Като дете му било забранено да ходи на вълнолома, но той бил все там. Особено през зимата! Обожавал страховитото море, вълните, големите кранове
Тогава с часове гледал пристигащите и заминаващите влакове и тръгвал с тях на път. Обаче винаги се връща във Варна - при своя баща и при своя град
По повод Деня на Варна потърсихме хора, свързани с този град, но които в момента не живеят в него.
Те разказват за любимите случки и места, за забележителностите на морската столица, за хумора и разбира се, за морето и гларусите, за странностите и характерните навици на жителите на Варна.
Едно 5-годишно момченце се изгубва. Родителите му са в паника. Току-що са се пренесли във Варна от Нови пазар, а от Иво (Ивайло – бъдещия блестящ актьор и режисьор Мариус Куркински) няма и следа.
Домът им е на 2-3 км от центъра, къде е хлапето?
Майка му се досеща, че скоро са били в центъра на града и подозира, че нещо го е привлякло там, затова може и да се върне на същото място.
Панически хукват натам и го намират... да се качва и слиза по стълбите на театър “Стоян Бъчваров”. И пак, и пак.
“Защо бе, Иво?”, пита баща му, отдъхнал си от паниката.
“Ами нали ще ставам актьор, трябва да знам как се слиза и как се качва”, отвръща малкият.
И това е само
началото на
приказката за
любовта между
Куркински и
морския град
Морето - неговият нов свят, нов хоризонт, потресаващо усещане за невероятно бъдеще.
Мариус няма спомен за тази случка. Наскоро му я припомня баща му. Мислел, че я знае...
Това е едната от неговите дестинации. Да гостува на баща си във Варна, навършил 82 години, и да си даде сметка колко много неща не са си казали с родителите и колко са изпуснали. Затова се връща във Варна и при своя баща. С любов към него и Варна.
Неговите маршрути? Забранено му е било да ходи на вълнолома, но той е все там. Особено през зимата!
Обожава страховитото море, обожава вълните, крановете!
После гарата – с часове гледа пристигащите и заминаващи влакове и тръгва с тях на път. Обаче винаги се връща във Варна.
После училището. Не е от най-любимите му места, но няма как, трябва. Но винаги може да се избяга от час. А накъде? Към театъра!
И така започва голямата и нестихваща и до днес любов на Мариус и сцената. Варненската сцена е в началото.
“Признавам, бягах
от училище, за
да ходя на театър.
И кукленият, и
драматичният бяха
с уникални трупи,
с великолепни актьори и режисьори. С десетки хитови постановки. Гледах ги по 100-200 пъти. Бях им като талисман. Не започваха без мен, а и влизах без пари за билет.
Не ходех там само като зрител. Всеки път гледах и усещах как спектакълът се променя, развива, става различен и това ми беше най-интересно.”
Бъдещият актьор започва в детското театрално студио на братя Райкови – легенда във Варна с опита си да работят с деца. Първата им работа е да го пратят на логопед – за да премахнат прословутото меко местно говорене.
Те казват на своите таланти – не искаме да бъдете актьори (част от тях стават), но искаме да бъдете зрители!
Мариус не само се справя с правоговора, но и му възлагат все по-сложни задачи. Да излезе на сцената. Запътил се под светлините на прожекторите, той вижда надпис “Сцена! Вход забранен!” Но го прекрачва.
Така е и до днес.
Той има късмета да се опита сам да прави постановки в алтернативно артпространство на трупата. А в малката зала му ръкопляскат Крикор Азарян и Теди Москов... Все още чува смеха на Коко...
И пътя към храма. Момчето не пропуска да запали свещ в черквата “Успение Богородично” и да се помоли.
Във Варна е!
Ивайло Василев Стоянов, известен като Мариус Куркински, е български театрален и кино актьор, режисьор и музикален изпълнител. Роден е на 15 октомври 1969 г. в град Нови пазар. Живее във Варна от 5-годишен и се чувства силно свързан с града.
Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Крикор Азарян, Тодор Колев и Елена Баева във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”. Има множество награди за неповторимия си талант.
Коментари (0)
Вашият коментар