Играят „Пиано в тревата“ на Франсоаз Саган

Любовни признания насищат въздуха в Камерната зала на Народния театър

Докато на голямата сцена на Народния театър се заявява любовта на Иван Вазов към отечеството, толкова всеобемаща и повелителна, че запалва и днешните зрители на „Народът на Вазов“, на камерната сцена времето е спряло проблемите си, за да се чуват любовни излияния, равносметки на минали чувства и намеци за нова любов.

Юрий Дачев е режисирал пиесата „Пиано в тревата“ на французойката Франсоаз Саган, майстор на любовните признания в разнообразни психологически декори.

В „Пиано в тревата“ не се случва каквото и да е развитие в лятната къща, приютила неколцина жени и мъже, за да си спомнят пропуснати прегръдки и безперспективни любови.

Домакинята (Емануела Шкодрева) единствена е изпълнена с енергия, за да разпалва разговорите, иронизирайки гостите, които забравят, или уточнявайки времето и мястото на срещите и разделите. Ще харесаме това, което гледаме, заради откровените признания без лицемерие, хитрости, увъртания.

Саган пише буржоазни пиеси, които претендират за близост до реалността на задоволените, превърнали любовните чувства в главно житейско преживяване. Юрий Дачев е уловил една тънкост в пиесата, оставяйки Емануела и Велислав Павлов да я защитават. При всички други присъстващи интригите и връзките са ясни и недвусмислени, като минало, което не е способно да хвърля светлина към сегашните контакти.

Особено ярко това се вижда при персонажа на Христо Чешмеджиев. Актьорът очевидно е повлиян от стратегията на някои холивудски актьори да заприличват на героите си в текущия снимачен проект и се е потрудил да покрие с видимост признанието, че през изминалото време е станал дебел и грозен. Единствено при персонажите на Емануела и Велислав остават тайни и загадки, които може да тръгнат към нови отношения и да носят зародиши на нови преживявания. Останалите гости в този есенен пейзаж са Виктория Колева, Ева Данаилова, Христо Терзиев, Вяра Табакова, Ненчо Костов.