Ловът на див глухар е труден, но и истинско приключение в Родопите

Тръпката е в издебването, казват от стопанство “Дикчан”

Все повече авджии отказват отстрел за трофеи, наблягат на количество убити животни

В района има и лопатари, муфлони, диви свине и сърни

Ловът на глухари в последните години се превърна в истински хит сред запалените авджии. Това казват от Държавното ловно стопанство “Дикчан” край Сатовча, наричано царството на глухара.

Това е било и

любимо

занимание

на цар Борис III,
а повече от царските резиденции и ловни хижи - “Царска Бистрица”, “Овнарско”, “Саръгьол”, “Белика”, са били край токовищата (сватбените места, където събират и оплождат женските) на глухарите в Рила и Родопите.

Твърди се и че най-голямата сбирка на трофеи от глухар у нас е на цар Фердинанд в двореца “Царска Бистрица”.

“Това не е обикновен лов, а истинско приключение и предизвикателство пред всеки ловец, като тръпката е в издебването. Засиленият интерес напоследък към този лов е, защото разрешените за отстрел бройки са малко, трудно се намира екземпляр и за да се достигне близо до него, се изисква ловкост и познания”, казва директорът на стопанството инж. Исмаил Моллов.

Видът пернати е вписан в Червената книга на България като застрашен вид. Поради това е с ограничен режим на ловуване.

Убиването на

женските е

забранено със

закон от 1926 г.
При таксация в началото на всяка година се определят разрешените мъжки за отстрел, като бройките се утвърждават от Агенцията по горите.
За тази година в “Дикчан” са били разрешени 5 броя глухари и по още толкова в съседните горски стопанства в Места и Гърмен. Само на 4-5 места у нас може да се стреля по диви глухари. Заради малкото бройки година по-рано се правят заявките и резервациите от запалените ловци.

“Преди 2-3 г. дойдоха специално за глухари ловци от Испания - баща, син и внук, които са от знатен род, ловували в почти всички части на света. И тримата си тръгнаха с по един глухар.

Най-възрастният, когото придружавах тогава, беше на 81 г. Той изпадна в екстаз от вълнение и дори се притесних да не му прилошее, когато го простреля. Дадоха заявка и за следващите години”, разказва Моллов и допълва, че

за брой убита

птица се плаща

по 1200 евро
На лов за глухар се излиза само в периода 15 април - 15 май, около 4 ч сутринта преди разсъмване. Предварително се набелязва токовището - мястото, където глухарът пее, събира женски и се извършва сватбеният ритуал.

На територията на “Дикчан” има около 7 такива места. Птицата стои през нощта на клон и на разсъмване започва да пее, за да събере женските под дървото и след това да ги оплоди. Трябва да се избере точно момента, когато още не е слязъл на земята.

“Токуването (пеенето) не се чува надалеч, затова до мястото трябва да се стигне тихо и бавно, за да не усети приближаването.

Токуването,

което

продължава

минути, има

три фази
- чукане, плюкане и брусене. Последната фаза продължава 3-5 секунди и точно тогава ушните канали се пълнят с кръв и тя оглушава. Тези секунди се използват, за да приближи ловецът към дървото. Правят се няколко крачки, после буквално трябва да замръзнеш на място до следващото брусене.

И така да се доближиш максимално близо - на около 50 крачки.
Има много добре развити сетива и ако не се познават фазите, птицата чува всеки звук от стъпките в шумата или счупен клон и ще излети”, разказва инж. Радослав Узунов, началник на ловния отдел на “Дикчан” и един от най-опитните ловни водачи.  

За час ловецът може да измине и да се приближи на не повече от 100-200 метра, използвайки глухите периоди в песента на глухара. Мъжкият може да покрие няколко женски за една сутрин. След това те си приготвят гнездото в земята и снасят до 10 яйца.

Често обаче стават жертва на набези на други животни - свине или лисици, които изравят гнездата им. Поради тази причина женските са изцяло защитени и забранени за лов.

“Стреля се по

птици, които

са поне на 4 г.,
най-добре е да са възрастни, когато вече не са способни да оплождат.
Един екземпляр може да достигне до 8-9 кг. Тази година убитите бяха около 6-годишни, 7 кг и към 94 см. Препарират се като трофеи.
Тази година 4 от отстреляните глухари бяха от българи, един от французин, други двама французи опитаха, но не успяха. Искаха още през май да капарират по един глухар за 2022 г.”, допълва Моллов.

Казва, че интересът към този лов в последните години е голям и от чужденци, защото в други страни рядко има автентични диви глухари. Правели се опити за изкуствено развъждане, но излюпените по този начин птици нямат дивия инстинкт и се губи тръпката от лова.

За тази година на територията на стопанството има разрешение за отстрел на един благороден елен, което обаче ще стане след сватбения период, който е в момента.

Около 70 екземпляра има в стопанството, като 90% са женските. Лопатарите са около 180 броя, които са на полусвободно отглеждане в база за интензивно стопанисване на дивеча. Муфлоните са 190 също в база за стопанисване. Дивата свиня е около 200 броя, а сърните, които са основният дивеч, са 240.

“Има голям

интерес и към

отстрел на

дивата свиня,
защото заради пресечения и стръмен терен гонките са кратки - от 45 минути до час, и за нетърпеливите и недостатъчно издръжливи ловци, това е добро време за продължителност на гонките.

Напоследък обаче наблюдавам, че има повече “бройкаджии” или “месари”, не толкова ловци, които идват за трофеи”, разказва шефът на стопанството.

Авджиите повече се нахъсвали по брой отстреляни животни, други пък идвали специално заради чистото дивечово месо.

В края на октомври има заявка за група от 10-ина ловци, които за миналата година са отстреляли над 1000 диви свине.

Предпочитат района на Сатовча, защото горските не са допуснали разпространяване на африканската чума по свинете, както на други места, и има добра популация.

Силно е търсенето и на муфлони, защото цената на трофея е намалена. В началото на октомври в “Дикчан” очакват и група кипърски ловци, а гърците идвали повече за пернат дивеч.

В стопанството

са преброени и

около 15 мечки,
които създават проблеми на местните жители, като им рушат пчелините или стопанските постройки и кошари.

“Създават ни и на нас проблеми, защото събарят чакалата, ядат захранките и рушат сандъците, които слагаме за другия дивеч. Преди време поставихме капани за диви свине и сме виждали как мечката е минала и е убила прасето, разхвърляла го е на 30 метра по боровете.

Мечката е силно животно и е всеядна. Когато е ограничена храната от диви плодове, разчита на месо. Намирали сме следи от изядени огромни глигани от мечка”, разказва впечатленията си и ловният водач Узунов и смята, че отстрелът на мечки трябва да бъде разрешен при определени условия, защото популацията е нараснала в последните години и се създават проблеми на хората.