Актьорът имал три съпруги
Първата се казва Стефания и е литератор. Имат син Красимир и дъщеря Боряна.
Втората е актрисата Кина Дашева, която ражда Андрей. Преди брака си със Слабаков била омъжена за драматурга Иван Радоев. След развода се омъжва за музиканта проф. Димо Димов.
Третата съпруга е също актриса - Цветана Гълъбова, с която доживяват старините си в с. Бериево, Севлиевско. Преди Слабаков Гълъбова е била съпруга на режисьора Методи Андонов. Техни дъщери са Милена и Невена Андонови, и двете - кинорежисьори.
Познати на Стефания и Петър Слабакови разказват, че тя много помага на Слабака, както почти всички го наричат, да завърши икономика във Варненския университет.
Двамата заедно обсъждат и ролите му и тя го напътства как да изгражда образите на героите си. След развода им никой не е чул тя да говори лоши думи за него.
Двамата имат син
Красимир и дъщеря
Боряна
Над 35 години Боряна е виолончелист в камерен ансамбъл “Дианополис” - Ямбол. Негов диригент е маестро Николай Султанов, който става неин съпруг. Тия дни синът им, оперният певец Георги Султанов, беше номиниран за министър на културата в правителство на Пламен Николов, което обаче не се състоя.
Красимир Слабаков се запознава с Мария на кандидатстудентските изпити в Художествената академия и никога досега не са се разделяли. След 1989 г. решават да емигрират и над 20 години живеят в САЩ.
Красимир твори скулптори и дърворезби, Мария е майстор на ювелирни изделия. Твърдят, че по едно време Красимир бил сред най-оборотните майстори в Лос Анджелис. В началото на 90-те работи в имението на световния дизайнер Джани Версаче и досега говори с възхищение за него.
В началото на Мария се налага да работи много неща, включително и крупие в казино. При едно от връщанията им в България Петър Слабаков в типично свой стил казва на първородния си син Красимир: “Добре, че те нямаше - иначе със сигурност щеше да пребиеш някого и да те вкарат в затвора. Идиотско време...”
Въпреки всичко преживяно в САЩ в един момент и двамата са налегнати от носталгия и се завръщат в родината. Заселват се в с. Фазаново, където преди години е живяла майка им Евгения. “Жена с изключително богата култура, с усет към красотата във всичките й измерения, която разпалва фантазията и прави живота на всички около нея интересен”, пише за нея в сайта на столичен седмичник.
Вторият син на Петър
Слабаков - Андрей,
се ражда на 13 август 1960 г. в София. Още като дете се снима в три филма, но през 1984 г. завършва кинорежисура при Янко Янков във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”.
“Избрах да съм режисьор, защото много мразя някой да ми казва какво да правя. Обичам аз да го казвам, а не някой тъп режисьор да ми нарежда да отида до вратата или до прозореца”, обяснява Андрей. Но и признава, че не може да играе, че човек трябва да има талант за актьор. Въпреки това обаче се снима в ролята на Бойчо Огнянов в серила на учителя си проф. Янков “Под игото”, в “Дами канят”, “Карнавалът” и в още няколко филма.
От 1991 до 1995 г. работи в Италия за телевизионните компании RAI 1 и RAI 2. След завръщането си в България снима филмите “Вагнер”, “Хиндемит”, късометражния “Влак за морето”, както и документалните “Перловец - реката на живота”, “Евреите в България”, “Али Мехмед - самотният поет и смисълът на живота” и др.
Андрей се държи
и говори като
вечен бунтар.
“Не, бе, не съм бунтар - казва той. - Просто говоря това, което мисля. А то изглежда като бунт, защото някои неща не вървят. Както имаше неща, които не вървяха преди 1989 г., така сега има други неща, които също не вървят. А и е по-лесно да се говори “против”, отколкото “за”...”
Преди десетина години Андрей Слабаков издава стихосбирката “Разклати след употреба” - писоарна лирика. Защо писоарна, а не любовна?
“Тя в дълбоката си същност също е любовна. Горд съм, че измислих термина писоарна лирика. И съм учуден, че моите предшественици, които са много по-талантливи от мен, не са се сетили...”, обясни особеностите на творчеството си режисьорът поет.
На онези, които определят стихосбирката му като цинична и миризлва, Слабаков категорично заявява: “Цинична е за този, който има цинично подсъзнание. Той може да намери циничност във всичко!”. И ги заплашва, че има такива стихотворения за още поне две книги.
Андрей дава и
препоръки към
българския президент
“Първото важно нещо е да му стоят добре костюмите. Общо взето с това и се изчерпват неговите функции. Хубаво е да говори и някой друг език. Да говори дълго, без да има никакъв смисъл от това. Да не е нисък, а да е представителен.”
Майката на Андрей казва, че той е по-голям чешит от баща си, но тя много обича сина си, както и той нея.
Андрей е съпруг на красивата актриса Ернестина Шинова. Тя пък е дъщеря на писателя Чавдар Шинов, дългогодишен журналист във в. “Стършел”. По неговата повест Николай Волев засне филма си “Да обичаш на инат”.
Петър Слабаков е роден на 23 април 1923 г. в Лясковец, но на шега казва, че може да е било и на 22 април. Учи в мъжката гимназия в Шумен. Когато го изключват, класната му ръководителка казва: “Ти, Петре, и да побелееш, и да остарееш, умът ти няма да дойде!”.
Завършва задочно икономика на промишлеността във Варна, но дипломата си получава чак през 2003 г., дни преди да навърши 80. Синът Андрей заснема събитието за документалния си филм “Баща ми”.
След 9 септември 1944 г. Петър Слабаков е доброволец във Втората световна война. Бил е тракторист (1946), книговодител (1948-1950), леяр (1951-1952) работил е и в конезавод. Като малък в главата го рита катър и едва не ослепява с дясното око.
Като младеж иска да замине в СССР, за да разорава целините. Гледа по съветските филми безкрайните руски полета и мечтае да седне на трактора и да оре, да оре от зори до мрак. Желанието му е толкова голямо, че във Варна се качва нелегално на един кораб за Одеса, но го хващат и го свалят на брега.
През 1953 г. започва работа във Варненския театър като статист. После държи изпит и става “актьор по член 9” според тогавашния Указ за театрите. Този член му дава право да работи като професионален актьор.
Започва от Варна и все заради този пусти негов характер Слабаков обикаля едва ли не всички театри в страната. През годините работи последователно в Бургас, Пловдив, “Трудов фронт” - София, Младежкия театър, Перник, през 1966-1967 е на щат в Киноцентъра, във Военния театър, театър “София”, Сатирата...
“Не мога да се задържам повече от 3-4 години на едно място - разказваше актьорът. - Не знам дали съм лош, или добър човек, но винаги идва момент, в който не издържам, избухвам и напускам. Никога не съм се връщал там, откъдето съм си тръгнал...”
В киното дебютира чак на 37 години. В антифашистката драма “Дом на две улици” (1960) той е комунист и работник в консервна фабрика, който става партизанин. Заради мъжествената му и сурова физиономия актьорът често ще бъде сниман като комунист или партизанин - “Пленено ято”, “Тютюн”, “Между релсите”, “На всеки километър”, “Черешова градина”.
А в реалния живот
Слабаков е изключван
от БКП три пъти.
Първия път, когато иска да напусне Варненския театър през 1957 г. Тогава Партията с главно П командва всичко, но Слабаков заявява, че си има собствена партия и сам се командва. Уволняват го дисциплинарно.
Първата му главна филмова роля е Камарад във филма “Призори (1961). И се започва - филм след филм, в тв сериали - над 150 роли. Разбира с, и много участия на театралната сцена.
През 2003 г. Слабаков получава признанието на колегите си и е отличен с “Аскеер” за цялостно творчество. През годините той получава различни награди: най-добра мъжка роля за Антон в “Пленено ято” (1963), за цялостно представяне във филмите “Сладко и горчиво”, “Самодивско хоро” и “Щурец в ухото” (Варна, 1976), награда на профсъюзите за мъжка роля в “Черешова градина” (1980), наградата за мъжка роля на СБФД за “Златната река” (1984).
Самият актьор казваше, че няколко пъти е бил прецакван при награждаванията. Сутринта го имало в списъка, вечерта изпада от него. Така се случва при участието му в “Смърт няма”, “Цар и генерал”, “Вечни времена” и “Звезди в косите, сълзи в очите”.
Веднъж композиторът Симеон Пиронков го попитал кой в ЦК на БКП го мрази, та толкова често го режат при раздаване на наградите. “Там бяха 180 човека, откъде да знам кой е?!”, вдига рамене Слабака.
През 1988 г. с типичната си страст и всеотдайност Петър Слабаков се хвърля в политиката. Той е сред основателите на Русенския комитет, “Екогласност”, един от водачите на протеста в градинката “Кристал”, където
отнася няколко удара
и ритника от
милиционерите
Беше депутат от СДС в 7-ото ВНС. От онова време съм запомнил две негови реплики от парламентарната трибуна.
“Стига сме правили театър, дайте да работим!” И “Авантизация тресе държавата!”. В следващото 37-о обикновено НС стана депутат с червената бюлетина.
След като се убеди, че политиката не е за неговата волна душа и морални мерки, се прибра в къщата си в с. Бериево, където доживя старините си с актрисата Цветана Гълъбова. С нея се знаят още от 1957 г., когато са заедно в Бургаския театър.
Петър Слабаков почина от рак на 17 май 2009 г.
“Помнете го като Шибил. Достоен. Достолепен”, каза неговата снаха, актрисата Ернестина Шинова.
.
Коментари (0)
Вашият коментар