Флоринда Болкан, звезда от “Октопод”, живее на село с наследница на папа

Актрисата с бразилски произход разказва историята си пред “24 часа”

Мнозина в България помнят актрисата Флоринда Болкан от ролята ѝ на графиня Олга Камастра в тв сериала “Октопод”, където е главна героиня във втория и седмия сезон. В седми сезон участва и големият български актьор Стефан Данаилов.

Това обаче е само една от близо 60-те роли във филмовата ѝ биография, с които става популярна за масовата публика по света. Дебютът ѝ в киното е през 1968 г., когато играе сестрата на Ринго Стар до Марлон Брандо, Ричард Бъртън и Шарл Азнавур в “Канди”.

След десетки роли, три награди за италианско кино “Давид на Донатело”, години сред световния хайлайф в шоубизнеса 80-годишната актриса днес е щастлива в своя оазис на хълма до езерото Брачано. В имението “Волтарина”, на 40 км от Рим, тя живее с принцеса Анна Киджи.

Заобиколена от конете си, които обожава, и най-близките си сътрудници, високата и елегантна бразилка е открила собствения си рай. От няколко години имението, което купува преди 20-ина години,

организира

събития и сватби

Всичко в него говори за Флоринда – нейният лик като млада ви гледа от платно зад басейна, нейни снимки с Роселини, Калас, Омар Шариф има из вилата, където са окачени и картини с образа ѝ.

Синьора Болкан сяда удобно на стол на фона на басейна и зелените пейзажи зад него, за да разкаже с усмивка за “24 часа” миналото и настоящето си. Разказът ѝ на италиански се накъсва от време на време от изрази на португалски. Най-често използваните думи са “щастие” и “щастлива”.

Флоринда Соарес Булкао, както е истинското име на актрисата, е родена на 15 февруари 1941 г. в Урубуретама, Североизточна Бразилия. Флоринда повтаря многократно трудно произнасящото се име на родното си място, докато си припомня как е израснала като дъщеря на известния интелектуалец, депутат и дипломат Жозе Педро Болкао. Губи баща си като дете, заради което заработва като секретарка, за да помага на майка си да отглежда трите деца. Флоринда е висока, красива, а освен португалски говори английски и френски, учи и италиански. Така започва работа като стюардеса в бразилската авиокомпания. Тя е

една от 12-те елитни

стюардеси на “Вариг”,

които се грижат само за пътуващите в бизнес класа.

През 1967 г. посещава Рим, а малко след това я представят на Лукино Висконти. През 70-те години Флоринда е на гребена на вълната в италианската столица, близка приятелка е на русокосия красавец и актьор Хелмут Бергер, любовник на Висконти, благодарение на когото става част от най-близкото обкръжение на големия режисьор.

Нейното изстрелване в голямото кино идва именно след срещата ѝ с Висконти (“Залезът на боговете”, 1969) и след ролята ѝ във филма “Венецианска загадка” (1970) на Енрико Мария Салерно по музика на Стелвио Чиприани. През 1970 г. печели “Оскар” за най-добър чуждестранен филм със “Следствие по делото на гражданина извън всякакво подозрение” на Елио Петри с Джан Мария Волонте, в който играе.

Негов продуцент е графиня Марина Чиконя, с която – Флоринда има 20-годишна връзка. Много известен е и филмът “Една вечер на вечеря” (1969) с Жан-Луи Трентинян на режисьора Джузепе Патрони Грифи.

След сериала всички по улиците ме разпознаваха

- Какъв беше първият ви досег до Италия, когато пристигате като красива, но неизвестна бразилка?

- За мен това беше момент на щастие. В Бразилия за мен всичко беше като “организирано”, защото баща ми там беше много известен. Когато пристигнах в Италия, бях много изненадана, защото се озовах в прекрасна страна, в която всичко беше новост, и се чувствах страшно щастлива. Тук базата ми беше в Рим.

- Какво си спомняте за Лукино Висконти?

- За мен всичко в киното тогава беше ново. Когато ме избраха за ролята в неговия филм, изглеждаха толкова доволни, а аз не бях чувала преди нищо за Висконти, не го познавах. Често организираха събития, на които присъствах.

- В Бразилия сте работили като стюардеса, тогава мечтаехте ли да станете актриса?

- Не, това беше като подарък за мен. Бях голяма късметлийка, защото всичко се случи много бързо.

- Кога за пръв път почувствахте, че сте успели?

- Мисля, че това беше, когато хората започнаха да ме търсят, когато станах известна, навсякъде ме познаваха, бях бразилката, дошла от място, разделено от толкова голямо разстояние от Италия.

- Сега каква се чувствате - бразилка или италианка?

- Чувствам се жива. (Смее се.) Мисля, че най-важното в живота е да бъдеш щастлив. Ако си щастлив, приемаш всичко, нямаш пречки пред себе си. И аз, Бог да ме прости, не съм страдала, за да постигна това. Пристигнах тук и веднага намерих работа и близки хора, всичко беше много удобно за мен.

- Сериалът “Октопод” ви направи известна в десетки страни по света. Как бяхте избрана да изиграете графинята мафиотка?

- Това беше като подарък и не съм го очаквала. В един момент се превърнах в известна и всички ме разпознаваха по улиците. Чувствах се като кралица и това беше и много опасна ситуация, защото, ако не умееш да се справиш, може да потънеш.

- Поддържате ли връзки с някои актьори оттогава?

- Хората и нещата отминават. Актьорите от тогава намериха други хора и други места, а аз открих това прекрасно място тук, което съществува още от времето на баща ми. Навремето на това място до езерото Брачано е идвал баща ми, той е обожавал конете. От тригодишна обичам конете, бях луда по тях. Късметлийка съм и за това, че съм имала възможност да ги притежавам.

- Освен киното и конете кои са другите ви страсти?

- Винаги най-много съм обичала свободата. Имала съм винаги свободата да мога да отида на местата, които желая. Това ми отвори много врати, защото много хора не са имали възможност да ги опознаят, докато аз - да.

- Кога сте плакали за последно?

- Плакала съм от самота. Плакала съм и от щастие. Дъщеря съм на важен човек със страхотен ум. Там, където съм родена, бях детето, което всички познаваха. Живеех с аурата на щастлив човек. След като баща ми почина, нещата се промениха, майка ми остана сама и всичко стана много по-трудно. Усетих разликата веднага, защото всичко преди беше много лесно. Това е моментът, който никога няма да забравя.

- Сега тече фестивалът във Венеция с много звезди и блясък... липсва ли ви този свят?

- Не, защото навремето съм се забавлявала достатъчно. Правенето на филми е като някаква игра, после се връщаш в реалността.

- В момента са много на мода сериалите за мафията. Гледате ли ги?

- Не си падам по тях. Това беше само една роля за мен. Киното беше за мен сбор от хора, които се обичаха. Днес има много технологии.

- Готвите ли в имението си “Волтарина”?

- Умея да готвя бразилски ястия, инстинктът ми все още ме кара да правя семпли, но вкусни неща. Много обичам да ям месо, обичам и ризото с розмарин, това е моя рецепта. Аз съм много, много щастлива. Всеки си мечтае за някакво място. Аз винаги съм мечтала за място като това, където да живея. Най-важното е да бъдеш щастлив. Когато нещата започнат да стават твърде сложни, сменям посоката. Открих щастието, беше трудно да стигна до това, което постигнах, но успях.

Принцеса Киджи сама готви на гости, рецептите знае от готвач в двореца

Партньорката на Флоринда Болкан има в рода си папи и кардинали, но титлите не я интересуват

Ако не знаете коя е Анна Киджи и я видите как приготвя паста ала карбонара и ризото с розмарин, които после ви поднася усмихната на масата, всичко бихте помислили за нея, но не и че е принцеса, израснала в замък до Рим.

Русокосата фурия в кухнята е родственичка на едни от най-известните личности със синя кръв в италианската история, като се започне от банкера и меценат Агостино Киджи Великолепни, един от най-богатите хора през Ренесанса, и папа Юлий II, основател на Ватиканските музеи и

меценат на

Микеланджело и

Рафаело, които

наема за

изрисуването на

Сикстинската капела

И друг именит мъж от династията – Фабио Киджи, който през 1655 г. става папа Александър VII, остава в историята на Рим като човека, допринесъл най-активно за разкрасяването му в бароков стил благодарение на това, че наема най-добрите творци, сред които и Джан Лоренцо Бернини.

Династията Киджи дава и много кардинали.

Принцеса Анна Киджи дела Ровере е сърдечна и пълна с енергия жена, която посреща лично гостите си в имението за селски туризъм “Волтарина” до езерото Брачано, приготвя им саморъчно вкусни ястия с месо и торта кростата. В имението, в което живее с актрисата Флоринда Болкан, Анна е моторът на всичко – готви за сватби, организира събития и вечери за десетки хора, както на народни цени, така и на високо ниво. Всички рецепти и начините за приготвянето им научава още като дете, гледайки готвача в Кастел Фузано - римския замък до морето, в който тогава живее със семейството си. Днес от него са останали брат ѝ Флавио, сестра ѝ Ортенсия и баща им принц Марио Киджи Албани дела Ровере.

Какво значи за едно

момиче да знае,

че е принцеса?

“Не си даваш сметка. Ти си като другите”, казва за “24 часа” Анна Киджи. “Когато ходех на училище, бях заедно с дъщерята на Серджо Леоне, с дъщерята на Енио Мориконе, с родственица на папа Павел VI – все много важни личности. Така че не бях единствената, бях свикнала да съм като тях. Бяхме еднакви. Даже напротив, на мен никой не ми казваше титлата”, допълва принцесата.

“Титлата може да ти послужи, ако знаеш какво искаш да правиш с нея. Така, както аз я използвам, не ми служи за нищо. Титлата служи, ако знаеш къде искаш да влезеш. И още - ако там знаят кой си и дали могат да ти се доверят, защото се предполага, че имаш определено възпитание, че знаеш как да се държиш.”

Според принцеса Анна Киджи много по-важно в нейния случaй е съзнанието, че има толкова важни исторически личности в рода си, които са направили толкова много за целия свят.

“Ето, това е важното и това не е тежест. Аз не правя дори една хилядна от онова, което е направил например Агостино Киджи, който е успял да остави следа в историята (1465-1520). Давам си сметка, че фамилията ни е много важна в световния елит.

Агостино Киджи е

бил най-богатият

човек в света

Какво е останало? Едни фамилии свършват, идват други и трябва да видим дали те са по-добре или по-зле от предишните. В определен смисъл човечеството е направило огромни крачки напред, но в някои аспекти – много по-малко”, казва принцесата.

Анна Киджи дела Ровере се ражда в Рим на 7 юни 1961 г. и завършва класически лицей в столицата. Когато се връща от училище вкъщи, или в Кастел Фузано, Анна умира от скука, защото в замъка няма деца, а наоколо има само гори и коне. След като поязди, тя се чуди какво друго да прави, затова прекарва часове в кухнята със семейния готвач Лоренцо Пероти. Учи се на всичко от него. Той пък от своя страна е научил всичко от бабата ѝ по бащина линия – Анна Торлония. Именно бабата, запалена кулинарка, знаеща наизуст всички рецепти, обучавала лично всичките си готвачи. Така и кулинарните дарби се предават от поколение на поколение в знатната фамилия.

Анна завършва бизнес администрация в римския колеж “Джон Кебът”, а по-късно специализира европейски обществени връзки. През 2004 г. получава свидетелство за млади предприемачи в земеделието на област Лацио и започва да сътрудничи със семейството си в сферата на туризма и в отглеждането на коне.

“Земеделието за мен е концентратът на целия ми опит – от училището, американския университет, от сферата на музиката (15 години Анна се изявява и като певица) до сферата на спонсорството за киното, до работата ми в сферата на обществените връзки за фамилната ни компания и накрая – до приключението ми с “Волтарина”, която създадохме с Флоринда Болкан.” Анна Киджи е предприемач, който

се хвърля смело

в отглеждането на

плодове и зеленчуци

и производството на зехтин, а също и в организирането на частни събития в имението.

“Твърдо съм убедена, че нашето злато са Италия, нейната земя, климат, нейните души, ние”, смята Анна Киджи, според която Италия е микс от най-античните и най-модерните неща.

Анна е будистка, въпреки че носи фамилията на един изключително важен за историята папа. Преди да стане свети отец през 1503 г., Юлий II се казвал Джулиано дела Ровере. За разлика от съвременните богати фамилии, които не оставят почти нищо на бъдещите поколения, едновремешните знатни родове като този на Анна Киджи дела Ровере са белязали историята и културата. Подобно на съвременните, и някогашните богаташи със сигурност са експлоатирали хора, за да забогатеят, но поне са оставили на поколенията прекрасни сгради шедьоври, дворци, паметници на изкуството.

Когато някой дойде в Рим и възкликне колко е прелестен, колко са красиви бароковите му площади и фонтани, не си дава сметка, че за това са допринесли на практика едновремешните богати фамилии като тази на Киджи, които са били големи меценати. Именно те се обръщали към най-добрите художници и скулптори на времето си, плащали са обучението им и много често ги вземали вкъщи или са ги пращали да се обучават в кралските дворове из Европа. Едва ли сега някоя богаташка фамилия, заета в трупането на пари, би направила подобно нещо за съвременната култура.

Фамилията Киджи, от която произлиза Анна, е оставила на Рим например сградата на премиерския дворец “Киджи”, както и Палацо Киджи в близката община Арича. През втората половина на XIX век Киджи са едни от петте най-крупни земевладелци в папската държава.

Произходът на Анна води към две важни династии от миналото – Киджи и Дела Ровере, и въпреки това тя не чувства тежестта им на плещите си, защото знатните титли в Италия вече не важат. Това е като разпускането на войската след края на войната. Може да си бил генерал, но вече не си, защото тя е останала в историята.