Мечо Пух вече е почти столетник

В първия превод на български от 1945 г. Робин е наречен Бебо Червенушко, а Прасчо - Пенчо Шишков

И Мечо Пух остаря.

Стана на 95 години, а беше почти “младеж” - само на 80, когато през 2006 г. на 11 април получава своята звезда на Алеята на славата в Холивуд.

Самото мече редовно оглавява класациите за най-обичан детски герой на всички времена.

Героят на Алън Александър Милн “С Много Малко Ум” и неговите приятели са оставили интересна българска следа. В аудио драматизации звучат с гласовете на актьорите Никола Анастасов, Славка Славова, Григор Вачков, Константин Коцев.

В първото българско издание на “Мечо Пух” от 1945 г. Кристофър Робин по политически причини е преименуван на Бебо Червенушко, Йори става Марко, а Прасчо е наречен Пенчо Шишков. В българския език името на главния герой твърдо е прието с превода Мечо Пух.

Измислен от А. А. Милн, нарисуван от Ъ. Х. Шепърд, анимиран от Уолт Дисни (защото дъщерите му го обожават), Мечо Пух е най-продаваният герой на компанията, задминал дори Мики Маус. Посветени са му над 500 минути анимация и няколко компютърни игри. Приключенията му са преведени на 29 езика, включително латински и африканс.

През 40-те години на миналия век производители като Агнес Бруш (САЩ) и Чад Вали (Великобритания) създават първите плюшени мечета Пух (в червено елече).

След като Уолт Дисни придобива правата върху тях, образите на Мечо Пух и останалите персонажи от книгата претърпяват допълнителни модификации, приемайки постепенно облика, познат и до днес. През 1996 г. WaterStone’s – водеща издателска фирма в Англия, поставя книгата на 17-о място сред стоте най-четени книги на ХХ век. Близо 1 000 000 души всяка година посещават къта на Пух в библиотеката в Ню Йорк, където се пазят оригиналните играчки на Кристофър Робин.

Героите от книгата измислят играта “пухопръчки” - пускат пръчки и клонки от моста в Гората и се състезават чия клонка ще стигне първа от другата страна на моста. Играта се е превърнала в официален спорт. В Оксфордшир, Великобритания, всяка година се провежда Световен шампионат по пухопръчки.

Историята

През 1914 г. по време на изтеглянето на отряда му от Уинипег (Манитоба, Канада) на изток с цел европейския бряг лейтенант Хари Коулбърн спира за почивка в Уайт Ривър (Онтарио). Там купува за $20 малко черно американско мече от трапер, убил мечката майка. Коулбърн кръщава мечето Уинипег (Winnipeg). Скоро то става любимец и талисман на 2-а Канадска пехотна бригада и пропътува заедно с нея разстоянието до Англия. Пристигайки там, войниците разбират, че са преразпределени за Франция, и не могат да вземат със себе си мечето. Коулбърн го оставя в Лондонската зоологическа градина, където то става всеобщ любимец.

През 1924 г. по време на семейна разходка до Лондонската зоологическа градина Кристофър Робин Милн, синът на писателя А. А. Милн, се запознава с Уини. Кристофър се привързва силно към мечето и започва да го посещава често, като понякога дори влиза в клетката му. Скоро сменя името на любимото си плюшено мече Едуард (подарък още за първия му рожден ден) с Уини Пух (Winnie the Pooh).

Алън А. Милн се вдъхновява от приятелството на сина си с мечката Уини и от игрите му с плюшения Пух и започва да ги описва. Появяват се историите за приключенията на Мечо Пух, Кристофър Робин и техните приятели от Гората (базирани също върху реално съществуващи плюшени играчки на малкия Кристофър) – Прасчо, Йори, Тигъра, Кенга и Ру. Други герои от книгата, като Заека и Бухала, са вдъхновени от истински животни, виждани в покрайнините на гората Ашдаун.

Има една прочута реплика от един диалог между Робин и Мечо: “Завинаги, Пух Мечо!”, отговаря Кристофър Робин на своето глупаво мече на въпроса: “Завинаги ли, Кристофър Робин?” Като че ли повече не може да бъде изречено. Децата порастват, плюшените животинки - не, а тези герои наистина са завинаги за поколенията читатели - книгите са издадени в над 50-милионен тираж.

Една моя позната ужасно мрази телефонът да звъни продължително и упорито. В такива случаи казва: “Колкото повече звъниш, толкова повече го няма”, както би казал Мечо Пух”.

той е знаменит с крилатите си фрази. Той и неговите приятели са неизчерпаем източник на мисли за живота, любовта, приятелството. И дори на пръв поглед да изглеждат наивни и забавни, те съдържат дълбок смисъл.

"Пуховизми" и поуки

За приятелството

- Приятелите са семейството, което сам създаваш с времето!

- Всички ние сме уникални и това ни прави специални!

- Най-важното е да бъдем един до друг и да се подкрепяме!

Цитати

- Когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде.

* * *

- Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.

* * *

- Кой ден сме? - попита Пух.

- Сега е ДНЕС! - oтговори Прасчо.

- Любимият ми ден!!! - каза Пух...

* * *

- Защо ли нещата трябва да се променят? - прошепна Прасчо.

Пух помисли, помисли и каза:

- Така имат възможност да станат по-добри!

* * *

Няма нищо по-хубаво от това денят ти да започне с щастлив край.

* * *

Не подценявай ценността на Нищо-правенето - на това просто да си вървиш, да слушаш всички онези неща, които не можеш да чуеш, и да не се тревожиш.

* * *

- Как се пише любов? - попита Прасчо.

- Тя не се пише, тя се чувства... - отвърна Пух.

* * *

Какъв късметлия съм, щом имам нещо, което прави сбогуването толкова трудно.