Музите на ДиКиро и на Слона греят в мащабни платна в Пловдив

- Изложбата се открива на 3 септември в пловдивската галерия “Капана”

- Балерината Русалия Кирова и актрисата Катя Паскалева се събирали с любимите си мъже в дома на Начо Културата

- Като студенти бъдещите художници спели по пейки, крадели храна, за да оцелеят

Две щастливи жени на големи художници. Балерината Русалия Кирова и актрисата Катя Паскалева греят в мащабни платна, нарисувани от техните любими мъже и вечни приятели - Димитър Киров и Георги Божилов-Слона. Картини като за Лувъра, казват изкуствоведи, докато редят творбите в пловдивската галерия “Капана”.

Изложбата

“85 години от

рождението на

ДиКиро и Слона”

се открива на 3 септември от 18,30 ч и ще може да се види до 25-и.

“Наслада за очите и душата”, изрича всеки, който разгледа 56-те картини. 30 от тях са на Киров, останалите - на Божилов.

“Винаги бяха заедно. И в изкуството, и в живота. Слона казваше: “Митьо е по-добър от мен!”. Митко пък отвръщаше: “Не, той е по-добрият!”, връща лентата Русалия. Според нея двамата са много различни в живописта. Творбите на покойния ѝ мъж са експлозия от цветове, а тези на Божилов - по-поетични и интимни.

Дружбата им е от студентството. Учили са в един клас, при един и същи учител - проф. Богданов. Той им дал свободата да рисуват, както я усещат.

Заедно са

гладували.

Живели са в една

мансарда

“Митко е носил на Жоро храна от мензата, тъй като е работил в студентския стол. “Слоне, вземи ти малко хляб да имаме”, заръчвал му младият Киров. Божилов умирал от страх, защото не можел да краде. Двамата са спали по пейките”, разказва съпругата на ДиКиро.

Категорична е, че между тях не е имало съревнование. “Всеки си работеше. Като се съберяха да си пийват, все за изкуство си говореха. Даже си поставяха задачи да рисуват, да речем, само в черно, тъй като и това е цвят”, описва Русалия. Няма спор, че тя е била безкрайно щастлива със своя ДиКиро. Но и Катя Паскалева, любимата на Слона, също е трептяла покрай маeстрото. “Тя му даде голям импулс в творчеството. До края на живота на Георги бяха заедно.

Катето освен

голяма актриса

беше и

изключителен

човек

С нея можеше да се говори на всякакви теми”, разкрива Кирова.

Връзката между Слона и актрисата направил Начо Културата - друго голямо име за Пловдив. Често събирал в дома си хората на духа. Така пламнала искрата между Слона и Паскалева. “Актьори, художници и музиканти се събирахме при Начо. И моето запознанство с Митко стана така. Една моя близка беше отишла при него да я рисува. А той ѝ прошепнал: “Абе, доведи твоята приятелка Русалия да я нарисувам!”, помни като ден днешен балерината. Била се завърнала току-що от специализация в Болшой театър.

Отишла в ателието му. Младият Киров ѝ направил портрет. На следващия ден я срещнал на улицата. “Ще дойдете ли пак да ви нарисувам?”, обърнал се ДиКиро към бъдещата си съпруга. Отговорила с “да”, но не отишла.

“Веднага си казах: “Ах, тези художници! Ела да те нарисувам. А после?”, припомня Русалия.

Не съжалява

нито за миг, че е

била неизменно

до него

Толкова са били влюбени, че балерината присъства в голяма част от картините му. Катя Паскалева също е увековечена от Слона. И в сегашната изложба има няколко картини с нея. “Не зная къде я е рисувал, но сигурно в Стария Пловдив. Няма къде другаде”, предполага Кирова.

По думите ѝ Георги Божилов е имал наклонност и към поезия, дори е писал стихове. “Но беше срамежлив и не казваше. Четеше много”, описва го Русалия. И се пренася в онези жарки пловдивски нощи, когато цялата бохема осъмвала на маса сред смях и разговори.

“Когато Слона загина в жестоката катастрофа на път за морето, не посмяхме да съобщим на Катето. Тя беше в Америка да се лекува. С Начо решихме да не ѝ казваме, защото боледуваше от рак. Научи по-късно”, връща се към кошмара Русалия.

ДиКиро много

тежко преживял

кончината на

приятеля си

Веднага в негова памет направил фреско с мозайка на къщата му. Представлява слон с портрети на двамата и слънце, което разпуква като взрив. Няма човек, който да минава оттам в Стария Пловдив и да не се загледа.

За сегашната изложба Русалия е предоставила ценна творба. Представлява рисунка с черен флумастер.

“Слончето беше дошъл у дома на един Димитровден. И я нарисува. Най-отгоре са двамата приятели, като Божилов е написал до своя образ “Аз съм”, а от лулата на Митко излиза дим като сърца. Има текст “Как са свободните гнезда?”. Под тях е изобразена бутилка с надпис на български “Скоч” и в скоби (не знам английски). Най-отдолу завършва с череп и “Наздраве!”.

“Въобще, приятелство голямо”, обобщава Русалия. Според нея неслучайно казват, че след тях изкуството не е същото.

Знаменитата

пловдивска

петорка

Димитър Киров, Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев, Христо Стефанов и Енчо Пиронков преобръща навремето живописта.

Изложбата наистина съдържа шедьоври. Димитър Киров е представен с емблематичните си платна “Балерини”, “Истанбул”, “Париж”, “Разпятие”, “Автопортрет с палитра”, “Марсел Марсо”, “Изгорелите икони”, “Музика”, “Пейзажи от Пловдив”. Слона напомня за себе си с портрет на Катя Паскалева, “Цирк”, “Ателие”, “Метаморфози”, “Утро”. Доста от платната са наистина мащабни. “Двамата са завършили “Монументално изкуство” и затова рисуват със замах”, обяснява Русалия.