Мария Каварджикова, която не се побира в капаните на клишетата

Няма да я видите актрисата като

рекламно лице на масовия вкус

На скоро Мария Каварджикова отпразнува рожден ден. Тя е много обичана актриса, автентична, възхитителна в превъплъщенията си, различна и разпознаваема във всяка от безбройните си роли, всеобемащи участта и пътя й на сцената и в киното. Иска ни се да я гледаме и съпреживяваме пак и пак, да я преоткриваме, да си я припомняме.

Най-лесно е да кажем, че е кралицата или звездата на Народния театър, но клишетата никак не й отиват, тя не се побира в капаните им. Тъкмо в тази несъвместимост между Мария и клишетата, между Мария и леснината, между Мария и повърхностния прочит откриваме нейното незаменимо сияние, единната й многоликост.

Мария Каварджикова не играе, тя присъства във високото измерение на театъра. Как иначе да си представим, че е неподражаема и като лейди Макбет в едноименната Шекспирова трагедия, и като Стефка в комедията на Камен Донев “Почивен ден”? Или как да си обясним, че едновременно съумява да бъде ярка героиня на Горки, все едно дали Васа Железнова, или Василиса Карповна, и да очарова като изисканата, неприложима, болезнена, отчаяна в аристократичната си обърканост княгиня Раневская във “Вишнева градина”?

Коя е ролята на Мария, коя от всичките изразява нейната същност, разкрива интелекта й, отговаря на красивата й осанка, побира целостта на изяществото и силата й?

Допускам, че ключът към достолепието и оригиналността, които Мария Каварджикова излъчва, с които преизпълва всяка от ролите си, може да бъде открит в съхранената й човешка чистота, в опазената й от всевъзможни суетности същност.

Тя е голяма, дълбока актриса, която не прибягва към евтините изкушения и рекламните моди на деня, няма да я видим и чуем извън измеренията на професионалната й мисия, няма да я припознаем като рекламно лице на масовия вкус или в самохвално фейсбуково оперение.

Мария Каварджикова винаги е на мястото си, на сцената, все едно голяма или камерна, и на екрана, озарена или разтревожена, със заразяваща усмивка или трагическа гримаса, винаги подготвена за предизвикателството да бъде истинска от край до край. Въздействаща. Вдъхновяваща. Спираща дъха. Смайваща. Мария като магия. Или Мария като стихия...

Трудно е да назовем всичките й роли на сцената на Народния театър от 1991 г. до днес, естествено е списъкът им да отнеме поне страница.

Но нека изброим поне няколко от множеството й заслужени награди: “Аскеер 1997” за водеща женска роля в “Спускане от връх Морган” в Театър 199; награда на САБ за 1998 г. и на театралните празници “Благоевград`98” за ролята на Василиса в “На дъното”; награда на театрални празници “Благоевград`99”, “Аскеер 1999” за водеща женска роля за Морийн в “Бившата мис на малкия град” и др.