Няколко израза на местния диалект и че всичко е на една ръка разстояние от “Севастопол”
Кои са най-важните неща, които туристът трябва да знае за Варна и нейните жители, какво е авер и защо тук си лепяха дъвките по дърветата? Откъде се открива най-красивата гледка и къде да си определим среща с приятели, кои думи използват само тук - това ще научите, ако прочетете следващите редове.
Освен че мякат, като говорят, варненци използват думи, непознати в останалата част на страната. Ето най-странните от тях.
Мой - обръщение, варненското “майна”. Използва се и между непознати. Например уличен бездомник може да ви поиска пари с репликата “Мой, ще ми дадеш ли 2 лева назаем?”.
Авер - обръщение между варненци, което замества думата приятел.
Пиперки - всички варненци наричат по този начин чушките.
Паткан - плъх с огромни размери.
Месина - корда.
Джиджи папа - пържени филийки, съкратено от джиджано папу, нещо много вкусно за ядене.
Варненци обичат
да правят странни
комбинации от думи,
когато искат да кажат нещо. Те заместват първата съгласна, последвана от гласна с буквата м и звучи така: “партии - мартии”, “коли - моли”, “ракии - макии”, “кифли - мифли”, лошото е, когато думата и без това започва с м, тогава няма как.
Едни от най-цветистите варненски думи и изрази са турцизми. Те идват от гагаузите и тяхната говорна специфика.
По време на османското владичество тези хора са запазили християнската вяра, но са приели да говорят на турски език, и до днес много от тях живеят в кв. “Виница”.
В ежедневието си варненци и до днес често ползват: А си фон, бакии, бахър, бъхтя, гевезе, генгирлик, гъчкам са, гьонсурат, джаджа, демек, дъня са, залюхан, изкорах са, измекяр, кандисвам, каталясвам, кел файда, киризя, кирия, кльопам, курдисвам са, кьопав, кьорносун-табела, лашкам са, лешпер, льохман, марда, ментя, мискинин, муам, мурафет, муфтя, натъманих са, окепазявам, оръфляк, папардак, пишлеме, рахат, сакатлък, смарангясвам, тюфлек, фасон, фатмак, хаймана, хамав, харби, хептен, шаврантия, шматкам са, шорам.
Шано - типично варненска дума. Използва се в различен контекст, но оригиналният смисъл е - човек, който продава наркотици и не се отчита на никого. “Тоя се прави на шано”.
Сред най-характерните за града забележителности и гордостта на местните са и:
Дървото на дъвките - дърво на улица “Ал. Пушкин” до градинката на “Севастопол”, на което варненци обичаха да си лепят дъвките, докато чакат своя сандвич тип джоб.
Според градския фолклор
първата дъвка
върху кората на
дървото залепил
гладен мъж, който
си купил сандвич,
но не намерил кошче за отпадъци, където да си изхвърли дъвката. После това стана символ на местната стрийт култура.
Вътрешният двор на Археологическия музей - място за събития под открито небе, и домът на варненския джаз фестивал.
Рапонги - плаж с изкуствени палми на Алея първа. Навремето притегателен център за местния хайлайф. От близо година е с нов облик.
Валентината - магазин на площада до операта. Някога на това място е бил най-големият магазин за мода по времето на соца - “Валентина”. Използва се обикновено за ориентация, ако не си сигурен къде точно се намираш. Например: От “Валентина” тръгваш надясно...
Летният театър в центъра на Морската градина - в продължение на десетилетия е гостоприемен домакин на Международния музикален фестивал “Варненско лято”, Международния балетен конкурс,
Международния фолклорен фестивал, както и на концерти на поп и рок изпълнители.
Коментари (0)
Вашият коментар