С “Почивай в мир” изпрати Ален Делон другата легенда на френското кино – Жан-Пол Белмондо

В последните години от живота си 88-годишният актьор, издъхнал у дома в Париж, избираше роли на самотни хора

На 88-годишна възраст в дома си във френската столица вчера почина една от легендите на френското кино – актьорът Жан-Пол Белмондо.

В последните дни той беше много уморен, отиде си в мир, каза адвокатът на големия актьор, цитиран от френските медии.

В продължение на десетилетия Белмондо и Ален Делон въплъщаваха мита за героичния, донякъде авантюристичен французин, завоевател на женските сърца, гуляйджия и човек, който притежава невероятно чувство за хумор.

Макар че в България Белмондо е по-популярен с каскадьорските си умения от филми като “Човекът от Рио”, “Непоправимият”, “Професионалистът”, “Ас на асовете” и други, прожектирани още през 70-те и 80-те години на миналия век, на практика той има няколко артистични самоличности.

Забелязан е още в края на 50-те години от големите френски режисьори, представители на “новата вълна”, като Клод Шаброл, Жан-Люк Годар и италианеца Виторио де Сика.

Първият филм,

който му носи

световна слава,

е “До последен дъх” на Жан-Люк Годар. Белмондо се снима в него още ненавършил 27 години. Филмът от 1960 година е един от най-ярките от модерната “нова вълна” - филми, които показват без преструвки или морализаторство живота на хора, оцеляващи на ръба на закона.

“До последен дъх” става един от най-награждаваните френски филми от началото на 60-те години.

Още същата година Виторио де Сика го кани да играе една от главните роли в “Чочарка” - филм по романа на Алберто Моравия със София Лорен в главната роля. На следващата година

филмът става

световен хит,

участва в раздела за чуждо кино на наградите “Оскар” и София Лорен става първата неанглоговореща актриса, която се сдобива със статуетката.

Филмът изстрелва и Жан-Пол Белмондо в орбитата на световното кино, като до края на живота си той участва в 80 филма, почти всичките станали хитове.

Голяма част от кариерата му

минава в

съперничество

с друга звезда

на френското

кино – Ален

Делон

Двамата са на почти една и съща възраст – Делон е роден две години по-късно и за разлика от Белмондо никога не е тренирал толкова усилено бокс и футбол.

Доста истории във френската и в световната преса са създадени на основата на тяхното съперничество, но в мемоарите си и двамата дават да се разбере, че до голяма степен това противоборство е измислено. Впрочем и двамата правят два филма заедно - “Борсалино” през 1970 г. и доста по-новия “Бащи трепачи”, който е от 1998 г. И двата са прожектирани с голям успех в България.

Вчера Ален Делон бе един от първите колеги на Белмондо, които пуснаха във фейсбук профила си негова снимка. Делон написа простичко: “Почивай в мир!”.

Белмондо обаче признава в своите спомени, които са издавани и на български, че вечните сравнения, които критиците правят между него и Делон, до известна степен

са го накарали

да кривне от

първоначалните

си предпочитания

и да се отдаде на криминални филми, изпълнени с опасни каскади.

Жан-Пол Белмондо е известен като актьора, който прави сам повечето каскади във филмите си, почти без да използва дубльори за тази цел.

Такива бяха обаче ролите му до средата на 80-те години. С напредването на възрастта започна да играе в сериозни филми, в които героите са предимно самотни хора. Не отказваше и много комедийни роли, които изпълни с автоирония и фин хумор. Част от филмите му от 80-те и 90-те са продуцирани от самия него и независимо кой режисьор ги прави, неизменно са се радвали на касов успех.

По-късно обаче той се отдаде на театъра, защото, както призна в едно интервю, не искал хората да го запомнят като дядка в киното.

Белмондо купи малкия парижки театър “Вариете” и го превърна в една от туристическите атракции на френската столица. Самият той е играл около 40 роли в този театър, винаги при напълно разпродадени зали.

Личният живот на Жан-Пол Белмондо, както може да се очаква, е доста бурен. Още през 1953 г., т.е. 20-годишен, се жени за Елодия Константин, от която има три деца. Двамата се развеждат през 1966 г., когато световната преса разкрива любовна афера между него и атрактивната скандинавска актриса Урсула Андрес. Двамата с Андрес живеят известно време заедно, но се разделят.

През 2002 г. Белмондо, вече претърпял един инсулт, се жени за Натали Тардие, а на следващата година тя ражда от него четвъртото му дете – Стела. Горе-долу по това време умира една от дъщерите му от първия брак – Патриция.

Белмондо получи още няколко инсулта, от които обаче успя да се възстанови, макар че през последните години ходеше с бастун и трудно говореше. Но дори в това състояние беше редовна атракция, когато се появяваше на кинофестивала в Кан, както и на всички публични събития, на които успяваше да отиде. Преди няколко години дори се върна в киното и се снима в “Мъж и куче”, който, за съжаление, никога не е показван в България.