Разменят в люлките Катерина и Мелиса, учителка надушва гафа след години

Как да постъпят семействата с разменени деца? Заживяват под един покрив, за да не травмират момичетата, които стават сестри завинаги

Един ден през 2000 г. сицилианката Маринела Аланя отива да вземе тригодишното си момиченце от детската градина в град Мазара дел Вало. Постъпилата наскоро на работа възпитателка ѝ подава Катерина. “Това не е дъщеря ми!”, възкликва жената пред смаяната учителка, която е убедена, че именно това дете прилича на нея.

След това Маринела търси с очи къде е “нейната” Мелиса. “Колко странно!”, мисли си новата учителка, защото това момиченце прилича страшно много на друга майка - Джизела Фодера, а тя е родител на Катерина.

След тази случка Маринела Аланя е обзета от съмнения. Не може да спи, най-различни мисли се въртят в главата ѝ. Отива в болницата, в която е родила, и пита, “уж” за своя приятелка,

как би могла да се

убеди, че детето ѝ

наистина е нейно

“Като си направи кръвни тестове за съвместимост”, отговаря една сестра.

Маринела говори с мъжа си, двамата си правят изследвания и от тях става ясно, че момиченцето им не може да е “тяхно”. Заедно със съпруга си, който работи на риболовен кораб, отиват в дома на Катерина, която прилича толкова много на самата Маринела, а не на “майка си” Джизела. Говорят със семейство Фодера и споделят съмненията си.

Фодера обаче не искат да повярват на думите на сем. Аланя и почти ги изгонват от къщата си. Настъпват безсънни нощи и в двете фамилии.

Общото между тях е, че дъщерите им са родени с разлика от 15 минути на 1 януари 1998 г., малко след новогодишната нощ. Именно заради това по време на дежурството си

лекари и акушерки

вдигали весели

наздравици

с шампанско

В крайна сметка и семейство Фодера решава да се подложи на кръвни изследвания и подозренията се оказват напълно основателни. Мелиса не е дъщеря на Маринела, а Катерина не е дете на Джизела.

Двете семейства се съветват с адвокати. Правят и ДНК тестове, които потвърждават, че децата са разменени. Родителите се чудят как да постъпят, когато всеки от тях е привързан и обича детето, което гледа от 3 години.

Светлокосата Джизела не иска да се откъсне от своето тъмнокосо момиченце, което напомня толкова не на нея, а на Маринела. “Дъщерята” на другата сицилианка пък е като фотокопие на Джизела. Никоя от двете майки не иска да приеме, че месеци наред е кърмила сгрешено дете.

Двете семейства не знаят дали е редно да си разменят рожбите, след като Мелиса е свикнала с досегашните си родители, а Катерина – с нейните, въпреки че те не са биологичните ѝ родители.

Оказва се, че всъщност след новогодишната нощ на 1 януари 1998 г. в болницата на 50-хилядния пристанищен град Мазара дел Вало, до Трапани в западната част на Сицилия, разсеяните от наздравиците сестри и гинеколог – едни и същи и за двете родилки, са разменили неволно бебетата в люлките им. 

Родителите се срещат с психолози и съдии, които изразяват съжаление за допуснатата грешка, чиито последици понасят те. Казват им, че родителите може да си разменят децата само ако има пълно съгласие и от четиримата.

Те гласуват – въпреки болката си двете майки и двамата бащи решават децата да се съберат под един покрив с биологичните си родители. Психоложка съветва двете семейства да избегнат травмата за самите тях и за момиченцата, като първоначално заживеят заедно в един дом.

Но как да стане това?

Единият от дядовците

в семейство Фодера

разполага с огромна

къща с двор,

която предоставя на двете фамилии.

Междувременно малките Мелиса и Катерина стават като сестри, играят от сутрин до вечер заедно, въпреки че не знаят нищо за случващото се. С тях са и двете по-големи момичета в семейство Аланя – Леа и Перла.

Един ден Джизела разказва на двете деца историята за щъркела, който пътувал дълго и заради умората си разменил неволно бебетата в гнездата на родителите им. След това допълва, че тези бебета били самите те – Катерина и Мелиса. Въпреки че са заедно през деня в къщата на дядото, вечер семействата се прибират да спят в домовете си с децата си, така както са правили винаги през изминалите 3 г.

Един ден обаче двете семейства решават, че е дошло време всяко да се върне в собствения си дом с биологичното си дете. Подобно на посредници, които си разменят заложници, семействата Аланя и Фодера се срещат на неутрална територия.

Всяка от майките

е приготвила куфар

с най-необходимите

неща и играчки

на детето си. Разменят си момичетата. Тъмнокосата Маринела взема чернокосата Катерина, блондинката Джизела взема русата Мелиса.

Историята на 23-годишните днес Катерина Аланя и Мелиса Фодера е сюжет на филма на италианската телевизия РАИ “Сестри завинаги”, който беше излъчен на 16 септември. Ролите на двете майки се изпълняват от актрисите Анита Каприоли и Донатела Финокиаро.

Какво се случва по-нататък в истинската история?

Въпреки че по-нататъшното развитие не беше разказано от филма на РАИ, то стана ясно от статия на в. “Кориере дела сера”. Всяко от двете момичета през следващите 20 г.

се сдобива с две

майки, двама бащи,

четирима дядовци

и четири баби

Всичките си досегашни рождени дни Катерина и Мелиса са празнували винаги заедно. През цялото време в училище са споделяли един и същи чин. След това и двете са отишли да учат педагогика в град Киети, област Абруцо.

“Защото на една от “нашите сестри” ѝ беше харесало в Абруцо”, обясняват те пред в. “Кориере дела сера”. Маринела Аланя освен роденото през 1998 г. дете има и други две по-големи дъщери – Леа, днес на 29 г., и Перла, на 27. 

Джизела и съпругът ѝ, които първо отглеждат Катерина, а след това я “разменят” за Мелиса, по-късно се сдобиват и със Соня. Така на практика двете семейства имат общо пет момичета и всички те израстват като сестри. Прекарват ваканциите си винаги заедно, като към женския колектив се присъединяват и петимата им приятели.

Болницата в Мазара, която разменя момичетата в люлките, изплаща известно обезщетение на семействата за нанесените им травми. Въпреки това злополучният гинеколог и акушерките от онази новогодишна нощ си остават на работа, без да понесат последици за грешката си.