Жаклин Даскалова сменя Радина Боршош в постановката "Бурята"

Актрисата се разболя, режисьорът Робърт Уилсън направи кастинг за нейна заместничка

Все ще не се знае, но е възможно утре да е ясно дали предпремиерното представление на 14 ноември от 20 ще се отмени

Младата актриса Жаклин Даскалова ще замести Радина Боршош в ролята на главната героиня Миранда на Шекспировата пиеса "Бурята", постановка на световноизвестния режисьор Робърт Уилсън в Народния театър, научи "24 часа".

Внезапното заболяване на Радина налага на нейната заместничка буквално за 3 дни да научи сложната роля. Заради това има вероятност спектаклите, три от които са нещо като генерална репетиция, но с билети, да се отложат. Закупени са доста, а цената им е сериозна. Пред театъра е възможността или да връща парите, или да насочва зрителите към други дати.

Първите пет представления са насрочени поради очаквания огромен интерес към първото в историята на театъра у нас гостуване на режисьор от подобен ранг (Премиерноте са на 18 и 19.11.) В актьорския състав са Веселин Мезеклиев, Радина Боршош и Жаклин Даскалова, Васил Драганов, Валентин Ганев и много други.

"В театъра работят хора, а те не са железни. Ние също сме на първа линия в борбата с вируса, а "Бурята" не е камерна пиеса, казва директорът Мариус Донкин. Той беше един от първите шефове, направили всичко възможно да защитят колектива - още през март уреди ваксини срещу ковид, има договор с Военна болница, направи и застраховки на своите колеги в случай на заболяване. Затова Народният театър продължи да работи, да чества юбилеите на патрона си Иван Вазов и да показва премиера след премиера. Последната беше "Пиано в тревата" - първа постановка у нас на поесата на Франсоаз Саган.

В Народния играе в постановката на Бина Харалампиева "Нова земя", но кариерата й е пъстра и интересна.

Тя е от Варна, тренира художествена гимнастика, учи класически балет (спира я травма), насочва се към рисуването и изящните изкуства, изявява се в мюзикъли в детската трупа на Варненския театър. Колебае се какво да учи, а нейният ментор Ганчо Ганчев й казва: "Ти си диване, в НАТФИЗ ще ти е по-добре!". Следва съвета му, влиза да учи куклено изкуство при Боньо Лунгов, който я научава, че актьорската професия е предимно къртовски труд.  След 2 години разбира, че не й мястото при куклите, кандидатства отново и е приета актьорско майсторство в класа на проф. д-р Ивайло Христов. И пак къртовски труд, но той вече не я плаши. Напротив, мотивира я. Ето я вече на сцената на имперската трупа.

Интересна е била работата й по време на пандемията. "Тогава правихме монолози, снимахме се с камера и ги изпращахме на професора. След това той ги гледаше и анализираше как се играе пред камера, къде са ни грешките, върху какво можем да поработим. След това връщаше забележките и трябваше да направим нови опити - дали ще са върху други монолози, или върху същите, дали монолозите ще са от пиеси, от филми. Даде ни свобода в избора", разказва тя.

Но не е само това. Животът е постоянна адаптация. И Жаклин Даскалова има песен вдъхновена от "Любовта трае три години" на Фредерик Бегбеде.

С голям интерес се ползва нейната песен "Мърфи" по стих на Валери Петров, чиято голяма почитателка е. Клипът е великолепен, а както можем да се досетим, знаейки чувството за хумор на големия поет, Мърфи не е кой да е, а онзи, написал законите за световната гадост...

Така че Жаклин Даскалова има много таланти. Оценил ги е и Робърт Уилсън. А той не е кой да е!

Уилсън е сред най-известните театрални и визуални артисти в света. Работи заедно със световни имена като Хайнер Мюлер, Том Уейтс, Сюзън Зонтаг, Уилям Бъроуз, Джон Кейдж и Филип Глас.

Световноизвестният американски режисьор е еднакво търсен както за постановки в театъра, така и в операта. Той работи не само като режисьор, но и като хореограф, сценограф, светлинен дизайнер, художник, пърформър, видеоартист, драматург. Завършил е изкуство и архитектура в института „Прат“ в Ню Йорк.

Рисунките, картините и скулптурите на Уилсън също намират място в световните музеи и галерии. Той е основател и художествен директор на The Watermill Center, лаборатория за изкуствата в Ню Йорк.

Вече 4 г. напук на пандемията Мариус Донкин се бори за този проект - той да работи на сцената на Народния театър. Малко остана.

За пиесата

Бурята“ (на английски: The Tempest) обикновено се смята за последната пиеса на Уилям Шекспир. Първото известно представление се е състояло на 1 ноември 1611 г. в Двореца Уайтхол в Лондон. Била е представяна също в Глоуб Тиътър и Блекфрайърс. Обикновено е класифицирана като един от късните му романси, в които Шекспир проявява загриженост за семейните връзки и помирение с митичните обстоятелства.

Действието се развива на отдалечен остров, където магьосникът Просперо, пълноправният княз на Милано, крои планове да върне дъщеря си Миранда на нейното законно място, използвайки илюзия и умело манипулиране. Той призовава буря, за да накара узурпиращия си брат Антонио и неговия съучастник крал Алонсо от Неапол да повярват, че са корабокруширали и изоставени на острова. Там неговите машинации водят до разкриването на скромната същност на Антонио, спасяването на краля и брака на Миранда със сина на Алонсо, Фердинанд.

Главните герои (Уилсън е поставил условие да се обявява предвалително кой в коя роля е ангажиран, но все пак главната героиня е една...)

Просперо – главният персонаж; князът на Милано. Сега живее на остров и е велик магьосник. 

Миранда – дъщерята на Просперо, която се влюбва в принца на Неапол – Фердинанд

Ариел – комично духче, което Просперо спасява от опита на вещицата Сикоракс да го хване в капана на едно дърво. Ариел става роб на Просперо, подчинява се на всички негови заповеди, поради което накрая получава свободата си.

Калибан – обезобразения син на вещицата Сикоракс, който управлява острова преди пристигането на Просперо. Сега той е негов роб, но го презира. В пиесата той изрича множество заклинания.

Сикоракса – алжирска вещица; майка на Калибан. Бива изгонена от острова преди Просперо да пристигне и да пороби духовете.

Ирида, Церера и Юнона – духове

Алонсо – крал на Неапол

Себастиан – коварният брат на Алонсо

Антонио – брат на Просперо; узурпиращ дук на Милано. Заедно със Себастиан планират да убият Алонсо.

Фердинанд – син на Алонсо; влюбва се в Миранда. Той е заслепен от любовта и прави тържествен обет, че е правдоподобен на Просперо и не нарушава целомъдрието на Миранда преди сватбата им.

Гонсало – любезен неаполитански придворен, който помага тайно на Просперо и Миранда, когато те са изтласкани в морето, той им носи храна, вода и книги.

Адриан и Франсиско – лордове

Тринкуло – шегаджия, приятел на Стефано

Стефано – икономът на краля, който почти винаги е пиян; приятел е на Тринуло.