Последният Медичи знаел 6 езика, но предпочитал мъже и слага край на династията

През 1737 г. без наследници умира Джан Гастоне, седмият велик херцог на Тоскана

Джан Гастоне Медичи е седмият и последен велик херцог на една от най-влиятелните династии в Европа. Той обаче предпочита мъжете пред жените и не оставя наследник, когато умира през 1737 г. във Флоренция. Така се слага край на Медичите, които векове наред

белязват

изкуството,

културата и

финансите на

цяла Европа

Мъже, които харесват мъже, не било новост за прочутата династия. Фердинандо II Медичи например се уединявал без притеснения с любимците си дори пред очите на съпругата си Витория дела Ровере.

Проблемът обаче идва, когато техният син Козимо III Медичи (1642 -1723), въпреки че има двама мъжки наследници от съпругата си Маргьорит Луиз Орлеанска, не успява да ги накара да осигурят генното продължение на династията.

Нито роденият през 1663 г. Фердинандо, нито роденият през 1671 г. Джан Гастоне оставят синове. Първородният син на Козимо - Фердинандо, умира преждевременно през 1713 г., още преди да е станал велик херцог. Въпреки че се жени за Виоланта Беатрикс Баварска, от брака им не се раждат деца, тъй като Фердинандо

носи пораженията

на прекаран

сифилис,

а освен това е и бисексуален.

Така Козимо III залага последните си надежди за мъжки продължител на династията на втория си син – Джан Гастоне. Но той изживява съвсем нелеко детство, като се има предвид, че майка му Маргьорит Луиз Орлеанска го оставя още 4-годишен, а заедно с него и баща му, и се връща във Франция. Затова и Джан Гастоне израства с баба си Витория. 

Момчето има обаче отлични възпитатели, които го учат на чужди езици, на музика, философия и математика. Джан Гастоне знае гръцки, латински, испански, френски, немски и английски.

Неговият баща и сестра му Анна Мария Луиза му избират съпруга, водени от съображения за достойно продължаване на династията на Медичите. Двамата се спират на Анна Мария Франциска, дъщеря на херцога на Саксония. Тя е вдовица на Филип Вилхелм Август фон Пфалц.

Джан Гастоне е изтънчен човек на изкуството, обича музиката и философията,

той е тих и

миролюбив, а

съпругата му

е яка мома с

вулгарен вкус,

която обича конете и селския живот. Въпреки че като манталитет двамата са на светлинни години разстояние, Джан Гастоне е принуден да остави Флоренция и да се отправи против волята си към избраната за него съпруга.

През 1723 г., след смъртта на баща си, той получава официално титлата велик херцог на Тоскана. Въпреки това той не е човек с твърда ръка, който може да управлява, а по-скоро човек, когото управляват заради многото му слабости и страсти, на които е подвластен. На всичкото отгоре става и пленник на алкохола, опитвайки се да удави в него меланхолията си. Единствените му отдушници сред хората са сестра му Анна Мария Луиза, която замества майчината обич, и чичо му кардинал Франческо Мария Медичи.

Най-важната страст на Джан Гастоне се казва обаче Джулиано Дами – слуга и син на тоскански селянин. Джулиано става първоначално негов любовник, а после и човекът, който задоволява всичките му прищевки. Те са свързани най-вече с намирането на

момчета за

забавления

срещу заплащане

Заради огромните различия помежду им Джан Гастоне и съпругата му се разделят доста бързо. Тя никога не пожелава да се премести във Флоренция и вместо това предпочита да гледа коне в Бохемия, да си говори с тях, да ходи на лов, а на всичко отгоре е истерична и капризна.

Джан Гастоне пък е с мек и благ характер и не крие хомосексуализма си. Така в един момент съжителството между двамата става невъзможно и Джан решава да си тръгне. Преди да се върне във Флоренция обаче, решава да обиколи Европа, подвизавайки се като принц от Сиена. Така той е приет дори от Луи XIV, който остава поразен от характера му. Джан Гастоне се среща и с майка си Маргьорит Луиз Орлеанска, която го е изоставила още 4-годишен. Срещата протича формално и хладно.

Когато Козимо III узнава, че синът му е оставил съпругата си, за да обикаля Европа и да види майка си, направо полудява от ярост. Заповядва му да се върне при жена си. Джан Гастоне го прави, но не се задържа много-много при нея, все гледа да отскочи до Прага, където се отдава на плътски наслади с мъже и на алкохол. Винаги с него е и Джулиано Дами. 

През 1708 г. Джан Гастоне се връща окончателно във Флоренция. Заживява в Палацо Пити, резиденцията на Медичите, но води откъснат от светския шум живот. Предпочита вместо това да чете научни писания, свързани с ботаника, или пък да колекционира антики. Основното занимание на дните му обаче става пиенето на огромни количества алкохол и участието в еротичните игри, организирани от верния Джулиано Дами.

Козимо III е направо отчаян, като вижда, че и Джан Гастоне няма да осигури така желания и необходим наследник на династията. Пробва невъзможното –

“разпопва” кардинал

Франческо Мария

Медичи и го

принуждава

да се ожени

през 1709 г. за младата принцеса Елеонора Луиза Гонзага. И този път обаче удря на камък.

Бракът никога не се консумира, защото 17-годишната булка се гнуси да легне до дебелия си съпруг, който също не проявява абсолютно никакъв интерес към брачния живот.

На всичкото отгоре след две години умира, а с това – и последната искрица надежда за мъжки наследник на Медичите. През 1713 г. си отива преждевременно и тежко болният Франческо, първият син на Козимо III. На следващия ден Джан Гастоне става автоматично наследникът на трона. Знаейки какво е положението с него, главните сили в Европа започват да си точат зъбите за това кой ще грабне контрола над великото херцогство на Тоскана след смъртта му.

Самият Джан Гастоне Медичи умира на 9 юли 1737 г. във Флоренция и е погребан без особени почести във фамилната гробница, зад олтар на криптата и далече от мощите на по-важните Медичи. Сестра му Анна Мария Луиза, която в последния период от живота си той намразва заради това, че е избрала ненавистната му съпруга, става авторка на нещо много важно за Флоренция. Тя измисля т.нар. семеен пакт, според който всички блага на фамилията Медичи, свързани с изкуство и култура,

не могат никога

в бъдеще

да напускат

Флоренция

Така за града се спасява огромното по стойност културно богатство на Медичите, събирано в продължение на векове.

След смъртта на Джан Гастоне великото херцогство на Тоскана е наследено от Франц Стефан от Лотарингия, станал по-късно кайзер Франц I. Той е избран от европейските велики сили. Така Тоскана става част от владенията на Хабсбургите, а херцогството на Франц Стефан става част от Франция.