Бояна, жената на кандидат-премиера, остави поезията, защото не иска да е Криско

Още през 2004 г. талантът на съпругата на кандидат-премиера открит в “24 часа” от Любомир Левчев

Само допреди седмица Пламен Николов, актуалният кандидат за министър-председател на България, бе известен като съпруг и преводач на една от най-талантливите съвременни поетеси - Бояна. Поне сред артистичните кръгове в България.

“На тази премиера има повече хора, отколкото на сватбата ни!”, шегува се Бояна Николова на премиерата на дебютната си книга “Думи в сребърна кутия. Words in a Silver Chest” на 9.12.2015 г. в шуменския клуб “+това”. Изданието е двуезично - стиховете са на Бояна, преводът на английски е на Пламен Николов. А премиерата събира над 100 гости.

За изминалите почти 6 години оттогава в живота ѝ настъпиха доста промени. Нейният съпруг Пламен Николов е кандидат за премиер, а тя довършва нова книга - този път роман. Защото поет къща не храни, освен ако не пише рап. А Бояна не иска да е Криско.

Най-честите коментари по неин адрес не са за поезията ѝ, похвалена от известни български поети, а за това колко е красива. И много стилна. Почитателка на сребърни бижута.

“Още преди десетилетие се срещнах със стиховете на младата поетеса Бояна Николова. Тогава началото ме впечатли със своята свежа оригиналност и близост до естествените звезди. Литературата ни, жадна за нови пътища, ще открие в тази “кутия” нови съкровени съкровища от думи.

Вярвам, че бялата

птица на Бояна ще

покаже пролетта

дори на моята есен”,

пише Любомир Левчев, цитиран на корицата на томчето от 132 стр. (Издание e на “Енерга”, цена 10 лв., все още може да се намери в онлайн книжарниците.)

Може би първата публикация за таланта на Бояна Николова пък се появява в “24 часа” в поредицата “Любомир Левчев открива нови поети” (12.7.2004 г.). Тогава се подписва като Руменова.

През 2015 г. литературният критик и водещ на тв предаването “Библиотеката” Андрей Захариев казва: “В тази книга бихте могли да видите интересни неща. В трите цикъла са събрани много богати по своята стилистика творби - различни поетически кодове, стъпки, образи. Това стилистично разнообразие представлява и една палитра от ракурси към битието. Бояна е културолог, а съпругът ѝ - Пламен Николов е философ - това неизбежно е дало отпечатък върху текста. Една линия на концептуалност - от естетическото през етическото и до философското - образува спираловидното “течение” вътре в тематиката. Това е интимна поезия - персоналното общение на поета с всичко, което го заобикаля.

Преводът на

Пламен Николов

е великолепен –

това са трудни за превод творби, а цялостното излъчване на книгата е перфектно. Какво остана у мен, когато затворих книгата?

Едно усещане за летене, но не за летене с размахване на криле, а една ефирност - издигане неусетно на една педя над земята”,

Ето някои от заглавията на стиховете: “А сега трябваше да съм щастлива”, “Грешница на младостта”, “Безсилна като прашинка”, “Смях от сълзи”, “Частица от света, скрита в лъжичка мед”, “Четиримълвие”, “Друг свят за теб”, “Повярвах ти”, “Ще правя любов”, “Сълзите на дракона”, “Видях се красива”, “Ръце за прегръдка”, “Защо ми е моето утре?”, “Танц на светулки”, “Ако земята позволи” и др.

Бояна Руменова Николова e родена в Шумен през 1978 година. Завършва Гимназията с преподаване на чужди езици “Никола Вапцаров” с профил френски. След това завършва “Културология” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Бояна пише отдавна стихове, но в един момент решава да се откаже - поет къща не храни, а в наше време кой чете стихове...

Един неин приятел

дори ѝ казал, че рими

вече има само в рапа

“Не мога да премина от Дикинсън към Криско", признава тя.

“Думите са непокорни, непослушни, блъскат се у мен и чакат да ги укротя, затова си позволявам да последвам съвета на хора, които са чели мои стихове, че не е честно тези думи да не ги споделя с някого. “Разпилени думи, слагам ги в сребърна кутия, там ще се опомнят и ще намерят себе си”, казва тя в един свой стих и това обяснява заглавието на стихосбирката.

Метафорите, изпълващи поетическата тъкан в книгата на Бояна Николова, нямат за цел да стряскат читателя. Те са като леки щрихи на отлитащ миг, ден, година, живот...

Само отворените за красивото сетива на модерния човек ще изпитат празничния химн в нейните видения - без значение дали са тъжно обагрени или възторжено отлитащи: в очарованието на пясъчния сън, в папратовия дъжд и в черновласата смола, пише за стихосбирката журналистката Анжела Димчева.

През 2015 г. на премиерата на дебютната книга на съпругата си Пламен Николов казва: "Не ми беше никак трудно да направя този превод.

Бях до Бояна

ден и нощ

И все пак текстът беше предизвикателство за мен - най-малкото защото е дебют. Беше един невероятен шанс да претворя мисълта на Бояна - след като тя споделя открито с българските читатели това, която иска да каже, тогава аз реших - нека да го сподели с целия свят. На някои места преводът е доста смел, но бях изкушен да пресъздам нейната душевност, лириката на душата ѝ. Почти съм сигурен, че това няма да е нейната последна книга. Изказвам благодарност на ирландския поет Джак Харт (световноизвестният автор изпраща поздравления на поетесата и преводача - б.р.), който прочете текста в суров вид и ме окуражи да го довърша. Надявам се крайният резултат да ви хареса." (Цитатът е от текст на Анжела Димчева, присъствала на премиерата и редактор на “Антология на българската поезия - ХХI век”).

На премиерата Бояна Николова прави

рецитал в

съпровод на пиано

на сина си Ники

Николов (на четири ръце с Цеца Стоянова). Тя през смях разказа една случка. Купила си в Париж тениска с надпис “Не ме безспокойте, сега мечтая”. Преводът обаче бил двусмислен, неин приятел го прочел по друг начин и я попитал: Защо си тъжна? Тя не е тъжна, тя мечтае.

3 стихотворения от “Думи в сребърна кутия”

Толкова е детско,

че немея

Толкова е чисто, че треперя.

Някак е красиво във студа.

Бяла птицо, нека полетим,

аз ще ти покажа пролетта.

Толкова е свято, че дъхът ти секва.

Виждам бисерен прашец

във утринта.

Вятъре, стопли ме пак,

олеквам, когато се

превръщам във мъгла.

Толкова е детско, че немея.

Нежен порив впива се в очи.

Моля, облаче, вдигни ме -

девствена лоза да проследя.

Толкова е истинско, че пари.

Слънцето искри в душа.

Минзухарче, покажи ми

как да бъда твоята сестра.

Първият куплет от стиха на английски, превод Пламен Николов :

It's so innocent that I am trembling.

It's kind of beautiful that cold is all around.

White songbird, let us fly away,

I will show you how the spring I found.

Есен

Листа, окъпани с мед,

танцуват във кристален ред.

Гроздове се нижат в подкови,

събрани в кехлибарени покои.

Тревите са слънчево жито,

изпъстрено с вино непито.

Въздухът - букет от

хризантеми,

примесен с плодове засмени.

Бронзът се стича разгърден

като художник усърден.

Месечината свежда гъсти мигли, боса.

Носи добро есента златокоса.

Нощен полъх

Повдигам се на пръсти

да целуна

челото на настъпващата нощ,

косата ми да стане нежно черна,

луната да покаже своя брод,

да бръкна в кошницата звездна,

да извадя своята мечта

и леки струни на сълза

да плисна в нощната вода.

Левчев през 2004 г.: Младата шуменска поетеса доказва, че синдромът на отличниците не пречи на римите

Ще повторя още веднъж своето убеждение, че истинската поезия не може (по-точно не трябва) да бъде професия. Тя е нещо самоцелно като живота. Тя е страст като любовта. Тя е съдба.

Днес ви представям звездата на Бояна Руменова. Родена в Шумен в семейството на учителка по литература и лекар. Натрупала трудов стаж в България и в чужбина.

Бояна изглежда близо до естествените звезди. Почти не се отличава от тях. Майката учителка обича да се шегува, че дъщеря ѝ има синдром на отличничка. Обикновено поетите се отличават по това, че не са отличници. Но не са обикновени и изключенията ги обичат. Достигайки отново до думата “обич”, давам я на стиховете ѝ (подбрани от Левчев - б.р.).

ЧЕТИРИМЪЛВИЕ

Твоя дъх...

С него започва и свършва

светът.

Омая, магнитна и толкова,

за останалото - нямам

сетива.

ДРУГ СВЯТ ЗА ТЕБ

Аз мога да направя друг свят за теб

зелен или прозрачен, или сребърен,

красив - какъвто пожелаеш.

Аз мога да положа слънцето в ръцете ти

и пак да не те изгори.

Аз мога да превърна

топлината в звук,

пътуващ звук из цялото ти тяло.

Аз мога вятъра да спра,

за да ти дам дъха си.

И пърхащите мигли на

нощта

и пясъчния сън на вълнолома,

докато всичко стане друго,

а аз за теб.