По 1500 лв. взема “Герой на НРБ” , Живков е 2 пъти

Леонид Брежнев е единственият с 3 отличия

Орденът “Герой на Народна република България” е най-високото почетно звание в наградната система на страната при социализма. Учреден е с указ от Президиума на 6-ото велико народно събрание на 15 юни 1948 г. Присъжда се на българи и чужди граждани “за подвиг или заслуги, проявени при опазване на НРБ и нейните съюзници”.

На наградените се връчват знакът на званието “Златна звезда”, орден “Георги Димитров”, грамота от Държавния съвет на НРБ и еднократна сума от 1500 лева. За времето от 1948 до 1990 г. с ордена се сдобиват 64 българи и чужденци.

Само двама от тях са два пъти герои на НРБ. Първият, разбира се, е Тодор Живков - получава наградата през 1971 г. и 1981 г. по случай 60- и 70-годишнината му.

Името на втория двукратен герой на НРБ може би ще учуди и изненада мнозина. Той е генерал-полковник Владимир Стойчев - командир на Първа българска армия по време на Отечествената война и награден с орден “Михаил Кутузов”.

По време на Деня на победата в Москва на 24 юни 1945 г. нисичкият генерал марширува здраво и наперено в левия фланг на първата редица.

Освен военен ген. Стойчев

е изтъкнат спортен деятел

- като състезател по всички видове конен спорт участва в над 200 състезания и печели над 150 награди. Участва като състезател и като официално лице във всички олимпиади и световни първенства по конен спорт от 1924 до 1984 г.

От 1944 г. е председател на Българския олимпийски комитет, сменен е от Иван Славков през 1982 г. Ген. Стойчев е обявен за герой на НРБ през 1978 г. и за втори път през 1982 г. по повод 90-годишнината му.

Най-много сред наградените са бивши партизани и АБПФК, превърнали се след 1944 г. в партийци и държавници от различен калибър. Има и военни, писатели, поети, хора от културата и изкуствата, спортисти и други.

Първият герой на НРБ е Боян Българанов. Той получава званието чак през 1966 г. Може би във властовите игри тогавашните управници 12 години не се решават кого първи да направят по-голям герой от тях самите.

Българанов е роден в Шумен, завършва Военната академия на ГЩ на Въоръжените сили на СССР в Москва и е един от ръководителите на Главния щаб на НОВА. След 1944 г. е началник на Политическото управление на БНА. На пленума през 1956 г. е избран за секретар на ЦК. От 1967 г. е член на Политбюро. Бил е председател на ОФ. От 1971 г. до смъртта си е член на Държавния съвет.

От същата “порода” герои на НРБ са:

Армейски генерал Добри Джуров - партизански командир преди 1994 г., 28 години министър на отбраната, член на Политбюро.

Ген. Димо Дичев - 10 години е политзатворник, участва в Гражданската война в Испания. Началник на ДС, кадровик на ЦК, председател на ЦК на АБПФК.

Георги Трайков - от БЗНС, дългогодишен председател на Народното събрание и на Отечествения фронт.

Карло Луканов - съветски възпитаник, интербригадист в Испания, директор на Радиото след 1944 г., външен министър на България, посланик в Москва. Баща е на Андрей Луканов.

Пеко Таков - партизанин, с две смъртни присъди. Зам.-министър на външната и вътрешната търговия, председател на ЦКС и на БТС. През 1979 г. е избран за член на Политбюро, но само след три години си подава оставката - синът му Янчо Таков е замесен в афера с нелегално пренасяне на кожуси от Турция.

Ген. Славчо Трънски - партизанин, за когото се пеят песни. Военен деец, писател, сценарист. Лежи в затвора и преди, и след 1944 г. При втория престой е измъчван много по-жестоко от своите. Денчо Знеполски, негов земляк, също партизански командир и също инквизиран в преизподнята на ДС, разказва на трънския си диалект: “У полициюту ме бише и не бише. Ама нашите како ме бише, не могу да ви га опишем...”

Стою Неделчев-Чочоолу - обучаван в специална школа край Москва. Един от групата парашутисти, спуснати от самолет в България. Участва в много сражения. Той е прототипът на главния герой във филма “Осмият”. След като завършва Военната академия в Москва, заема различни длъжности в БНА. Поради контузия на дясната ръка единствен в армията козирува с лявата.

Георги Чанков - партизанин, политкомисар на НОВА. Член на Политбюро, секретар на ЦК на БКП, зам.-председател на МС. През 1957 г. е обвинен във фракционна дейност и е отстранен от ръководството. Посланик в Бразилия, Белгия и Люксембург. Реабилитиран е през януари 1990 г. и обявен за герой на НРБ.

Цола Драгойчева - с богата революционна биография. Многократно арестувана и освобождавана.

След атентата в храма “Св. Неделя” е хвърлена в затвора и инквизирана, но вината й не е доказана.

В Пловдивския затвор

на 24 декември

1925 г. ражда сина си

След 1944 г. е министър на пощите, телефоните и телеграфите. Дълги години е член на Политбюро и председател на Комитета за българосъветска дружба.

Ген. Захари Захариев - в Съветския съюз е известен с името Волкан Семьонович Горанов. Интербригадист в Испания под името Халил Екрем. Наричан е първостроител на българската съвременна авиация - военна, гражданска, спортна. С големи заслуги за развитието на авиационната наука и летателното дело в България.

Гриша Филипов - роден в с. Кадиевка, Украйна, и говори българския с тежък руски акцент. Секретар на ЦК на БКП, премиер на България от 1981 до 1986 г. Награден е през 1989 г.

Антон Танев Гьошев - Югов. Един от лидерите на БКП преди 1944 г. Ръководител на партизанското движение и с важно участие в преврата на 9 септември 1944 г. Министър на вътрешните работи, член на Политбюро, министър-председател. През 1962 г.

Тодор Живков го

сваля от всички

постове и дори

го изключва от БКП

През 1990 г. Югов е реабилитиран напълно и е обявен за герой на НРБ.

Герои на НРБ - малко известните тогава и съвсем неизвестни днес са: Драгой Коджейков - профсъюзен деец, Енчо Стайков, партиен деец и журналист, ген. Иван Маринов - лекар, ген. Иван Михайлов - министър на отбраната и дългогодишен зам.-председател на МС, ген. Кирил Видински - работил в МВР и МНО, ген. Крум Радонов - военен, ген. Мишо Мишев - председател на БПС, ген. Никола Рачев - работил в МВР. Петър Георгиев - партиен журналист, ген. Петър Панчевски - министър на отбраната, посланик в Китай, Рада Тодорова - министър на труда и социалните грижи. Председател на Комитета за културни връзки с чужбина, председател на Комитета на българските жени, Стоян Караджов - дългогодишен председател на Централната контролно-ревизионна комисия.

Стоян Тончев - от БЗНС, министър без портфейл и министър на съобщенията, Груди Атанасов - партизанин, учител, офицер от МНО, Йордан Гюлемезов - полиграфист, Янко Марков - от БЗНС, дългогодишен министър на горите и водите, ген. Благой Пенев - дългогодишен началник на Строителните войски, Борис Попов - интербригадист, посланик в Аржентина, Египет, Норвегия. Иван Араклиев - партизанин, секретар на ОК на БКП в Хасково, член на ЦКРК, Ламбо Теолов - партизанин, офицер от МНО, дипломат, Никола Янев - завършва Комунистически университет в Москва и става политически секретар на дружеството на трудещите се китайци с 15 000 души. Офицер от БНА

Герои на НРБ са и творци в различни области: Елисавета Багряна - поетеса, академик Георги Караславов - писател, проф. Владимир Топенчаров - публицист, журналист, Камен Зидаров - драматург, проф. Рубен Аврамов - историк, публицист, акад. Сава Гановски - философ, Младен Исаев - поет, Тодор Павлов - философ, Венко Марковски - поет, Димитър Методиев - поет, съветник на Тодор Живков, проф. Петър Райчев - оперен певец, режисьор и музикален педагог.

Само двама са спортистите в списъка - Христо Проданов - алпинист (посмъртно) и капитан Георги Георгиев, който обиколи света сам с яхта.

- Георги Иванов и Александър Александров.

Има и двама “тайни герои”. Те получават най-високото звание, но никъде не е съобщено за какви конкретни заслуги са наградени. Това са ген. Димитър Стоянов Куров и Георги Сотиров Танев - едни от главите действащи управленци по времето на т. нар. възродителен процес.

Първият е министър на вътрешните работи от 7 април 1973 до 10 декември 1988 г. Вторият - първи секретар на ОК на БКП в Кърджали и председател на Областния народен съвет в Хасково. През 1988 г. Стоянов става секретар на ЦК на БКП, а Танев заема поста му министър на вътрешните работи.

Девет са чужденците герои на НРБ и всичките - “съветски другари”.

Първият е маршалът на СССР Фьодор Толбухин, посмъртно. Следват всичките генерални секретари на ЦК на КПСС след Сталин - Никита Хрушчов, Леонид Брежнев, Юрий Андропов и Константин Черненко.

Леонид Илич Брежнев

гордо носи на сакото

си 3 ордена

“Герой на Народна република България” - връчени му през 1973, 1976 и 1981 г.

В групата на героите са и четиримата съветски космонавти, тренирали и летели с българските си колеги - Николай Рукавишников, Алексей Елисеев, Виктор Савиних и Анатолий Соловьов.

След 1989 г. званията и ордените “Герой на НРБ” и “Герой на социалистическия труд” изчезват от наградната система.

През ноември 2012 г. проф. Божидар Димитров обяви, че в правителството се обсъжда ново отличие - “Герой на България”. Такова отличие няма и досега.