бащината му къща се стопанисва от общината. В определен период от време в нея дори се е помещавало и училище. През 1911 година общественици от Свищов се събират и решават къщата да бъде превърната в музей, посочи Иванова. Войните от 1912 година до 1918 година прекъсват осъществяването на замисъла, но през 1919 година е създаден Комитет за превръщане на родната къща на Алеко Константинов в къща-музей. Изработен е устав, който е утвърден от Министерството на народното просвещение със Заповед номер 1788 от 2 юни 1920 година.
Идеята за създаване на музей е огласена из цяла България. В начинанието се включват всички местни общественици и интелектуалци, както и Свищовската дружба в София, начело с проф. Иван Шишманов и проф. Георги Данаилов. Директорът на Народния етнографски музей в София - Ст. Л. Костов също дава тласък на събирателската работа за бъдещия музей в Свищов. В нея се включва и Евдокия Петева - Филова, съпруга на проф. Богдан Филов. Така музейната сбирка е обогатена не само с вещи на Алеко Константинов, но и с етнографски материали, както и с археологическа сбирка, представяща находките от древността, открити в района.
На 15 май 1926 година, в присъствието на председателя на Народното събрание проф. Александър Цанков, кмета на Свищов Аврам Капитанов и много граждани, министърът на Народното просвещение Никола Найденов открива музея на името на Алеко Константинов и в негова памет. Директорът на историческия музей подчерта, че къщата-музей е била един от малкото музеи на държавна издръжка в страната до 1944 година.
От 1979 г. домът на писателя хуморист Алеко Константинов става мемориален музей. В него особено място заема сърцето на Щастливеца, поставено в стъкленица, запазено след аутопсията му.
Тази година на днешния 10 май свищовската общественост ще почете 122 години от смъртта на Алеко Константинов. По традиция цветя ще бъдат поднесени пред гроба му в София.
На 15 май в къщата-музей на Алеко Константинов с изложба и литературна среща ще бъдат отбелязани 93 години от обявяването й за музей.
Коментари (0)
Вашият коментар