Мария Грашнова: Баща ми Владимир Грашнов никога не караше хората да се молят за помощ

След много години откри човека, който му помогнал да оздравее като дете, и го назначи на работа

- Днес се навършват 20 години от загубата на баща ви Владимир Грашнов. Панихидата ще бъде в гробищния парк в “Драгалевци”. Какво си спомнят хората за него, г-жо Грашнова?

- Винаги се обаждат с много добро и топло чувство. Искат да ми помогнат, ако има с какво, защото той им е помагал. Той беше такъв, на всички помагаше, изключително всеотдаен. Непрекъснато се случва да говоря с хора, които не съм познавала до момента, но те започват да разказват за него с благодарност. Не е забравен от никого. Още някак си живее сред хората. До ден днешен, като се спомене нещо за “Левски” или “Мобилтел”, все се казват добри неща за него.

- Кое е най-важното, на което ви научи?

- Да помагам винаги и да съм добра. Той само това правеше. Научи ме да се боря и да вярвам в себе си, самият той ми вярваше сляпо. А това ми даваше огромна сила, защото исках да му докажа, че не е сгрешил. Репликата, която винаги повтаряше, беше: “Щом сме двама, страшно няма”. Дори и нещо лошо да направех, не ми спестяваше морала, но винаги е заставал зад мен. Не ме е оставял да се почувствам глупаво.

- Какво правехте, когато бяхте само двамата?

- Много говорехме, все ми разказваше нещо, аз на него - също.

- Чувала съм, че е помагал на много хора.

- Да, наистина е така. Умееше да го прави така, че хората да запазят достойнството си, не ги караше да се молят за помощ.

Има една история - като малък счупил крака си и го сложили в корито. Тогава един човек от болницата, в която лежал, му носел солена вода, за да се излекува по-бързо. След години баща ми го откри и го взе на работа. Такъв беше, познаваше и всички служители - от човека на входа и жената, която почиства, до работещите в различните отдели. И винаги се интересуваше как са не само те, но и семействата им. Много човечен.

- Искаше ли да ви вкара в своя бизнес?

- Не, никога. Дядо ми беше министър, но баща ми никога не е искал да тръгне по неговия път. Може би и затова към мен също не е имал такива очаквания. Но ме е подкрепял във всичко, което съм споделяла, че искам да правя.

- Какъв беше баща ви в работна обстановка? Как се държеше, когато се е налагало да бъде строг?

- Можеше да бъде и строг, но винаги беше справедлив. Заставаше зад всякакви каузи и беше много лоялен. С изключително бърз ум, винаги мислеше няколко хода напред. И не умееше да мрази.

- Колко гореше във футбола?

- Много, от малка съм запомнила, че ние сме от “Левски”. Водил ме е на мачове. Не беше спортен тип, но истински се вълнуваше. Спомням си, че когато почина, всички отбори се обединиха в почитта си към него. По онова време имаше колегиално и добро отношение между отборите.

- Наследили ли сте бизнес нюха на баща си?

- Не знам дали се справям достатъчно добре с бизнеса. Имам екип, който много ми помага. Благодарение на това, че баща ми вярваше напълно в мен, сега аз вярвам на хората, с които работя.

Те знаят, че разчитам на тях. Това е повече от просто едно работно място и заплата, ние сме семейство. Невинаги съм права и се вслушвам.

Ето такъв беше моят татко.