Боксьорът Младен Манев - Нинджата: В затвора повярвах в Господ

Младен Манев - Нинджата беше считан за един от най-големите боксови таланти в България. Той спечели бронзов медал от европейското първенство през 2010-а. Атрактивният биткаджия беше близо и до спечелване на олимпийска квота за игрите в Лондон две години по-късно. Неприятности извън ринга и причиняване на средна телесна повреда пратиха Нинджата в затвора.

32-годишният ветеран продължава своята кариера като професионалист в тежка категория (3 победи, 2 с нокаут и 10 загуби), а в събота ще се бие на галавечер в Лондон срещу дебютанта Тим Симънс. Специално за читателите на "България Днес" Манев разказа какво се случва с него.

Огнян ГЕОРГИЕВ

- Г-н Манев, очаква ви мач в Англия. Как сте подготвен за него?

- Този път се чувствам добре. Благодарение на Митю Добрев - Мутата съм на лагер в Пловдив. Правим спаринги с Пенчо Цветков. Ще опитам да го победя. В профибокса съм с доста загуби, но вече имам опит.

- Ще ви върна назад във времето. Как се запалихте по бокса?

- Брат ми Маню ме запали. До шести клас учех в моето село Глогово, Тетевенска община. В основно училище "Христо Ботев". От седми клас започнах в спортното на ЦСКА. Завърших през 2007-а.

- Неизменен титуляр сте в юношеския и мъжкия национален отбор. На олимпийската квалификация загубихте от бъдещия голям супер шампион Калъм Смит с 13:16 точки. Колко близко бяхте до победата?

- Точно се бях върнал от Мексико. Получих много тежък удар в черния дроб от този англичанин още в първия рунд. Добре че се възстанових. Близко бях до победата и до изпълнението на мечтата ми - да играя на олимпиада. Не съжалявам за нищо. Радвам се, че съм жив и здрав. Малко преди това нямах късмет. Играх на световно първенство в Баку. Там записах две победи.

- Побеждавали сте други големи имена, които се реализираха в професионалния бокс, като Матю Бодерлик и Сергей Дервянченко. Какво се случи с вас, че не успяхте да дръпнете в бокса?

- Бях буйна глава. Кратко и ясно. На млади години е така. Вината не е само в мен. Не крия, че бях близо три години в затвора. Бяха едни от най-хубавите ми години. Не съжалявам, защото това е животът. Боксът ме е предпазвал. Стяга ме. Създава ми режим. Чувствам се много добре.

- Кога променихте начина си на мислене и излязохте от онези мрачни мигове?

- Донякъде в затвора. Аз съм от край, където сме българи, но с мюсюлмански наклонности. В затвора се зачетох и повярвах в Господ. Интелигентен съм. Завърших средното образование с 5,74. Когато излязох, се покръстих. Има някаква сила, която те омиротворява. Не ставаш прекалено мирен като някоя шматка, но си по мъжкар. Има нужда от воля, защото книгите не помагат. Ако изпаднеш в лоши ситуации или си негативно зареден, спортът най-помага. Съхрани ме в затвора. Там имаше и турнири по бокс.

- Какво бихте посъветвали младите, които, от една страна, спортуват, но, от друга, кривват от правия път?

- Доста неща мога да ги посъветвам, но надали ще проумеят. Има боксьори, които тренират двуразово, пет дни в седмицата. Много са добри, на национално ниво. Но те нямат представа какво може да им даде още една тренировка събота или неделя, за да надградят. Може да е лека. Вместо да излизаш по кафета и дискотеки, да си направят вечерен режим. Да заспиват в 9.30, най-късно 10 и да стават рано. Спането е много важно. Както и храненето. Забелязах това в затвора.

- Мексиканците харесаха вашия стил на боксиране. Извикаха ви в техния отбор за Световните боксови серии. С какво са по-различни те?

- Беше много хубав период. Добре че заминах. Двоумях се дали да тръгна. Брат ми ме накара. Каза ми, че един ден ще съжалявам. Бях на 21-22 години. Отидох сам на друг континент. Бързо свикнах с испанския. Техният стил ми допада. Разчитат на по-малко движения с краката, но вместо това обичат близкия бой с чупки в кръста, отклони, ескиважи. Изпълняват по друг начин крошетата и ъперкътите. Целта е да нараниш противника. Много разчитат на издръжливостта и на физическата сила. Имаше доста кръгови тренировки и тичане. Всеки ден правихме спаринги. Различен стил е. Разчитат на повече плътни удари, с финтове и движение. Файтъри, хора с големи сърца. Не знам дали им е вродено.

- Какви са вашите мечти по отношение на професионалния бокс и на живота?

- От няколко месеца имам сериозна приятелка. Няма да споменавам имена. Това ми се отрази благоприятно. Тя е от Ямболския край. За професионалния бокс ще продължа да тренирам. Балансът ми е отрицателен, но често ме канят във Великобритания, Франция, Германия. Харесват ме. Липсва ми постоянство. Много пъти тренирам по месец-два, но след това се разпилявам. Не толкова от загубата. Лошо е да има големи прекъсвания. Може да починеш за два-три дни. Дори седмица през лятото, но да правиш по нещо. Тичане, крос, футбол.

- Какво разбирате под разпиляване?

- Подлъгвам се. Рядко пия, не ме влече алкохолът. Единственият, който ме кефи, е да изпия лятото една-две студени бири. Някой път под влиянието на приятели след една бира минеш на уиски. Запиете се по цяла вечер. После ти отиват 2-3 дена, за да се лекуваш от алкохола. Главоболие, не ти се тренира и ето как отиват 4-5 дни. Съсипваш това, което си тренирал. Спрял съм тези неща. Много хора казват, че ми се отразява положително. Искам да сваля малко килограми. Трябва да съм максимум 100 кг. Сега съм 105-106. Тогава се чувствам най-добре. Мога да го постигна с тренировки и хранителен режим. Може да опитам и да сваля на 91. Но на 94-95 кг се пречупвам при свалянето. Не съм тръгнал да градя кариера, но докато може, ще изкарам някой лев от спорта.