Катя Паскалева става звезда с филма "Козият рог"

Актрисата почина след дълго боледуване на 56 години на 23 юли 2002 г

35 години от живота ѝ бяха едно обричане на българския театър и на киното, посвещение на милиони зрители, които я обичаха и на които тя подари себе си. С тази епитафия Съюзът на артистите в България обяви кончината ѝ.

Завършва НАТФИЗ в класа на Методи Андонов. Нейни състуденти са Стефан Данаилов и Стефан Мавродиев.

Дебютира в киното през 1967 г. с малка роля във филма “Отклонение”, но става истинска звезда с филма “Козият рог”. После играе главните женски роли във “Вилна зона” (1975), “Звезди в косите, сълзи в очите” (1977), “Спирка за непознати” (1989) и др.

На театралната сцена Катя Паскалева направи също толкова запомнящи се роли в постановки по Чехов, Йовков, Шекспир и Пинтър. Тя играе различно в киното, театъра и телевизията

Влиза в голямото

кино през света

на Хайтов:

първо като Найме в “Краят на песента” и после като Мария в “Козият рог”. И двете ѝ роли са почти безмълвни.

Жестока болест направи безмълвни и сетните дни в живота ѝ. Тя се прости с него в Правителствената болница, записвайки на листчета вълненията, чувствата и въпросите си. Последните ѝ две думи били: “Мокро, дъжд...” Написва ги с големи букви напряко на страницата...

Катя Паскалева е родена на 18 септември 1945 г. в Петрич, но израства в Перник. В миньорския град баща ѝ има много приятели сред гръцките емигранти, те пък създават свой самодеен театър. И още като първокласничка Катя дебютира в техен спектакъл - играе момче, син на партизанка, и дори има реплика: “Мамо, гладен съм...” После преминава през драмсъставите на местния пионерски дом, играе и в Пернишкия тетър.

Катя е едва на 17

години, когато баща ѝ

умира в ръцете ѝ Последните му думи били: “Ти, ти артистка...” Явно тя приема това като клетва или завещание и на следващата година кандидатства във ВИТИЗ.

Изглежда като бебе - с бузки и с едно черно “кукуригу”, самата детска невинност. Много е притеснена, но прави такъв монолог на Жулиета, че комисията веднага оценява таланта ѝ.

Първият спомен на Стефан Мавродиев, състудент на Паскалева, я рисува с огромна плитка, “която ми се струваше, че се вие като боа чак до петите ѝ”. С черната си коса, с красивия овал на лицето и с топлия и вглъбен поглед тя сякаш е излязла от картина на Майстора.

И Мавродиев, актьор с душа на поет, я сравнява с Мадона. Впрочем спомнете си Мария от “Козият рог”, когато облече красивата носия, за да се срещне със своя любим, и ще се убедите, че Мавро е прав.

Най-добрата приятелка на Катя от онова време - Соня Маркова, бъдеща съпруга на Антон Горчев, е свидетелка на първите любовни трепети между Паскалева и пловдивския художник Георги Божилов-Слона. Тяхна състудентка ги води в стария град на Пловдив на гости при Начо Културата. Там често присъства и Слона. И уж здраво стъпилата на земята Катя попаднала в плен на абстрактните рисунки на художника, после и на сърцето му. Женят се малко преди Катя да завърши ВИТИЗ.

И докато голямата част от випуска ѝ е изпратена точно в Пловдив, Катя Паскалева е засилена чак в Толбухин, днешен Добрич. Влюбеният художник последва своята муза и в Добруджа. Там в началото двамата живеят доста бедно. Докато тя репетира и играе на сцената, той рисува акварели върху листове кадастрон. Тогава и Катя за първи път се изкушава от рисуването и застава пред платното.

След Толбухин двамата се връщат в Пловдив и нахлуват с гръм и трясък сред местната бохема. Тези години актрисата определя като най-хубавите в живота ѝ. Тогава я портретува самият Златю Бояджиев, вече парализиран след инсулта и рисува с лявата си ръка. “Притеснявах се, докато му позирах. Златю беше много внушителен, вдъхваше ми респект...”, признава Паскалева след години.

За ролята на Мария в “Козият рог”

първоначално

е избрана

Мая Драгоманска

и дори е изпратена да тренира езда. Една вечер обаче Стефан Мавродиев завежда учителя си Методи Андонов в Пазарджишкия театър, където изгоненият от София режисьор Леон Даниел е поставил “Както ви се харесва” и в главната роля играе Катя Паскалева.

“Ех, че хубаво... Така се прави театър!”, възкликва Андонов след спектакъла. И тогава решава да снима Катя в “Козият рог”. Дори не прави пробни снимки.

“Това решение сякаш отпуши емоционално Методи и той засне филма буквално на един дъх”, казва Стефан Мавродиев. Андонов избира доста “подъл” подход за мотивация на Катя и Антон Горчев в ролята на Караиван - непрекъснато ги подстрекава.

В Рилския манастир, недалеч от който се снимал филмът, пригаждат едно помещение за нещо като лаборатория. Режисьорът гледа там заснетия материал и казвал на Катя: “Ако знаеш Тони как е изиграл тази сцена!..” Тайно от нея подхвърля на Горчев: “Катя играе блестящо, стегни се!..” И така здраво ги нахъсвал, че те изтръгват най-дълбокото от актьорските си души.

Тази надпревара без малко да завърши с фатален край. По време на снимките в окото на коня влиза клонка и той хвърля актрисата. Катя пада до голям и остър камък, само сантиметри я разминават от тежко счупване на гръбнака, а може би и по-лошо. Тогава режисьорът отсича: “Катя и Антон няма да яздят повече, все пак трябва да завърша този филм!”.

Снимането на прословутите голи снимки с Паскалева тръгва много трудно. Някакъв свян наляга всичките актьори, макар че са от един випуск и се познават чудесно.

След провала на няколко дубъла, които снимат цели три дни, Климент Денчев, единият от насилниците, казва: “Абе, хора, ние артисти ли сме, или лукови глави? Това е актьорска сцена и трябва да я направим!”.

Срамежливата Катя

се преобразява

пред камерата

Можела да направи всичко, щом е в името на изкуството и на филма. И изиграват сцените на един дъх.

Въпреки изключителните си качества “Козият рог” не е отличен със “Златна роза” на кинофестивала във Варна през 1972 г. Просто има малшанса да се състезава с филма за Георги Димитров “Наковалня или чук” на Христо Христов. Печели първа награда и може би най-важното признание - на публиката.

Международното признание за Паскалева обаче е зашеметяващо - освен наградата за женска роля в Панама и “Фемина” в Брюксел тя печели и отличието за принос в развитие на световното кино в Карлови Вари.

Няма друга наша актриса с такъв приз...