Моята малка сладка тайна

Pretty Little Liars. Това е моята малка тайна. Покрай този крими-тийн-сериал, в който всичко се върти около мистерии, тайни (някои от тях смъртоносни), неочаквани развръзки, забранени връзки, забранени мисли (и между всичко това засяга и всякакви житейски случки), се замислих за тайните. Тайната като договор, тайната, която бавно убива с чувство за вина, тайната, която защитава, тайната, която разрушава. Пазенето на тайни е огромна част от моята професия. Облечено е в шикозните думи „конфиденциалност" и „етичен кодекс". Аз трябва да пазя тайни и съм доста добра в това. А вие, тийнове, които ме заливате всеки ден с писма, ми споделяте за тайните, които вие пазите. За онези тайни, които не искате да споделите с човек, когото познавате, защото мислите, че никой няма да ви разбере. За онези тайни, които искате да запазите, за да не развалите отношенията с приятелите си, с (между) родителите си. Ако пазите тайна, която само вие и вашата най-добра приятелка (най-добър приятел) знаете, това прави вашата връзка някак специална, някак мистична, защото има нещо, което само вие знаете и никой друг. И все пак - зависи каква е тайната. Защото тази мистичност може да ви изолира от другите и в началото да се чувствате добре, а впоследствие да започне да ви тежи. Всеки ден попадаме в ситуации, които предпочитаме да запазим за себе си и намираме много разумни причини за това. Ако видиш гаджето на най-добрата си приятелка да се целува с друго момиче, какво ще направиш? Ако случайно попаднеш на смс на телефона на майка ти от мъж, който не е баща ти, какво ще направищ? Ако си правил/а секс за първи път и не ти е харесало, ще кажеш ли, или ще замълчиш? Ако вече не изпитваш същите чувства към гаджето си, ще му споделиш ли, или ще запазиш това за себе си? Ако си видял нещо, което не е трябвало да виждаш, би ли предпочел/а да не ти се беше случвало? Ако има нещо, което си направил/а преди време, нещо, от което се срамуваш, ще го споделиш ли с най-близкия си човек? Колко много писма получавам с молбата да не се публикуват, защото момчето/момичето се притеснява, че ще бъде „разкрито". Тайните са оръжие, което, ако попадне в грешните ръце, може да бъде наистина опасно. Те намират своя начин да излязат наяве и на висок глас да напомнят за себе си. Дори и когато искаме да забравим за нещо, което пазим само за себе си, то ще намери път към настоящето и бъдещето ни. Ако пък сме споделили на погрешния човек, той ще използва тайната ни срещу нас. Ще пусне слух, ще напише нещо във facebook, ще каже на още няколко човека. Затова тайните е хубаво да излизат на светло от тези, които ги пазят. Защо пазим тайни? Защото чувстваме вина и срам („Не искам никой да разбира, че всеки път, след като се храня, отивам до тоалетната и повръщам всичко"; „Не искам никой да разбира колко ме боли"). Защото изпитваме страх („Не искам родителите ми да знаят, че пуша"; „Не искам никой да разбира как това момче ме насили тази вечер"; „Не искам никой да знае, че съм гей"). Защото не искаме да разрушим нещо важно за нас - връзка с някой човек, доверието, което сме създали, вярата в нас („Няма да казвам на мама, че видях татко с друга жена"; „Няма да казвам на моята най-добра приятелка, че целунах гаджето й"; „Запазих в тайна оценките, които имам, защото знам, че родителите ми очакват повече от мен"). Истината е, че в повечето случаи тези тайни не са необходими и на човек му олеква, когато ги сподели, когато е открит с близките си хора, когато не създава мистерии около себе си. Каквото и да сме направили, нищо не е фатално и всичко може да бъде простено. Да, ще трябва да изтърпим гнева, болката, разочарованието в лицето на този, от когото сме крили така усърдно истината. Но и това отминава. Искрените и дълбоките взаимоотношения се градят на основа: истина и доверие. Затова, каквато и тайна да пазиш в момента, помисли си добре дали си заслужава! Винаги ще има някой, който да я издаде вместо теб или ще те държи в напрежение в стил „I know what you did last summer..."

Повече от вашите откровения ще намерите в новия брой на "Хай клуб", който излиза на пазара на 8 септември 2011 година.