Иска да го отбележи със “Спящата красавица”, спектакъл, който сама режисира
На шега - наистина, но само след няколко дни – на 15 септември, се навършват 40 години от деня, в който балерината Маша Илиева е назначена в Софийската опера и балет, където работи без прекъсване и до ден днешен.
Наскоро се навършиха и 25 години от откриването на нейната детска балетна школа, но освен тази активност плюс преподаването на исторически танци в Музикалната академия Маша е преди всичко репетитор в операта, т.е. човекът, който подготвя отделни части от балетните спектакли или отделни изпълнители. Тъй като никой балетистя дори гениален да е, няма как да се види отстрани какво прави. Трябва му човек, който да го гледа и коригира.
През 1981 г. Маша Илиева първоначално е в ансамбъла, лека-полека почват да ѝ дават да играе солови изпълнения и през 1990 г. става примабалерина. А е назначена на 15 септември просто защото
са изчакали няколко
дни да мине
рожденият ѝ ден
на 11 септември
и да навърши
18 години,
иначе не е имало правно основание, на което да я назначат.
В това отношение тя е от щастливките, които от училищната скамейка веднага излизат на сцената. По-точно още преди да павърши училище, защото както по цял свят и тук децата от балетното училище участват редовно в представления. В класическия балет е пълно с принцески, амурчета, феи, елфи, силфиди и какви ли не други приказни малки същества.
Колкото до самия ѝ рожден деня тя почти напълно е забравила, че тази година той се пада в събота. Често ѝ се е случвало да има спектакъл точно на 11 септември, но когато няма, винаги го е отбелязвала подобаващо.
Но по-важното е, че по традиция трябва да има бенефис, а в условията на пандемия дори програмата за спектаклите се съставя трудно, камо ли организирането на специално честване. Затова
засега не знае
кога ще го прави
Мечтата ѝ е да бъде отбелязан със “Спящата красавица” от Чайковски - спектакъл, който тя сама режисира преди няколко години и с който много се гордее.
Има много причини за това. Чайковски е написал над 4 часа музика за този балет, която отдавна е в световната музикална съкровищница. Но никой не дръзва да прави пълен спектакъл по цялата музика, защотоя като се сложат и два антракта по двайсетина минути, става близо 5 часа, а за балет това е трудно за поставяне и почти невъзможно за гледане.
“Доколкото съм проучвала, той не се е играл в пълния си вариант дори на премиерата си. Тя е била впрочем почти пълно фиаско, публиката не го е одобрила. Но в края на спектакъла ненадейно руският император се изправил и почнал да ръкопляска. Щат не щат, и останалите трябвало да ръкопляскат и да го одобрят. После непрекъснато са правени промени и на практика в наши дни е останала само основата – музиката и някои основни танцови номера”, казва Маша Илиева.
Въпреки неизбежните съкращения
Маша направи
преди няколко
години мащабен
спектакъл с над
100 участници,
включително и най-малките деца от нейната балетна школа, които са на не повече от 5-6 годинки. Това, а и другите участници от балетното училище налагат спектакълът да се играе не повече от няколко пъти на сезон.
И тъй като никой спектакъл на света никога не е напълно готов, тя също прави от време на време промени в него. Например ролята на злата фея Карабос винаги се пригажда към конкретната изпълнителка, а тя е ключова за целия спектакъл.
Маша мечтае да покаже отделно от това “Спящата красавица” в НДК, както би се полагало на всяка суперпродукция, но в сегашните условия това е трудно осъществимо. Най-вероятно бенефисът ще е в самата опера, но в края на сезона, т.е. през 2022 г.
Маша така и не е успяла да си почине като хората, независимо че през септември балетът на Софийската опера е пуснат в отпуск след напрегнатия летен сезон на откритите сцени. Налага се да се подготвя за началото на учебната година в Музикалната академия, а в началото на септември детската балетна школа “Маша Илиева” отново отвори врати. Не щеш ли, при големите дъждове преди няколко седмици покривът на помещението протекъл и тъй като тя е негов собственик, се наложило по спешност да го ремонтира със собствени средства.
Когато Маша Илиева откри преди 25 години балетната си школа,
е бил много
труден момент
за нея
Заела се е с това, защото не са ѝ давали роли в операта, атмосферата в трупата била убийствена. Наложило ѝ се е сама да открива много неща в балетната педагогика.
Например това, че преди 6-7-годишна възраст децата нямат развито периферно зрение, което им пречи да се съобразяват с положението на останалите деца в пространството. Дълго се чудела защо не може да ги накара да гледат крачетата на другарчетата си и да се равняват по тях и едва после открила този факт за детското зрение. Както и много други неща.
Днес обаче Маша Илиева е всепризнат балетен педагог. Но все още няма готов отговор на въпроса кое е по-важно за едно дете, за да се заключи,
че от него ще
стане балерина
– характерът или данните. И отговаря, че май най-важното е талантът да бъде на точното място и в точното време, защото всичко останало се нарежда някак си.
Коментари (0)
Вашият коментар