Мира Радева: Защо кафето във Варна скочи с 80 сантиметра

Още като част от Османската империя варненци са живели с амбицията да са европейски град и са го постигнали, казва социоложката

По повод Деня на Варна потърсихме хора, свързани с този град, но които в момента не живеят в него.

Те разказват за любимите случки и места, за забележителностите на морската столица, за хумора и разбира се, за морето и гларусите, за странностите и характерните навици на жителите на Варна.

Първите ми спомени за Варна са от моето детство. Живяла съм там до 18-ата си година. Но 45 години от съзнателния ми живот не протекоха там.

Вярно, често се връщам във Варна, където имам дом. Но от моите крехки 18 г. до днес градът много се промени. Вероятно и моята гледна точка за него се е променила, защото и аз съм се променила.

Още от детството си помня, че варненци бяха заредени с висока доза местен шовинизъм. Със сигурност не само те, но и голяма част от българите изпитват подобна привързаност и любов към родното си място.

Варненци се

държаха малко

като шопите:

“От Искъро

по-дълбоко нема,
и от Витоша по-високо нема.”

Имаше го и у баща ми. “От Варна по-хубав град няма, от нашето море по-хубаво няма. Нашите курорти са най-хубави, нашият пясък е най-хубав. Изобщо всичко тук си е най-хубаво и няма защо да ходим другаде.”

Сред варненци беше изключение някой от тях да отиде и да заживее в София. Помня, че когато татко боледуваше, той не искаше да чуе да дойде на лекар в София. Във Варна според него лекарите бяха най-добри.

Та тази висока привързаност към родното място на варненци ги приближава към обобщението на Хемингуей: “Всичко далече от морето е провинция.”

Известно е класическото съперничество с Бургас. Когато бях по-млада, за мен Варна винаги беше по-хай, защото тук бяха по-скъпите курорти, всичките почивни домове на ЦК на БКП, курортът Св. св. Константин и Елена. Тази оценка обаче се промени, когато ГЕРБ взеха властта в Бургас и започнаха активна работа по инфраструктурата на града.

Във Варна винаги е имало много богат културен живот. И както преди, така и сега ги има тези традиции. Варненският оперен театър има изключителни певци, знаменити актьори. Поставиха мюзикъли, които се превърнаха в грандиозни мегаспектакли - “Коса”, “Човекът от Ламанша”, “Чикаго”.

Станаха възможни благодарение на кооптирането на всякакви актьори, режисьори, творци от София. Всичко това ми връща самочувствието и удоволствието да съм варненка.

Много театри от столицата гостуват на варненска сцена. И понеже има няколко музикални фестивала, един кинофестивал, балетен конкурс, който си спомням още от ранното си детство, Варна за мен стои в главата ми като един европейски град. Да не говорим колко е красив Летният театър, в който се провежда балетният конкурс.

Магическо място!

Като атмосфера

градът не

отстъпва на

нито един

европейски град
от този мащаб точно заради културния живот.

Питате ме за любимото ми място във Варна - те са страшно много. Но едно от тях, в което много научих и допълни гордостта ми за родния град, е музеят на Стара Варна. Намира се зад римските терми.

Създаде го един ентусиаст, собственик на рекламна агенция. Преди време призова чрез местните медии варненци да си донесат стари снимки. Така започна да събира снимки на Стара Варна, като първите сред тях са отпреди 1900 г. Тогава например, за да направят панорамна снимка на града, са го снимали на части.

Но огромното постижение на този музей е в това, че всеки посетител може да види Варна от времето, когато е част от Османската империя и как се е променила само 10 г. след това. Според мен точно този музей показва амбицията на варненци от онова време да станат европейски град.

Или както казва уредникът на музея: “За 10 години кафето скочи с 80 сантиметра!”

Защо точно с 80 сантиметра? Защото в Османската империя са пиели кафето на ниски масички тепсийки на земята, буквално клекнали или седнали на ниски столчета.

Но варненци искат да са европейци и живеят с тази амбиция. Затова 10 години след като България се откъсва от Османската империя,

въвеждат

високите маси

с високите

столове и белите

покривки, сменят

фесовете с белите

сламени шапки
От същия музей например научих, че през 60-те години Варна е била най-популярният морски курорт в Европа. Ако пък видите снимките от 30-те години на централния варненски плаж, ще ви падне шапката - такава гъстота на летовници не съм виждала. Същото е и при откриването на централните морски бани - яйце да хвърлиш, няма къде да падне.

Защо обаче Варна става толкова популярен град? Според мен защото царското семейство избира Евксиноград за лятна столица. Следствието е, че започват да идват кралските елити, след това местните буржоа започват да си строят вили около морския бряг, после се създава Морската градина, след нея курортът Св. св. Константин и Елена.

Но една от причините още тогава Варна да привлича много хора от Западна Европа, е, че

освен морски

е и балнеолечебен

център
На централния морски плаж са прочутите кални бани, които лекуват всякакви болежки.

Още тогава засаждат най-красивите видове дървета в Св. св. Константин и Елена, някои са над 100-годишни и са запазени до днес. Познавах лично човека, създал този парк, за жалост вече покойник. Разказваше ми как са носили от Америка секвоя гигантеа. И как стратегията на тогавашното правителство за града, парковете му, Морската градина и Св. св. Константин и Елена е била да се изграждат като европейски места.

И те си останаха такива и до наши дни.