От 7 до 14 септември на „София ДокуМентал“ гледаме 40 филма с много награди
Сред разнообразието от фестивали в лятно-есенния културен сезон, предстои един, който претендира да покаже филми с кауза, прекрачващи всички граници, задръжки и предразсъдъци.
От 7 до 14 септември Балканският документален център , Фондация „Конрад Аденауер“ и Чешки Център канят публиката да гледа най-доброто от съвременното документално кино с награди от „Сънданс“ и „Берлинале“, номинации и отличия „Оскар“.
За 8 дни ще бъдат показани повече от 40 заглавия. Общото между всички е фокусът върху човешките права
Част от заглавията са включени в състезателна програма, която цели да окуражи млади жени режисьори в жанра на документалното кино. Друга награда ще връчи публиката.
Много от прожекциите в Дома на киното, Чешкия център и подкуполното пространство на Ларгото ще бъдат последвани от дискусии, в които ще се включат творческите екипи на филмите.
Сред гостите от чужбина са Антония Килиян , Дейвид Осит , Димитра Кузи, Таня Хорилчук и други.
Тематично филмите са обединени в седем секции.
„Сабая“(2021, Швеция, Реж. Хогир Хирори) е невероятно свидетелство за човешкия стоицизъм и силата на духа, който показва усилията за спасяване на жени и момичета, държани от Ислямска държава като „сабая“ (отвлечени и превърнати в сексуални робини).
„Дъждът никога няма да спре“ (2020, Украйна, Латвия, Германия, Реж. Алина Горлова е документален разказ за сирийско-украински служител на Червения кръст.
А „Другата страна на реката“ (2021, Германия, Финландия, Реж. Антония Килиян ) представя историята на 19-годишната Хала , която за да избегне принудителен брак, намира подслон в кюрдската женска армия ??в Ефрат. Докато се учи как да се бие, тя се вдъхновява от мисълта да освободи още жени в нейното положение. Когато кюрдската армия освобождава родния й град, Хала се връща там като полицайка, упълномощена да защитава уязвимите.
Войната в Сирия е тема на „Пещерата“ (2019, Дания, Сирия ) . Новият филм на номинирания за „Оскар” Ферас Фаяд („Последните хора в Алепо”) ни среща с обсадени цивилни, чиято надежда за безопасност е под земята. Там, в подземната болница, известна като „Пещерата“, педиатърът и управител на болницата, д-р Амани Баллур и нейните колеги Самахер и д-р Алаа са отстояли правото си да работят като равни заедно с колегите си мъже.
„Да се изправиш срещу статуквото“ е името на програмата с главни герои , които имат смелостта да се противопоставят на политически режими и обществена несправедливост, като платят с цената на репресии и преследване.
Едно от топ заглавията в тази тематична секция е "Дисидентът" (2020, САЩ) – номинация за Оскар 2021 ). Във фокуса на филма е убийството на писателя от Саудитска Арабия и колумнист на „Вашингтон поуст“ Джамал Хашоги. Режисьорът Вогъл смесва политическо кино, шпионски трилър, криминално-процесуална драма, любовна история и хорър. Умело преплитайки различните жанрове, той изследва представите за власт, технология, държавно спонсорирано насилие и държавна тирания в една своеобразна ода за свободата на словото.
Друго много силно заглавие е „Машината на порока“ (2018, Канада , Реж. Сара Фоуди). Филмът е забележително свидетелство за един срамен период от историята на Канада след Втората световна война. На фона на параноята от Студената война, Канада започва разследване на федерални служители, които може да са податливи на изнудване от съветски шпиони. Хомосексуалността, тогава считана за „слабост на характера“, става основание за наблюдение и разпит от страна на кралската канадска конна полиция. Чрез т.н „Плодова машина (Fruit machine ) - устройство, подобно на полиграф, канадското правителство се опитва да идентифицира ЛГБТ служители и да ги отстрани от държавна служба. В продължение на четири десетилетия кариерата на хиляди мъже и жени е съсипана, а животът им е унищожен.
Темата за половата идентичност и различната сексуална ориентация е застъпена и във филма „Цветовете на Тоби“ (2021, Унгария) – част от програмата „Свободата няма възраст” .Филмът представя портрет на едно семейство, борещо се с тийнейджърска полова дисфория на 16-годишният тийнейджър Тоби, като отправя за пореден път посланието, че любовта е всичко, от което се нуждаем. Всички творби в тази секция ни срещат с млади хора, които имат смелостта да бъдат свободни, каквото и да им струва това.
5 филма са подбрани в програмата „Природа: SOS” или „С(рещу) природата”.
Грета Тунберг е една от главните героини в тази поредица. Историята на тийнейджърката климатична активистка е разказана в лентата „Аз съм Грета (2020, САЩ Реж. Нейтън Гросман ) чрез завладяващи, невиждани досега кадри. Документалният филм следва нейното глобално въздействие, което започва от стачки в училище и стига до организиране на протести по целия свят.
Рон Хауърд заснема историята на един от най-смъртоносните пожари в САЩ във филма "Възстановяването на Парадайс" (2020, САЩ) . Той разказва за опустошителната огнена буря на 8 ноември 2018, обхванала живописния град Парадайс, Калифорния, при която пожарът убива 85 души, изселва 50 000 жители и унищожава 95% от местните сгради.
Другите ленти, които изследват сложните взаимоотношения между човека и природата са:"Опитомената градина" (2021, Швейцария, Грузия, Германия, Реж. Саломе Яши) и „Тигровата мафия“ (2016, Швейцария, Кения) .
Организатори на фестивала ще направят подарък на публиката с безплатната прожекция на "Моят учител октоподът“ (2020, Южна Африка) – носител на тазгодишния "Оскар" за най-добър документален филм.
„Новото нормално“ е термин, който ковид пандемията въведе в ежедневието ни в последната година и половина. Няма как това не се отрази и на киното.
На фона на разпадащия се сектор на здравеопазване в Гърция, филмът 
България се представя на фестивала с 3 филма.
И тук режисьорът използва познатия ни от последните му 3 игрални филма похват да пресече пътищата на няколко напълно непознати и несвързани помежду си герои - 39-годишен журналист, 37-годишен рекламен агент, 23-годишен студент, 51-годишен фитнес инструктор и 35-годишен фермер. Общото между тях е нуждата от животоспасяваща трансплантация на органи.
„Генералната цел на този документален филм е донорството на органи и насърчаването на трансплантациите да станат нормална част от културата и ценностите на обществото в България. България заема последно място сред страните от Европейския съюз по брой пациенти, на които е направена трансплантация на органи и по брой донори на милион население. – казва режисьорът - Листата за чакащи е почти смъртна присъда в България – очакването е години, накрая повечето си умират недочакали. Някои имат късмет, други търсят законни или не начини за спасение в чужбина. Борбата е за всеки ден надежда, в очакване на живота“.
Другото българско участие в тази секция е "Тихо наследство" на режисьорката Петя Накова. Филмът разказва за семейството на слухово-речевия рехабилитатор и жестов преводач Таня Димитрова, основател на рехабилитационния център за глухи деца "Яника“.
През 2015 г. режисьорката Петя Накова решава да заснеме именно напредъка на няколко такива деца, които пристигат рехабилитационния център и с течение на времето се научават да общуват с чуващите им връстници. Тогава обаче никой не предполага, че съдбата ще нанесе тежък удар на Таня Димитрова. След ядрено-магнитен резонанс тя чува диагнозата рак на белите дробове в напреднал стадий и отделно - рак на гърдата. Налага се Таня и съпругът и Димитър да заминат за лечение в чужбина, а по време на операциите и възстановяването ѝ, отговорностите около образователния център падат върху по-голямата им дъщеря. Момичето поема това своеобразно тихо наследство, което майка й оставя и този процес по съзряване и справяне се превръща в акцент и в заглавие на документалната лента.
За първи път от 10 години български документален филм е копродуциран от HBO Европа и през стрийминг платформата HBO GO влезе в домовете на зрители от 23 европейски държави.
Третото българско заглавие е „Музика за филм“ , включено в секцията „Малки градчета, големи истории“. Прясно заснетата лента ни пренася в малък крайбрежен квартал. Мимо Морски, музикант номад, кани своя добър приятел Фред Щиц от Германия в родния си град Варна, за да напишат заедно музика за филм. Докато създават партитурата , двамата стигат до важни прозрения за имиграцията, семейните травми, както и за собствената си идентичност и място в света.
Един от най-ярките филми на фестивала е включен именно в този тематичен раздел. „Кмет“ на Дейвид Осит е политическа сага за реалния живот на Муса Хадид - християнския кмет на Рамала, харизматична и изпълнена с оптимизъм личност. Неговите простички цели са да ремонтира тротоарите, да привлече повече туристи и да организира коледни тържества в града. А голямата му мисия - да прекрати окупацията на Палестина. Рамала е само на 10 мили северно от Йерусалим, но палестинците, живеещи под постоянно напрежение, усещат това разстоянието като много по-дълго. „Кмет“ е свеж, на моменти разгърнат до черна комедия филм - портрет на нормалността и достойнството сред лудостта и абсурда на безкрайната окупация. Той се опитва по нестандартен начин да отговори на въпроса - как се управлява град, когато няма държва и го прави толкова елегантно, че много коментатори го наричат най-добрия съвременен филм за израело-палестинските отношения.
В последната вечер на фестивала ще звучи музика. За финал в програмата е заложен „Сестри на радиочестоти“ (2020, Великобритания на режисьорката Лиза Ровнер). Трейлър -Филмът разказва забележителната история на пионерките на електронната музика, прегърнали машините и технологиите, за да трансформират напълно начина, по който произвеждаме и слушаме музика днес.
И както подобава за закриването на подобно събитие, след прожекцията, Ларгото ще бъде огласено от афтър парти с жива музика.
Фестивалът „София ДокуМентал“ се провежда от 7 до 14 септември. Организаторите са Балканският документален център, фондация "Конрад Аденауер" и Чешкият център.
Фестивалният директор Мартичка Божилова, програматорът Еви Карагеоргу, подкрепени от Национален фонд “Култура”, Столична община и Американско посолство в България имат амбицията да превърнат „София ДокуМентал“ в едно от най-значимите събития в културния календар на София.
Коментари (0)
Вашият коментар