Седем седмици в Париж с проф. Ненко Балкански и Мариела Гемишева

Художниците, родени в Казанлък, се конкурират в изложба

През 1930 г. Ненко Балкански завършва образованието си в Художествената академия в София и след неуспешни опити да се установи в столицата се завръща в родния Казанлък. Назначен е за учител, но за кратко.

В местния учителски вестник е публикувана уличаваща го критична бележка – постъпването му на работа е незаконно, защото липсват свободни часове по рисуване и при първия удобен случай – инсцениран скандал с някакъв ученик, Ненко Балкански е уволнен дисциплинарно.

В началото на 1932 г. след множество перипетии талантливият художник отново е трайно в София. Настанява се в старо таванско помещение в сградата на ул. „Цар Иван Асен II“ № 2. На същия адрес вече живее и майсторът на българската карикатура и рисунка Илия Бешков.

А на другия край на тази улица, но 80 години по-късно, случайно или не, се установява оригиналната модна дизайнерка и пърформанс артист Мариела Гемишева.

И днес можем да я видим да преминава ежедневно покрай съществуващата на ул. „Цар Иван Асен II“ № 2 сграда, в която Ненко Балкански ще сътвори едни от най-значимите си творби през първата половина на 30-те години на миналия век.

Но траекториите на живеене на двамата родени в Казанлък артисти продължават непредвидимо да се пресичат дори отвъд границите на страната.

През 1939 г. Ненко Балкански пише своите пътни дневници от френската столица. Бързи записки, част от които споделя публично. Ето как художникът описва Париж от лятото на 1939 г.: Улиците на Париж, тези просторни булеварди, или тихите, смълчаните и интимно сгушени между сградите улици, с еднаква любов позволяваха да бъдат тъпкани, гледани и смущавани от хора дошли от всички краища на земята… Париж обича капризите, и когато времето и тишината на едно вглъбяване лишат от ореола на борци всички парижки художници, то случая ще доведе до една стогодишнина на Сезан, за да се припомни, че е имало борба. Под знака на Сезан и размисли около него Париж подчерта през тези месеци, че всяка епоха е ценна и има смисъл, само ако изкуството намери нова форма, напълно подходяща за епохата… Париж, градът, който кара човека да се чувства тъй сам и тъй смел…

През 2019 г. Мариела Гемишева печели творческа арт резиденция в Cite international des arts, Paris. Своите седем седмици в Париж тя документира в образи и думи в интимен дневник.

В настоящата изложба тя разгръща страниците му, за да надникнем в него, воайорски почти. Това се превърна в неин своеобразен творчески подход в развитие, който видяхме в проекта ѝ „Моята любима будоарна дреха“ от 2008 г., представляващ обект-дреха-скулптура.

Сетне се яви „Любимият ми будоар“ от 2010 г., в който художничката употреби собственото си тяло за сътворяването на произведение на изкуството, и личното физическо тяло претърпя цялостна метаморфоза, превръщайки се в обект. Обект, който в началото на тази година, в инсталацията ѝ „Сън“, бе положен в гробницата „Грифони“. Така сякаш в сънуването той намери своето музеифициране.

И когато физическото тяло на артистката е привидно доведено до границата на своето изчерпване, идва ред на най-съкровеното – интимните мисли. Мисли – възбуди и съмнения от една седемседмична среща с Париж. Мисли – записани и скицирани в седем колажа от Мариела Гемишева.

Мисли – намерили образна реализация през обектива на фотографката и самата тя - някогашен любим модел на М. Гемишева – Ивана Кълвачева, в които тялото на дизайнерката като призрак броди из Париж, градът, който кара човека да се чувства тъй сам и тъй смел.

Интимни съприкосновения с тъмнорозовата парижка, вече реална мечта на модната дизайнерка и пърформанс артистка, която по неочакван начин сякаш можем да видим отразена в седем „мъртви природи“ на Ненко Балкански, създадени 80 години преди.

Адрес
Къща музей „Ненко Балкански“
филиал на ХГ Казанлък
ул. „Генерал Радецки“ 17, кв. „Кулата“, 6100 Казанлък

Работно време на галерията
сряда – неделя: 10–18*

* За посещения извън работното време - предварително записване на телефон + 359 884 100 875

За творците

Проф. Ненко Балкански е роден през 1907 г. в Казанлък. В годините между 1925 и 1930-а учи в Художествената академия в София. През 1930 г. прави първата си самостоятелна изложба в Казанлък. Същата година се дипломира в специалност „Живопис“ при професорите Никола Маринов и Борис Митов. Впоследствие учи в Париж и Мюнхен. През 1939 – 1941 г. специализира във Франция и Италия. От 1947 г. преподава в Художествената академия в София, като през 1959 г. става професор. Членува в дружество „Родно изкуство“ и Дружество на новите художници. Умира в София през 1977 г.

Доц. д-р Мариела Гемишева е родена в Казанлък. Тя е моден дизайнер и артист в областта на пърформанса, инсталацията и обекта, преподавател в дисциплините Моден проект, Модата на 20-и век и Модата като спектакъл в специалност „Мода“ към Националната художествена академия. Мариела Гемишева е известна с многобройни нестандартни и запомнящи се експериментални решения в областта на модата и арт пърформанса. За Мариела Гемишева изкуството е практика, комуникация, процес, неспокойствие - динамика, в която измерваш ежедневния си ритъм.

Автор на този нестандартен арт проект е изкуствоведът Пламен Петров - един от най-нестандартните автори на идеи за изложби. Доскоро той работеше в Софийската градска галерия, а в момента ръководи Художествената галерия в Казанлък. Именно в родното място на двамата творци се ражда Парижката изложба, която Петров реализира.

Да припомним, че в града на класика има филиал на галерията, в която са изложени едни от най-знаковите негови творби.

В съботния брой на "24 часа" четете любопитни факти за проф. Ненко Балкански и защо прочутата му картина в Националната галерия "Ятачка" (1945) всъщност се е наричала "Малинарка", разказва изкуствоведката Бисера Йосифова. За нея позира съпругата му Лиляна - потомка на Баба Тонка. Какъв скандал тогава - едната гръд на ятачката (малинарка) е гола... Но точно прекръстването спасява уникалната картина да не отпадне от обща социзложба.