Георги Костов: Зрителят трябва да се забавлява и да намира добрия пример за подражание

Георги Костов е роден и израснал в Казанлък, завършил е техникум по електротехника, а в казармата преоткрива детската си мечта да се занимава с кино и кандидатства в НАТФИЗ, където паралелно учи режисура и филмов монтаж.

Занимава се с филмово изкуство вече 22 години и казва, че ролята на киното е преди всичко да представя нещата от живота и актуалните теми на обществото. Според него успешен филм е този, в който зрителят може да открие добрият пример за подражание. Осъзнава себе си като режисьор със създаването на първия си игрален филм “Пистолет, куфар и три смърдящи варела”, а сред най-успешните му филми до момента са “11А”, комедията “Секс академия - мъже” и приключенско - романтичният “Опърничавите”.
Смята, че вечно актуалната тема в киното е историята. Именно на тази тема е посветен и новият му филм “Останалото е пепел”, който получава подкрепата на Министерството на културата. Филмът ни връща в българската историческа действителност през 1944 г., а в центъра на събитията стои видният български политик, дипломат и финансист Атанас Буров.

Георги Костов твърди, че заснемането на филма е било предизвикателство, а сред най-важните моменти той откроява именно сплотяването на екипа и създаването на усещането за обща цел.

- Г-н Костов, кои бяха първите филми и режисьори, от които се вдъхновихте?

- Първите ми съзнателни спомени са от детските ми години, когато по телевизията се излъчваха филми за Втората световна война. Спомням си един ден, когато бях първи клас, ни заведоха на кино и гледахме филма “Иди и виж” на руския режисьор Елем Климов. Това, което силно се е запечатало в съзнанието ми тогава, е че когато из гледах този филм, като дете припознах себе си в образа на главния герой – малко момче на име Флоря, което намери пушка в пясъка и воюваше наравно с другите войници срещу фашистите. Когато се прибрах вкъщи, бях толкова впечатлен от филма, че казах на баща ми: “Като порасна, искам да стана актьор. Баща ми ме попита защо искам да стана актьор и аз му отговорих: “Защото искам да правя филми." Тогава той каза, че щом като искам да правя филми, трябва да стана режисьор. Сега, като върна лентата назад, като възрастен разбирам, че тази случка от детството ми е показателна в два аспекта – професионален и личен.

- Какво ви показа в личен и какво в професионален план?

- В професионален план това, което разбрах, е че всеки човек от публиката – от дете до възрастен. може да припознае себе си в един от героите във филма , който гледа. Следователно, ролята на филмовото изкуство е изключително важна, тъй като има възможността да представя нуждата добрите ролеви модели и ценности на обществото, които го формират, да бъдат следвани.
В личен план, тъй като съм баща, осъзнах колко е важно да изслушваме децата си и да ги подкрепяме в осъществяването на мечтите им.

- Какви истории се стремите да създавате в своите филми?

- Стремя се да създавам обществено значими истории, които да са актуални и интересни за публиката. Въпросите, които засягам във филмите ми, са свързани с общочовешки теми като силата на любовта, промяната към добро, свободния избор и последиците от него. Това, към което се стремя, е зрителят винаги да се забавлява и да намери добрия пример за подражание.

- Има ли тема, върху която в бъдеще много искате да направите филм?

- Като цяло съм силно заинтригуван от актуалната глобална съвременна тема, свързана с климатичните промени.
Също така имам огромното желания да продължа
да правя филми, свързани с българската история и значимите герои в нея. Както казва Едмънд Бърк, “Тези, които не помнят историята, са обречени да я повторят”. А и както също казва Атанас Буров - главният герой в “Останалото е пепел” : “Не се насажда родолюбие и сцепление в един народ, ако не се култивира у него съзнанието на общността и ценността на неговото битие. Не се подготвя едно добро бъдеще, като на едро се отрича миналото.”

Ето защо силно вярвам, че повече от всякога трябва да си спомним за героичното ни минало и ценностите на нашите прадеди, за да бъдем успешни като нация. Филмовото изкуство е добър инструмент за предаване на това послание към обществото.

- Кога според вас един филм е успешен?

- Един филм е успешен, когато бъде оценен от зрителя като такъв. Тогава, когато се запознавам в ежедневието си с хора и те ми споделят, че даден филм, който съм режисирал, ги е забавлявал или ги е накарал да се замислят. Наскоро една госпожа сподели с мен, че когато са пуснали “11А”, тя и цялото семейство са гледали филма по няколко пъти и е силно впечатлена от това, че този филм е грабнал интереса на няколко поколения.

- Върху какво работите в момента и какво да очакваме в бъдеще на филмовия пазар?

- В момента работя по една много актуална тема на съвременното общество, а именно бързия възход и падение, който се случва в сектора на финансовите пазари. Това е следващият филм, който ще режисирам, и е озаглавен “Животински бесове” . В момента съм ангажиран с подготовката му, а снимките започват през май.

- Беше ли предизвикателство създаването на филма “Останалото е пепел”?

- Определено заснемането на филма беше предизвикателство за мен, тъй като засяга сериозна тема, която е важна част от българската история. Филмът беше епоха, а и освен това е сложно постановъчен.

- Къде заснехте филма?

- Трябваше да пресъздадем София от 1944 година и предизвикателството се състоеше в това , че половината от нея в този период е разрушена от бомбардировките по време на Втората световна война. Това изискваше да се направят декори на всички интериори във филма - от кабинета на Буров до самолета.
Екстериорите ги снимахме по улиците на София и “разрушихме” сградите с 3D ефекти, за да заприличат на архивните кадри, заснети след бомбардировките.

- Защо решихте да направите филм точно за тази част от българската история?

- Продуцентът ми предложи сценария на Александър Томов и аз го харесах. Точно тази тема от българската история се избягва и затова ми се стори привлекателна за филмиране.
Голямото желание на продуцента на филма Христо Христов беше да направим един истински стойностен филм за този голям българин - Атанас Буров.

- В “Останалото е пепел” ролята на Атанас Буров се играе от Асен Блатечки, защо избрахте точно него?

- Асен Блатечки е добре познат в българската филмова и театрална индустрия с високото ниво на актьорски умения и професионализъм.Той е актьор, който успешно приема образа на героя, който играе, и аз бях абсолютно уверен, че ще се справи с предизвикателството да се превъплъти в образа на Буров.

- Във филма играят и двама чуждестрани актьори, това са Бен Крос, който се превъплъщава в ролята на американски журналист, и Нейтън Купър, в ролята на младия Джордж. Защо се спряхте на тях?

- Ролята на американския журналист решихме, че ще е най-достоверно да се изиграе от актьор, на когото английският е роден език.
Разбира се, не сме се спрели на Бен Крос само защото може да говори на английски език (смее се), а преди всичко защото безспорно е доказал своя актьорски талант на международно ниво.

Нейтън Купър беше абсолютно попадение за този филм, без аналог и конкуренция в кастинга за тази роля. Мисля, че събрах добър каст и няма актьор, за когото да съжалявам. Този филм го правихме без какъвто и да било компромис.