Проф. Огнян Герджиков възпя частното право в рими

Може ли да има нещо поетично в правото? Колкото и невероятно да звучи, проф. Огнян Герджиков доказва, че е възможно. Само преди дни той представи новата си книга “Частното право в рими” в клуба на БТА пред колеги и приятели. Изданието е събрало шестте поеми, които професорът създава през годините, вдъхновен от различните области на правото.

“Творих с хъс, с обич, с наслада. Това го казвам искрено накрая. Успял ли съм, не знам, но се надявам да съм предал на правото омая.” С тези думи завършва предговора си към книгата проф. Герджиков. Бившият парламентарен шеф се изкушава за първи път да представи вижданията си за правото в рими преди години по примера на австрийския адвокат д-р Август Плещнер фон Айхщед, който преди 125 г. пресъздал австрийския Граждански кодекс от 1502 текста в мерена реч и това е определено като един от шедьоврите на световната правна литература. Защо австрийците да го могат, ние не, зачовъркало го отвътре Герджиков и хванал химикалката, въодушевен от идеята да реди стихове.

“С гражданското право аз наченах, то първата любов ръжда не хваща”, казва Герджиков и написва “Гражданскоправна поема”. Поощрен от съпругата си в това “лудо начинание”, от колежката си Камелия Касабова, от проф. Васил Мръчков и от поета Недялко Йорданов, продължава нататък – “Вещноправна поема”, “Облигационноправна поема”, следват семейното, наследственото и търговското право.

Бившият парламентарен шеф и служебен премиер често реди рими по наболели проблеми от всекидневието. Има няколко стихосбирки и поеми. Таланта си открил още като дете и оттогава, като му дойде вдъхновението, грабва лист и молив и пише. Творчеството му е много разнотематично. Направи на пух и прах здравната реформа с поемата “По клиничната пътека”. Написа стихотворение дори за запека на внука си. Издаде и детската книжка “История с мечо, с патоци и с лиса - история, дето съвсем ще ви слиса”.

Пиронът на литературното му творчество обаче е автобиографичната му книга “Аз не бях политик”, в която откровено и дори самоиронично разказва и за пребиваването си в политиката, и за академичната си кариера, и за всичко останало, с което се е занимавал и което не е никак малко.