Генчо Симеонов, който прониза "свраките" на "Сейнт Джеймсис парк": 55 000 аплодираха гола ми срещу "Нюкасъл"

Кой е той

Генчо Симеонов е последният българин, който бележи гол във вратата на "Нюкасъл" с фланелката на роден отбор. Сега за "свраките" започва нова ера, клубът е закупен от саудитски консорциум и официално е най-богатият в света на футбола. Каквото и да се случи оттук нататък с "Нюкасъл", Симеонов вече е записал името си сред голмайсторите на "Сейнт Джеймсис парк".
На 30 септември 1999 г. Генчо влиза през второто полувреме за ЦСКА и пронизва вратаря Стив Харпър за крайното 2:2 в турнира за Купата на УЕФА. По това време мениджър на английския отбор е незабравимият сър Боби Робсън. Атаката води Алън Шиърър. Това е футболистът, който и до днес оглавява класацията за най-много попадения във Висшата лига с 260 гола. "България Днес" се свърза с Генчо Симеонов, който и сега продължава да къса мрежи, но вече във врачанската "А" окръжна група с тима на "Манастирище".

Кристиан ИВАНОВ

- Генчо, в мача срещу "Нюкасъл" на терена за "свраките" беше Алън Шиърър, а на скамейката сър Боби Робсън. Но след края на срещата дори в английските медии се пише най-вече за твоето попадение в добавеното време на срещата. Разкажи ни какво е усещането да стъпиш на "Сейнт Джеймис парк" и да отбележиш гол?

- Много е трудно да се опише с думи. Трябва да се усети. Страстта към футбола, която имат англичаните, и цялата атмосфера на стадиона те карат да се чувстваш като участник в спектакъл. Да излезеш от тунела, да видиш трибуните изпълнени до краен предел... Незабравимо е. Сър Боби Робсън, който тогава водеше "Нюкасъл", беше сред най-добрите треньори в света. Изключителен джентълмен. Боби Робсън се ръкува и поздрави лично всеки един от нас, футболистите на ЦСКА. Показа изключителна класа, както като футболен специалист, така и като личност. А на терена беше Алън Шиърър, който завинаги остава в историята с постиженията си като голмайстор.
- Легендарна личност е и на скамейката на ЦСКА в този мач - Димитър Пенев. Какво ти каза Пената, когато те пусна на терена в 55-ата минута?
- Димитър Пенев не говори много. Каза ми: Влез и си свърши работата. Оттам нататък аз си знаех какво да правя. На Пената даже му забраняваха да ме пуска в игра, защото трябваше да се налагат едни сръбски играчи, които после да ги продават в чужбина. Но въпреки това Пенев си ме пускаше да играя и се радвам, че не го разочаровах.
- При гола срещу "Нюкасъл" използва много добре ситуацията пред вратата на съперника. Има ли време нападателят да мисли в такива моменти, или всичко се прави по инстинкт?
- Трябва да се действа на секундата. Успях да набера скорост и да надскоча защитника на "Нюкасъл", въпреки че той беше много по-висок от мен. Вкарах гол с глава, което е трудно срещу английски отбор, защото британците са добри в играта във въздуха. Но аз имах огромен отскок. Можех да скоча почти от място и да пипна горната греда с крак.
- Направи и салто след гола пред привържениците на домакините...
- Да, това ми е запазена марка. Срещу "Нюкасъл" целият препълнен стадион с 55 000 зрители по трибуните стана на крака и ръкопляска на гола ми. И всичко това, въпреки че ги попарих в 94-ата минута и отнех победата на отбора ми. Да, "Нюкасъл" продължи напред, бяха спечелили първия мач в София с 2:0. Но и ние се борихме до последната секунда. В Англия това се оценява от привържениците.
- Размени ли си фланелката с някой от играчите на "Нюкасъл"?
- Да, но след това подарих тази фланелка на мой приятел. Имам фланелка на "Нюкасъл", но ми я донесоха мои близки, които бяха на "Сейнт Джеймсис парк" след това. Дори е и с моето име на гърба.
- Не успя да изиграеш много мачове за ЦСКА заради трудната ситуция тогава в клуба и неразбории около картотекирането на футболистите. Но интересното е, че с другите отбори, за които си играл, си вкарал доста голове на "червените". Колко са твоите попадения във вратата на "армейците"?
- Вярно е, че ми вървеше да вкарвам голове на ЦСКА. И с "Металург", и с "Монтана" имам попадения срещу "червените", сигурно са 7 или 8 гола. Незабравими са онези два от тях, които вкарах за "Металург", когато с пернишкия отбор победихме с 2:0 на "Армията" на 17 април 1999 г.
Имам и още един победен гол срещу ЦСКА при 1:0 за "Металург" през 1997 г. в Перник.
- И след това те взеха на "Армията", явно, за да спреш да им вкарваш голове. Кой беше човекът, който настоя за твоето привличане?
- Поиска ме

Димитър Пенев. Единственото условие, което поставих, не беше за пари, а да играя с номер 8. С този номер съм играл през цяата си кариера.
- Като Христо Стоичков...
- Да, въпреки че постиженията на Стоичков във футбола са на световно ниво и никой българин не може дори да се доближи до тях. Случвало се е да сядаме със Стоичков в обща компания в плувния комплекс "Мария Луиза" в Борисова градина, но не сме имали по-близки контакти.

- По това време този комплекс беше на собственика на ВИС Георги Илиев, за неговата личност още се носят легенди, познавахте ли се?
- Да, и това, което мога да кажа за Георги Илиев, е, че беше изключително щедър към приятелите си и истински мъжкар. На неговата маса никой не вадеше пари за сметката. Винаги всичко плащаше той.
- Какво се случи с теб след края на футболната ти кариера?
- Нося футбола в сърцето си и до днес продължавам да играя за отбора на "Манастирище" във Врачанската "А" окръжна група. Имам огромен хъс за игра. Преди време, когато се състезавах за друг отбор, бях наказан да не играя дълго време заради спречкване със съдия. Някои казват, че съм го нападнал на терена.

Аз на шега отвръщам, че той се удари в мене. Това е минало-заминало, с този човек сега сме приятели, сядаме заедно на маса. Аз самият също вече съм съдия и ръководя някои мачове.
- Преди време се появи информация, че си спечелил голяма сума от телевизионна игра, но за броени дни си похарчил парите. Каква е истината за тази история?
- Наистина спечелих 50 000 лв. от играта "Сделка или не". След това по жълти сайтове написаха, че три дни след като предаването е излъчено по телевизията, съм потрошил парите в кръчма. Това са пълни глупости, разбира се. Аз тогава имах магазин за маркови дрехи в Гоце Делчев и бях отлично осигурен финансово. Освен това парите от предаването ми ги преведоха три месеца след излъчването му, а не съм си тръгнал от студиото в телевизията с една торба пари.
- Как се движи в първенството сегашният ти отбор "Манастирище"?
- Наскоро загубихме нещастно от "Огоста" (Хайредин) и сме на второ място. Това е дерби, двете села са близо едно до друго. Вярвам, че в края на сезона ние ще сме на първото място. Дори и на тези години не съм забравил как се вкарват голове. Миналия сезон завърших с над 40 попадения и сега продължавам да бележа. Извън футбола се занимавам с много неща. Работя, карам камиони... Издържам си семейството.
- Сега, когато "Нюкасъл" вече е най-богатият клуб в света, ще им стискаш ли палци да започнат да печелят титли?
- Да, разбира се. За мен спомените, свързани с отбора на "Нюкасъл", са само хубави и от сърце им желая успех!