Светът съществува, защото любовта все пак побеждава омразата. Когато омразата победи, ние ще изчезнем, категоричен е поетът Недялко Йорданов, който говори пред БНТ.
"Станах на 81 години и се научих да ценя всеки час, всяка сутрин или може би късно вечер аз публикувам по едно стихотворение във фейсбук. Това е вече в продължение на 3-4 години. Опитвал съм се да спра, обаче моите приятели от фейсбук не ми дават да спра", каза Недялко Йорданов.
Книгата му "Епопея на незабравимите" е реплика към Иван Вазов. В нея има стихотворения за Ботев, за Левски, за Петко и Пенчо Славейкови, за Яворов, Дебелянов, Багряна, Дамян Дамянов, Пеньо Пенев, Радой Ралин, Валери Петров и др. Книгата завършва със стихотворение за Петя Дубарова.
"Вазов ми е много близък, с годините аз го гонех, гонех, сега съм го задминал с 10 години и ми е много смешно понякога, понякога ми е странно, че съм толкова стар вече", коментира поетът.
Има три страници във Фейсбук с общо 30-40 000 приятели. Любопитни са му впечатленията на хората, докато на неговите концерти отзвукът на публиката са ръкоплясканията. Предстои му нов рецитал в НДК.
"Не искам да се предавам. Мога още. Макар че е уморително по два часа прав да стоиш, никак не е малко. Но трябва. Това ми поддържа духа и физиката. Никога не съм си мислел, че поезията е самозадоволяване", допълни поетът.
Почнал е да пише и роман. Определя се като ненаситен. Не иска друг живот, ако има възможност, би го изживял по същия начин - с всичките си разочарования, грешки, радости и болки.
Обиковено пише, когато му е тъжно, когато нещо го боли, така му минава болката. Но е убеден, че поезията и изкуството не може без ответната страна, няма смисъл.
"И аз винаги я търся - реакцията на публиката, на читателите, това ми е много нужно".
Коментари (0)
Вашият коментар