Стефания Колева благодарна на Ламбо, че видял идиотията и таланта в нея

Изпитание за актриса е да играе в огромната зала на Народния по време на пандемията при 30% публика. Не чува притихването на зрителите, но нещо днес ѝ напомня зимата при Луканов, когато българите не влизаха в театрите

“Повече такива психически отклонения на сцената не искам да гледам.” Тези думи чува първокурсничката във ВИТИЗ Стефания Колева, току-що изиграла първия си етюд. Казва ѝ ги проф. Дора Рускова, и то пред целия клас.

“Наврях се под масата от срам и нямаше сила, която да ме убеди, че ставам за това. Само ревях по коридорите, нямах самочувствието да направя каквото и да било. Много трудно започнах да се преодолявам”, разказва известната днес талантлива актриса.

Тя е приета във ВИТИЗ в специалност “Актьорско майсторство за куклен театър”. Едва след това влиза в класа на проф. Стефан Данаилов.

Преди това обаче прекрачва прага на театралната академия без самочувствие. “Всички там бяха толкова колоритни.

През цялото време се чудех какво правя и как са ме взели при тях. Те пеят, танцуват, ритмични, адски осво бодени,

аз стоя в един ъгъл

и не мога да се

престраша да се

кача на сцената

Всеки път сърцето ми щеше да се пръсне, когато трябваше да го направя.”

Не стига това, ами и проф. Рускова е много стриктна. Случи ли се някой да закъснее дори и 5 минути, преподавателката заключва вратата и пише отсъствие за целия ден. За беда, студентката Колева все закъснявала по малко.

Един ден в коридора на ВИТИЗ я среща Мариус Куркински, който също преди години бил в класа на проф. Рускова, преди да отиде при проф. Крикор Азарян. Двамата се заговорили и той ѝ казал, че следващата година клас взима Стефан Данаилов и може да опита.

Неопитната първокурсничка не била и помисляла за подобен вариант. “Както бях цялата в сълзи, изведнъж те спряха и си казах: “Да, това ще направя”.

Явява се на приравнителен изпит с риск да загуби студентски права, защото вече има две четворки по кукли и актьорско майсторство. С такива оценки практически е невъзможно да се преместиш директно в друг клас. Трябва да се държи изпит, да се съгласи цялата катедра и промяната да бъде подписана от ректора.

“Това се случи и съм изключително благодарна на Стефан Данаилов, че видя идиотията и таланта в мен и ме прие в класа си”, казва вече с усмивка актрисата от Народния театър. Тя имала и други планове за живота, но не обича да разказва за тях, защото са минало.

Колева не се взима на сериозно. Същевременно е изключително педантична. Разграфява задачите си, следва ги, но очаква и другите да го правят, пък хората не са такива. Точно затова тази черта ѝ създава проблеми и тя всячески се опитва да се промени. “Трудно ми е, взискателна съм до болка и без да искам, го прехвърлям към околните.”

Името Стефания идва от баба ѝ, която е австрийка и актрисата е кръстена на нея. “Тя беше забележителна личност, много сладка. До последно с акъла си, с маниера си, с чувството за хумор и с любопитството си. За мен е

много, много важно

човек да не губи

любопитството си,

това е изключително ценно качество.”

Иначе най-близките ѝ казват Щефи.

Като малка била много тиха, но непредвидима. Правила каквото си иска и майка ѝ точно от това се страхувала най-много. Веднъж я намерили на бул. “Сливница” в столицата, защото решила да тръгне по канала към морето. 

Все така свободолюбива, тя е оставила дъщеря си Катерина сама да избере професията, която е най-добра за нея.

“Не мога да кажа кое е правилно и кое не, важното е на нея да ѝ харесва. Бих я подкрепила във всичко, много ми се иска да е щастлива в това, което избере, и да има възможности. Сега с всички тези ограничения нещата стават много сериозни и леко плашещи, хората трябва да са много гъвкави, за да изплуват и продължат напред, да измислят нови алтернативи на работата си”, обяснява Колева.

По време на пандемията тя се е научила на търпение. Не само за нея, а за всички хора на изкуството това е труден период, а държавата въобще не се замисля за тях. Колева обаче предпочита да не говори много по тази тема, защото по думите ѝ ще започне “да бълва змии и гущери”. Натъжава я фактът, че няма общност, среда и единомислие.

“Виждам едни хора, които само искат. Може би, ако спрем да искаме и се замислим, нещата ще се получат.”

За Колева е изпитание да играе в грамадната зала на Народния театър с 30% публика. Няма усещането за онзи шум преди представлението, за това как притихва публиката, дали я улавя, става ли диалогът.

Преди години, когато започва кариерата си в театър “Българска армия”, Лукановата зима е в пика си, много страшни времена. Хората въобще не си и помисляха да стъпят в театър. Салоните са празни, но актрисата вижда как зрителите постепенно се връщат, защото имат нужда. “Сега ситуацията много ми напомня на тогавашната, но по друг начин”, казва Стефания Колева.

Вече се е научила, че ако не правиш компромиси в работата и в любовта, се превръщаш в

безчувствен багер,

който само ще оре,

без да знае за какво

Мечтите ѝ са свързани с обикновени неща. Иска да се махнат етикетите, да се разчупи мисленето, да се пробва и да се търси. За нея е важно не само да е различничко, но и да бъде подплатено, изненадващо, да не сме в статуквото и да бъдем повече отговорни. За кратко дори би живяла извън България, но за постоянно няма да може.