Защо няма моторни спортове на олимпийските игри?

Хитлер ги прави част от програмата в Берлин през 1936 г.

Автомобилните компании присъстват на всички олимпийски игри, но само като официални спонсори= Автомобилният и мотоспортът липсва от програмата. Защо е така?

Международният олимпийски комитет не признава автомобилизма като олимпийски спорт, защото от организацията предпочитат да се фокусират само върху физическите постижения.

Съвременните олимпийски игри са създадени през 1896 г. под ръководството на Пиер дьо Кубертен. По това време автомобилът е в начален стадий на своето развитие и едва на втората олимпиада в Париж през 1900 г. има опит автомобилизма да се превърне в спортна дисциплина. Паралелно с игрите в програмата са организирани седем събития: с каруци, леки и тежки машини, леки автомобили, таксита и състезателни коли.

Предизвикателства пред участниците са големи. Водещата надпревара е двупосочно пътуване Париж-Тулуза-Париж с дължина 1347 км. По това време пътищата са коларски, няма асфалт и магистрали. Основателят на Renault - Луис Рено, също се пуска в състезанието. 78 превозни средства от всички категории са на старта, но на финала ще пристигнат едва 18. Победител е Алфред Велге с кола на първата френска марка Mors. Той също е известен под името Левег и е чичо на Пиер Левег, който загива през 1955 г. зад волана на своя мерцедес при фаталната катастрофа на "24 часа на Льо Ман" (общо 84 загинали и над 120 ранени в историята на легендарната надпревара). Категорията коли е спечелена от Луис Рено, управлявайки автомобил на собствената си марка.

Единственото легално завръщане на автомобилния спорт се случва на XI олимпиада в Берлин през 1936 г. Той отново не присъства сред официалните спортове на игрите, но за разлика от 1900 г., когато се провежда успоредно на олимпиадата, този път е демонстративен спорт, с място в средата на събитията.

В програмата е само едно състезание: рали, което пресича Германия. Финалът трябва да се проведе на олимпийския стадион в Берлин, пред самият Адолф Хитлер. Състезанието трябва да продължи осем дни, от 22 до 30 юли, и да премине през 60 града, като задължителни състезателни отсечки.

Мисията е ясна - да се покаже превъзходството на германските марки BMW, Mercedes-Benz или Auto Union, като направят почетна обиколка като победители на стадиона.

В крайна сметка обаче автомаратона печели жена англичанка. Елизабет "Бети" Хейг и нейната навигаторка Барбара Маршал още от началото дръпват пред останалите със своя Singer Le Mans. За хитлериския режим това е позор и невиждано унижение.

Набързо финалът е преместен от олимпийския стадион в Берлин. Особено след като става ясно, че Бети Хейг е племенница на маршал Хейг, който изиграва важна роля в Първата световна война срещу Германия.

Все пък англичанките Хейг и Маршал стават единствените, които са получили олимпийския златен трофей (официално име на наградата) в състезание по автомобилен спорт. Сребърните медали остават за Хушке фон Ханщайн и неговият навигатор на BMW. Бронзът е за швейцареца Пол Абт и Хани Хейг с Ryley. Маршрутът на състезанието минава през AVUS, първата магистрала в света.

В Олимпийската харта, наречена годишник на Международния олимпийски комитет през 1908 г., за 99 години изключва „спортове, дисциплини или събития, при които представянето зависи основно от механичното задвижване“.
През 2007 г. това изречение е заличено, проправяйки пътя за автомобилния спорт към алимпийските игри. През 2013 г. Международната автомобилна федерация (FIA) подписа олимпийската харта, както и Световния антидопингов кодекс.

От друга страна, FIA стартира със SRO (организацията на Stephane Ratel) моторните игри на FIA или "олимпийските игри“ на автомобилния спорт. Първото издание се състоя през 2019 г. Второто трябва да се проведе тази година във Франция, на пистата "Пол Рикар".

Така че скоро едва ли ще има моторни спортове на олимпийските игри.