Като студент сушил червен хайвер от СССР, за да лови тайно пъстърва на Мальовица
Знаете ли, че в безлунни нощи зарганът се вижда в морето като светлини от бенгалски огън, а сафридът “свети” като мозайка. Невероятно красиво е и превръща нощния риболов в истинска емоция. А опитните рибари само по фосфоресцирането на пасажа да познават колко тона и каква риба има.
Това разказва Мирослав Севлиевски, чиято нова страст е именно морският риболов. В последните години бившият царски депутат, основател на БСЧИ и “Новото време” и ексминистър на енергетиката, прекарва летата си почти изцяло в Ахелой. И естествено, възобновява детското си хоби - да лови риба. Но вече не в река Видима, както правел като малък, а в “голямата вода”, както в Троянско наричат морето. Така Миро, който не е може да плува добре, се оказва на лодка навътре в морето с въдица в ръка. Е, не скача в лодката от 5 ч сутринта, както правят новите му приятели от риболовната дружинка в Ахелой. Но му се е случвало да посрещне изгрева в морето. А негов мъдър наставник за тайните на добрия улов, е 80-годишният Тодор Терзиев.
“Запознахме се през 2003 г. Той ме научи как се хваща сафрид и чернокоп с чепаре, как се тегли с лодка голямо чепаре с над 30 куки за лефери и паламуди”, разказва Севлиевски за своя приятел, който е в морето от повече от 60 г. Така експолитикът вече знае и как и кога се хвърлят мрежи, коя за какъв вид риба е, как се хвърля през нощта. А преди седмица дядо Тодор се вдигнал от леглото в късна доба, за да спаси закъсалия Миро, когато бензинът в лодката му свършил на 200 метра от пристанището насред буря.
Севлиевски е най-често лови сафрид, но пък пълни една кофа на излизане. За съжаление, голямата риба - паламуд, лефер, излиза по нашето крайбрежие през есента (от септември до ноември), когато той вече си е в София и отскача до морето само за уикенд.
Дядо Тодор го е въвел и в местната риболовна дружинка, чийто асоцииран член е. “Разменяме си чепарета, дават ми акъл, а докато само аз имах сонар, ме караха да излизам в морето и да търся къде е пасажът с риба.
Най-сладката част
от рибарлъка обаче
е разборът - те
пият бира, аз ям
сурова риба”,
разказва Миро. Много обича да си прави савиче - древно ястие от Мексико от сурови филета риба, мариновани в лимонов сок. Но в рибарските хижи трудно се откриват лимони, затова е “побългарил” рецептата с оцет. А приятелят му Димо му прави великолепен тартар от суров паламуд.
И ако с дядо Тодор могат да си мълчат на лодката с часове, споделяйки просто компания, то с другия му другар по риболов - актьора Тончо Токмакчиев, не спират да бърборят и минават през теми от историята, театъра до политиката. Опитал да запали и приятеля си Емил Кошлуков, но повече му допаднало приготвянето на рибата и вече е спец по мариноването ѝ.
Всъщност риболовът е колкото нова, толкова и стара страст за Севлиевски. За първи път открил чара му на 6 г., когато с макарата на леля си и една карфичка, сгъната на кукичка, по цял ден обикалял реката в село Зла река, което сега е квартал на Априлци. “Никога не хванах риба и бабите ме подиграваха, че сухо дупе риба не яде”, спомня си той. След година в селския магазин заредили нов артикул - въдичка от 1 лев с рибарско влакно, плувчица и малка кукичка с олово. Така Миро започнал да лови плюскета на река Видима. Това е малка рибка, която много прилича на сафрид, но е сладководна. С другарите му от селото по цял ден живеели на реката. “Няма да забравя как
извадихме цяла
градина от червено
цвекло, но не
намерихме нито
един червей,
след което отнесохме голям пердах”, разказва той. И тъй като стръвта за рибата е много важна, с годините той станал специалист. Знае, че мряната и пъстървата кълват на къщурки (така в този край наричат мамареца - миниатюрно ракообразно, подобно на скаридата, което се среща и в сладки води), малките рибки - на водни червейчета, а кленовете - на джанка и на скакалец.
С годините научил и други номера за ловене на риба. Например със сак - мрежа с две пръчки, с която заставал по бързеите на реката. След това обаче заминал да учи в Троян, после в София и пропуснал риболова със серкмета (големи мрежи, които се хвърлят във вировете).
Като студент преориентирал хобитата си и се отдал на алпинизма. По-голямата част от живота му минава на Мальовица, където отново се върнал към риболова, макар и тайно. “Научих се да бракониерствам пъстърва по Мальовишката река с цел прехрана. Тя най-много кълвеше на зрънце от червен хайвер. А ние вече ходехме да се катерим в тогавашния СССР, където имаше евтин червен хайвер. Купувахме, леко го изсушавахме и хоп - на реката”, разказва той.
При пътуванията си в чужбина не пропуска да “опита” и местния риболов - в Мексико например. Но безспорно сред най-големите си преживявания класира нощното ходене за риба в екзотичното Андаманско море (между Индия, Индонезия, Малайзия и Тайланд). По време на почивка на остров Хавелок открил местни рибари, които го завели с лодка в морето. Хванахме за 2 часа повече от 30 кг най-разнообразни риби, а те през цялото време ми се извиняваха, че няма риба, спомня си Миро.
Коментари (0)
Вашият коментар