Атанас Далчев четял в оригинал приказки от цял свят на внука си Тодор Игнатов

Наследникът на големия поет никога първи не казва

чии гени носи

На пръв поглед между българския минисериал “Порталът”, който се излъчи тази година по БНТ, и поетът и преводач Атанас Далчев няма нищо общо. Шестте епизода разказаха историята на криминален психолог, който пътува във времето и се връща в далечната 1979 година. В сюжета миналото и настоящето непрекъснато се преплитат. Интересното е, че никъде не е замесено името на Далчев, но то присъства още при създаването на сценария до снимките на сериала. Сценаристът и продуцент Матей Константинов се изненадва от всички съвпадения, които изскачат едно след друго, и той ги следва, докато подготвя сценария.

Най-важното място в сюжета на “Порталът” е зазиданият балкон, през който преминават двамата главни герои, за да се озоват в миналото

или бъдещето

Сериалът е сниман основно в Ректората на Софийския университет. Първоначалната идея е била съдбовното място да бъде на последния етаж в така наречения “Гълъбарник”. Там коридорите на всеки завой се стесняват и на последния вече човек трябва леко да се приведе, за да премине. Затова идеята е била героите да бягат в стесняващия се коридор и накрая да изчезват. Но малко по-късно Матей Константинов случайно разбира, че в една аудитория, която носи името на Атанас Далчев, има зазидан балкон.

Класическият малък балкон с две колони отстрани, построен в стила на университета, много запазен, но затворен с тухлена стена, се оказва идеалното място за сюжета на сериала. Всъщност тази зала е била кабинетът на ректора, когато е съществувала само централната част на университета.

Матей Константинов приема с радост това откритие и променя сценария. Името на Далчев може би не се появява случайно. Един от внуците на поета - Тодор Игнатов, е приятел на Матей Константинов. Двамата един ден се чуват и тогава продуцентът му разказва какви

невероятни съвпадения му се случват 

След като Матей Константинов разбира за аудиторията, която носи името на Далчев, той решава да си припомни някои от стихотворенията му и първото, на което попада, се казва “Балконът”. 

Първото четиристишие сякаш точно описва аудиторията със зазидания балкон в Ректората:

Той е железен, каменен,

старинен

такива има с хиляди в света,

обикновен, но само че

зазидан:

един балкон без никаква

врата.

Името на Далчев освен чрез всички съвпадения е свързано и чрез внука му, който е професионално обвързан със сериала. Тодор Игнатов е отговорен редактор “Чужди програми” в БНТ. Той е участвал в художествената комисия за преглеждането на сценария на “Порталът”. Тогава е заинтригуван от идеята за пътуването във времето и според него точно обществената телевизия може да направи такъв продукт, тъй като разполага с архивите.

Спомените на Игнатов за дядо му са много светли и приятни. Въпреки че Атанас Далчев е оставал без работа, успявал да изхранва

петчленното си семейство,

а по време на въздушните бомбардировки над София през 1944 г. домът му е бил разрушен, внукът му има съвсем различно впечатление от него. “Той е имал трудни и несигурни периоди, но аз не съм го запомнил така. Моят спомен е за усмихнат, весел, слънчев човек, безкрайно добър, който излъчваше сигурност. Имах чувството, че не можеше да ми се случи никакъв проблем на мен и на семейството ми, когато той е насреща”, спомня си внукът му. 

Тодор Игнатов е първият внук на Далчев, син на третата му дъщеря Виктория. С усмивка той разказва, че дядо му е отделял много време, което да прекарват заедно. “Глезен съм от съдбата, защото дядо ми ми обръщаше много внимание. Най-любимите ми моменти бяха да ми чете или да разказва. Имаше колекция от “Приказки от цял свят”, четеше ги в оригинал и ми превеждаше още преди да ги напише за списание “Славейче”. Имаше си определен маршрут, разхождаше се по ул. “Солунска” и “Ангел Кънчев”, вземаше си вестник и почти винаги се връщаше с някаква изненада за мен - книжка или детска игра. Играехме заедно на “Не се сърди, човече”, “Дама”, на карти, тогава го обхващаше хазартна страст и амбиция да печели. Винаги съм го чувствал като приятел”, разказва внукът на Далчев.

Различните фамилии, които носят дядо и внук, винаги заблуждават и никой не разбира, че са роднини. А Тодор Игнатов никога не казва пръв чий наследник е. Чак в училище, учителките му започват да разпитват за него, тогава Тодор Игнатов усеща уважението им към своя дядо и разбира, че той е по-специален от другите.

Внукът не е наследил дарбата на дядо си да пише, 

но казва, че и той обича децата и младите хора както Далчев. “Той има фрагменти, че от децата и от младите хора може да научиш винаги нещо ново. Беше безкрайно търпелив, винаги усмихнат, никога не се е дразнил от незнание или прекалена буйност”, казва Тодор Игнатов. Любимите му стихотворения от Далчев са много, но напоследък го вълнува “Вечер”, защото там изпитва съжаление защо човек не може да бъде и тук, и там, навсякъде, както и “Младост” и последното стихотворение на поета - “Художникът и вятърът”.

“Всички тълкуватели на известните писатели и артисти се опитват да намерят под вола теле. Кое какво ги е вдъхновило, но понякога истината е съвсем проста. Понякога нещо е продиктувано от най-елементарна житейска ситуация. Затова избягвам професионално-литературните спорове”, казва Тодор Игнатов. Той дори се е опитвал да открие вдъхновението на дядо си от Париж, но за съжаление, улицата, на която поетът е живял, я няма. На нейно място има площад и гара.

Синът на Тодор Игнатов пък изготвя проекти за прадядо си в училище. Той е в 11-и клас и учи във френската гимназия, където учителите и съучениците му са също не крият интереса си какви са наследниците на Атанас Далчев.