“Разказът за миналото е много по-интересен от този за бъдещето - по-жив е и е по-пълен с истории”, казва пред италианския седмичник “Еспресо” писателят Георги Господинов. В новия си брой изданието публикува интервю с българина, който неотдавна спечели за книгата си “Времеубежище” международната награда в най-важния италиански конкурс за литература “Стрега Еуропео”.
“Носталгията е била определена като болест, но в контекста, от който произхождам, тя е свързана с местата, които никога не си виждал, и с нещата, които никога не са ти се случвали, но които усещаш като лично твои. Дядо ми и баба ми, които никога не са пътували, винаги са изпитвали носталгия по Рим или Париж. Когато за първи път отидох в Париж, гледах “Нотър Дам” с техните очи. Познавах това място от техните разкази”, казва Господинов пред интервюиращия го Влодек Голдкорн.
“Книгите произвеждат памет, както и киното. Това е силата на изкуството - да произвежда и интимна, лична памет дори за неща, които не са преживени от първо лице, следователно носталгия.” Господинов говори и за времето като кръгово, а не линейно понятие. “Имам теория, свързана с моята страна. В българския комунизъм са липсвали важни събития, не сме имали нито Унгарската революция от 1956 г., нито Пражката пролет и инвазията в Чехословакия. Но никой не иска и да чуе, че в биографията му няма важни събития. Затова имаме нужда да омесваме истории и времена и да си измисляме всичко.” Според писателя предметите са средството, което отприщва паметта. Той разказва и за прочетеното от него в научни изследвания, според което хората, страдащи от Алцхаймер, в момента, в който видят предмети или усетят мирис от миналото, успяват да се върнат към спомените си.
“Историите са тези, които ни създават, направени сме от истории. Ние сме това, което са ни разказали родителите ни”, казва още писателят.
Коментари (0)
Вашият коментар