Наричали Даниел малкия Павароти в дом в Бургас, днес пее по световните сцени

Оперният бас Даниел Джулианини е осиновен в Италия, но чак сега откри българската си майка

Името на италианския оперен певец Даниел Джулианини днес може да се прочете по афишите на най-известните театри в Италия и по света. Той пее в “Риголето”, “Сватбата на Фигаро”, “Бал с маски”. На сцената до него са певци от световна величина, Джулианини

пее с Пласидо

Доминго и

Соня Йончева

Малцина знаят обаче, че истинското име на баса е Данаил Атанасов Зорков и че прекарва детството си в дома за изоставени деца в Бургас.

“Роден съм през 1987 г. в Бургас и веднага след това съм бил оставен от майка ми в детски дом. Тя не е можела да се грижи за мен, баща ми е починал и са ме изоставили. Бил съм в детския дом до 6,5 г. Помня всичко оттогава. За нас, децата, които бяхме там, беше като затвор, в който ни биеха и малтретираха. Майка ми беше декларирала, че ме оставя за осиновяване и не можеше да влиза в дома. Идваше обаче почти всеки ден, опитвайки се да ме види зад оградата. Носеше ми вафли. Казваше ми как един ден иска да ми купи акордеон”. Това разказва по телефона за “24 часа” Даниел, който още не може да се опомни от случилото се – само преди дни той открива биологичната си майка – българката З., която днес живее в Гърция. 

“Помня много добре, че

невинаги имахме

храна в детския дом.

Хубавото обаче беше,

че ни учеха да пеем

Аз самият пеех в хора на дома, наричаха ме малкия Павароти. Когато бях на 6,5 г., ме осинови сегашната ми майка, която не е можела да има деца. Бъдещите ми родители Катерина и Лорис дошли да ме видят още когато съм бил 4-годишен, но процесът по осиновяването е продължил над 2 г. Така на 6,5 г. пристигам с осиновителите си в град Форли (до Болоня). Тук имах много щастливо детство. Родителите ми винаги са ми казвали, че ако един ден искам да срещна биологичната си майка, няма никакъв проблем. Така и беше, те ме поддържаха в търсенето”, разказва Джулианини.

Още преди години биологичната му майка заминава за Гърция и започва живота си наново. “В един момент тя е искала да разбере какво е станало с мен, но заради факта, че навремето се е отказала от мен, не е имала право да получи никаква информация. Преди години искала да ме намери и в Гърция чрез популярно предаване на гръцката телевизия, но пак не успяла.” 

Даниел Джулианини признава, че винаги е таял вътре в себе си желанието да разбере коя и къде е жената, която го е родила. “Пет години сме разпитвали чрез адвокати и карабинери как може да стане това, но започнах да я търся сериозно едва преди година. Обърнах се към италианска асоциация, която се занимава с издирване на биологичните родители на осиновени в чужбина деца и нейната председателка е Лаура Перспикаче. Тя направи всичко абсолютно безплатно. Успя да се свърже с една българска сътрудничка, която ѝ помогна за търсенето.”

В България асоциацията се свързва с кмета на града, където е роден Даниел, но той не знае нищо за биологичната му майка. Успяват обаче да намерят неин роднина, от когото

научават, че тя е

заминала за Гърция

преди много години

Чрез фейсбук успяват да се свържат с племенник на майка му и така преди дни Даниел успява в крайна сметка да говори чрез видеовръзка и с биологичната си майка. “Беше фантастично, плакал съм като дете, изглеждаше ми като някаква игра. Разбрах със сигурност, че това е майка ми, защото в делото за осиновяване е написан нейният ЕГН, който съответства на сегашния ѝ”, разказва оперният певец.

“Майка ми ми припомни всички онези неща от детството, които аз и до днес си спомням. Когато идваше да ме вижда през оградата в дома, ми казваше, че иска да ми подари червени обувки, и после ми подари. Искаше да ми даде бели вафли и след това ми ги носеше. И двамата си спомняме всички тези детайли.” 

Според Даниел майка му го е оставила, защото е забременяла, без да иска, и родителите ѝ не разрешавали да го задържи. “Казали, че няма да ни издържат. Тя ме оставила в дома, за да не умра.

След мен е имала дете,

което е починало при

инцидент – потънало

в кладенец

След този инцидент тя е вървяла 7 дни, прекосила пеша границата с Гърция и повече не се върнала в България. В Гърция работи в една фабрика. С биологичната ми майка сега си говорим с помощта на мои съседи българи или пък си пращаме съобщения чрез преводача на гугъл. Тя гледа мои изпълнения, качени на видео в ютюб, и каза, че е горда, че ми е дала този глас.”

Въпреки че заради операта Джулианини обикаля цял свят, той не е ходил никога в България. “Това беше мой избор. Казах си, че бих отишъл, ако намеря майка си. Сега бих искал да се срещна на живо с майка ми през следващите месеци. Необходимо ми е обаче време, защото

искам да запазя

здрава и връзката

с майка ми, която

ме е осиновила

Бях съобщил в профила си във фейсбук новината, че съм намерил биологичната си майка, а оттам я видя и местният вестник “Ил Ресто дел Карлино”, разказва Даниел.

Какво обаче се случва с него, след като пристига с осиновителите си в Италия? “Учил съм в Музикалната консерватория на град Чезена, но избягах от нея, защото не обичах правилата ѝ, напомняха ми в известен смисъл тези на сиропиталището в Бургас. След това се сближих със семейството на големия диригент Рикардо Мути и така започна първото ми творческо приключение в театър “Данте Алигиери” в Равена с операта “Риголето” - бях на 18 г.

Бях взет под крилете

на фамилията на

Рикардо Мути,

бях като техен син.

Срещнах и първия си мениджър, който ме заведе из различни оперни театри в Италия. После се запознах с друг мениджър – датчанин, и оттогава кариерата ми полетя. Пял съм 7 пъти в операта на Дубай, в Париж, Цюрих, Монте Карло, Мадрид, Залцбург... В началото съм започнал като баритон, но сега съм бас. Любимата ми опера е “Сватбата на Фигаро” на Моцарт, с която дебютирах в Сполето на Фестивала на двата свята. Като бас съм пял и на “Арена ди Верона” , пял съм и със Соня Йончева. Двамата пеят и в “Травиата” във Флоренция миналата година. “Следващият ми ангажимент е в театър “Петруцели” в Бари в “Дон Жуан”. След това ще пея в Португалия.”

Днес Даниел Джулианини е щастлив със семейството си – с жена си Анджела, двамата им сина Томас (3) и Браян (8), с които живеят до град Форли. “След като открих биологичната си майка, в известен смисъл намерих онази реалност, която досега липсваше в живота ми.”

“Не съм спряла никога да го търся”, разказа по телефона от Гърция за “24 часа” биологичната майка на Даниел. “Много пари съм пръснала, за да го намеря и не можах. Аз съм в Гърция и никога не съм се връщала в България, нямам семейство и деца, животът ми се провали. Сега той ме откри, но не можем да си говорим, той не знае български, а аз говоря само гръцки. Искам само да го видя.

Имам огромна нужда да го прегърна, живота си провалих заради него, защото нямах и 16 г., когато го родих. Шест месеца съм яла само хляб и сол, за да го задържа. Майка ми и баща ми не искаха и да чуят”, разказва на развален български език биологичната майка на Даниел. Кога и как майка и син ще се срещнат, е въпрос на бъдещето.