Марко д'Аморе от "Гомор": Бил съм в София и преди сериала. Българите приличат на неаполитанците по топлотата и гостоприемството си

Дженаро Савастано се връща там, където всичко започна - в Секондиляно.

СНИМКИ: Marco Ghidelli Beta Film / HBO Bulgaria

Последният сезон беше най-хубавото преживяване в живота ми, казва една от най-големите звезди на поредицата

"Гомор" - най-популярната италианска в света, тръгва с последен сезон

“Гомор” - италианският криминален сериал, който се превърна в световен феномен, се връща на екран с петия си, последен сезон.

Базиран на едноименния роман на журналиста Роберто Савионо, той е най-популярната италианска драма в света към момента. Престъпни организации, власт, убийства, предателства - зад всяка нишка в сюжета стоят дългогодишни проучвания и истински събития. 

Марко д'Аморе
Марко д'Аморе

В новите епизоди зрителите ще се върнат там, където всичко започна - в неаполитанския квартал “Секондиляно”, където семейство Савастано иска да върне контрола си. Но начело на фамилията вече не е дон Пиетро, а неговият син Дженаро, който има амбицията да бъде много повече от баща си. И го прави с цената на всичко.

Той се отказа от нормалния живот, полицията го следва по петите и бе принуден да влезе в бункер, като остави съпругата си Адзура и сина си Пиетро. Единственият му съюзник е мистериозен криминален бос от източния район Понтичели. Войната е неизбежна, а враговете му са жестоки. Но Джени ще направи откритие - Чиро ди Марцио, дясната ръка на баща му, с когото Дженаро отрасва и когото често нарича свой брат, не е мъртъв, както всички мислят. В действителност Чиро е жив и е в Латвия. Тази новина ще промени завинаги живота и на двамата.

Първите пет епизода от новия сезон, както и предпоследният, са режисирани от Марко д'Аморе. Това е същият актьор, който изпълнява една от ключовите роли в сериала - на Чиро ди Марцио.

Той вече застана зад камера за два епизода от четвъртия сезон и за филма “Безсмъртният”, който проследява историята на героя му Чиро и събития между четвърти и пети сезон от поредицата. 

Чиро Ди Марцио се завръща неочаквано в петия сезон - всички мислеха, че героят е убит.
Чиро Ди Марцио се завръща неочаквано в петия сезон - всички мислеха, че героят е убит.

Останалите 4 епизода са режисирани от Клаудио Купелини, който е начело на сериала от самото му начало. И двамата режисьори са и художествени ръководители за сезона.

Десетте епизода на петия сезон са заснети между Неапол, Рим и Рига и са дело на главните сценаристи Леонардо Фазоли и Мадалена Равали. Двамата работят в непрекъснато сътрудничество с автора на романа “Гомор” с Роберто Савиано.

Сериалът се разпространява в 190 територии по целия свят, като една от тях е България. Но освен това страната ни влезе и в сюжета на “Гомор”. Действието в цял епизод от трети сезон се развиваше в София, където Чиро ди Марцио бе намерил подслон и бе започнал да гради своя бизнес, след като загуби дори дъщеря си. Героят на Марко д'Аморе работи за люлински трафикант на хора и говори български.

За сцените екипът на сериала пристига в София, а в кадър влизат двама наши актьори - Александър Сано и Боряна Маноилова.

За българската следа тогава говори и писателят Роберто Савиано. "В Италия основното място, където се развива действието на “Гомор”, е Скампия, предградие на Неапол, в което царува камората, в София - този квартал е “Люлин”, казва бившият журналист. Препратката е, че така сериалът показва как "всички периферии на света си приличат, че сърцето им е едно и също, храни се от кръв и пари, бие по един и същи начин, а това е едно криминално сърце, едно сърце, което не умира".

Последният сезон на "Гомор" от днес вече е наличен в HBO GO. Той ще се излъчва ексклузивно от 4 януари от 21 ч по НВО. 

Ето какво разказа голямата зведа от него - Марко д'Аморе, специално пред “24 часа”.

- Какво ви даде ролята на Чиро и сериалът “Гомор”, г-н Д'Аморе?

- Даде ми шанса да изпълня един такъв всеобхватен персонаж, какъвто винаги съм смятал и като актьор, и още като ученик, че принадлежи към онези големи митове на театралната литература - от Хамлет, през Отело, до крал Ричард. Освен това благодарение на сериала имах възможността да изляза извън пределите на собствените ми ограничения и да се науча да избягвам да съдя живота на другите. Вместо това да се задълбоча и да разбера, преди да изразя мнение.

“Гомор” ми даде шанса да порасна, да пробвам себе си в различни сфери на творческия ми път, да направя дебюта си като режисьор и да създам свой собствен проект през цялото това приключение - филма “Безсмъртният”. А последният сезон ми даде сладката задача да нося на раменете си отговорността това невероятно пътешествие да стигне до своя край.

- В петия сезон режисирате и играете едната от главните роли - трудно ли бе това?

- Това беше може би най-голямото предизвикателство в живота ми. По същия начин - и режисирах, и играех, във филма “Безсмъртният”. Него го снимах само седем седмици, докато последния сезон на сериала снимахме 8 месеца. Не беше лесна работа да правя и двете - да играя и да режисирам едновременно, но ми помогна един подарък - екипът. Това са хората около мен с техния огромен талант, любов, които винаги бяха до мен, за да ми помагат, да ме окуражават. Работих с група актьори, които допреди никога не бях срещал. Като Салваторе (Еспозито, който играе Дженаро Севастано - б.а.) - той винаги е бил добър с мен. Беше достатъчно умен и схватлив, за да разбере колко много имах нужда аз от неговата подкрепа. Той говореше с другите актьори, за да им помогне те да разберат, че на мен не ми е лесно. Но мога да кажа, че това бе най-хубавото преживяване в живота ми. Не знам дали някога отново ще се повтори онова, което ми се случи с петия сезон на “Гомор”. С него научих толкова много неща, беше невероятно. И се надявам, че всичко, което свършихме, ще бъде оценено от публиката, а и от медиите.

- Какво беше чувството да работите по последния сезон на “Гомор”?

- Както се казва - на всичко все някога му идва краят. Но най-важното нещо е, че след 40 години, когато сме вече стари, аз имам своя пицария на брега на морето, а Салваторе е най-богатият човек на света, ние ще се срещнем отново и ще си кажем един на друг: “Помниш ли какво, по дяволите, направихме тогава, когато бяхме млади и още работехме!”. Сигурен съм, че ще бъдем много щастливи, но само за малко - все пак той ще е толкова богат, че няма да иска да яде пица при мен. (Смее се.) 

Чиро ди Марцио с оръжие на фона на “Св. Александър
Невски” в третия сезон на сериала.


СНИМКИ:
Beta Film / HBO
Bulgaria
Чиро ди Марцио с оръжие на фона на “Св. Александър Невски” в третия сезон на сериала. СНИМКИ: Beta Film / HBO Bulgaria

- Във всяка история има по един добър герой и един злодей. Но тук всеки е престъпник, убиец. Оправдавате ли всичко онова, което героят ви Чиро върши?

- Не мисля, че в този свят имаме способността да оправдаваме определени действия, които са прекалено жестоки и ужасни. Това, което всъщност можем да направим, докато проследяваме и научаваме повече за територии, в които се развиват подобни биографии, е да разберем повече за тях. Именно така можем да видим по-ясно заобикалящата ни действителност.

- Имали ли сте възможността да обсъждате с Роберто Савиано - автора на романа “Гомор”, случващото се в сериала?

- Имах късмета да срещна Роберто Савиано, когато бях още момче, защото двамата посещавахме една и съща гимназия. Той е няколко години по-голям от мен. Открих го като негов читател през 2006 г. - ден след като романът му “Гомор” бе публикуван. Имал съм възможността да споделям с него мислите си за сериала и съм убеден, че благодарение на неговата работа фокусът се насочи към някои от перифериите на нашата територия, които доста са се променили оттогава.

- Заради пандемията много филми и сериали спряха работа и така и не се появиха на екрана. Вие обаче заснехте петия сезон именно в това трудно време - усещахте ли заплахата от COVID, докато бяхте на снимачната площадка?

- Не беше лесно дори да си помислим да се върнем на снимачната площадка по време на пандемията. Беше доста сложно да организираме работата, докато заплахата от коронавируса тероризираше целия свят. Благодарни сме на продуцентите от Sky and Cattleya, които направиха всичко възможно работата ни да бъде безопасна всеки ден. 

Марко д'Аморе с автора на романа “Гомор” и колегата си Салваторе Еспозито (от ляво на дясно) на премиерата на петия сезон преди дни
Марко д'Аморе с автора на романа “Гомор” и колегата си Салваторе Еспозито (от ляво на дясно) на премиерата на петия сезон преди дни

- Заедно с екипа за третия сезон вие дойдохте в България и снимахте цял епизод тук, дори проговорихте езика ни. Колко близка е страната ни до историите, показани в “Гомор”?

- Имах възможността да посетя София преди сериала “Гомор” благодарение на театъра - играх на сцена. България е страна, така богата на история, култура, преживявания, а хората много приличат на неаполитанците по своята топлота, гостоприемство, желание за живот.

Нямахме абсолютно никакво намерение да разказваме за България през този епизод, а просто да покажем един мрачен ъгъл, както правим в “Гомор”. Искахме от екрана да се види, че това не е Неапол, но подобно на него навсякъде по света има предградия, в които хората живеят в нечовешки условия.

- Сценарият на сериала стъпва на много проучвания и документалистика, но как вие самият станахте Чиро?

- Целият този материал с проучвания ми помогна много в изграждането на героя - имахме сценарии, толкова богати на детайли, че беше наистина лесно да започнем да си представяме персонажите, в които ще влезем.

Освен това има визуална, чисто физическа памет, свързана с определени профили на хора, на които често се натъкваме в нашия район, което ме улесни в актьорската ми задача. Добавих, ако мога така да се изразя, някои еретични идеи, които използвах, за да преместя фокуса от реалността във фантазията. Фантазия, която стъпва на кинематографични и театрални препратки, които са далече от образа, но които създават внушения и контрасти, полезни за изграждането на героя.

- Може ли да бъдат унищожени криминалните организации като онези, показани в сериала?

- Един човек (италианският прокурор Джовани Фалконе, убит от мафията през 1992 г. - б. р.), много по-велик и важен от мен, посветил живота си на борбата срещу мафията, каза веднъж, че това са човешки феномени, следователно фактически те са обречени все някога да приключат. Мисля, че тези думи са сърдечен призив към общността да усили оръжията си, да разследва и да научи повече, така че определени криминални феномени да може да бъдат унищожени веднъж завинаги.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
Пари Сен Жермен ще плати на Мбапе 55 милиона евро
Лусил Бол – царицата на комедията, която проправи път за жените в шоубизнеса
Ефикасен домашен сироп при кашлица
В България най-младата баба е на 28 години, а най-младата майка – на 11
Защо Виктория Бекъм и Меган Маркъл вече не си говорят

Напишете дума/думи за търсене