Ива Тодорова с феминистичен коктейл от живота и от любовта си

Явление в българския театрален живот

Ива Тодорова стана явление в българския театрален живот, когато се появи преди 3 години на сцената на Театър 199, бе напълно непозната за публиката. Не беше лице от телевизионния екран, не участваше в сериали и риалити формати, не беше красавица от кориците на лайф стайл изданията. Дори мнозина театрали бяха забравили талантливата ученичка на Крикор Азарян, защото тя доброволно беше избрала да смени за цяло десетилетие както попрището, така и държавата.

Върна се, каза с моноспектакъла си

„Приятно ми е, Ива“

и последователно, ден след ден, печелеше място в сърцето на нови и нови зрители. Сега, на гребена на новата пандемична вълна, изкара втория си спектакъл - „Ива е онлайн“.

От историята на киното и литературата знаем, че продълженията рядко стигат качеството на оригинала. Ива опровергава тази статистика. Сега тя е още по-дръзка, по- находчива, по- освободена и уверена в контакта с публиката. Казва, че е искала да направи представление за любовта. Получило се е за любовта и още нещо.

Като диджей Ива миксира разкази за собствения си живот , стихове от поезията на Борис Христов и цитати от поемите на Шекспир, прави препратки към „Армагедон“ и „Кръстникът“. Днес, когато на всички ни се налага да общуваме онлайн повече от всякога, специалистите по content маркетинг обясняват колко важно е да умеем да правим „story telling“. Този израз е измислен сякаш за Ива Тодорова. Тя е родена за story teller. Обаче, освен че разказва , тя рецитира, пее, танцува, преминава с лекота от тема в тема, от жанр в жанр, прекосява държави, езици, поколения.

Сякаш вътре в нея има

някакво скрито дистанционно

на което натиска бутоните и някакви невидими филъри правят прехода между каналите напълно органичен, без никаква маниерност и изкуствено оригиналничене. В продължение на 2 часа тя говори с брутална откровеност за теми, които все още са табу за много хора - смъртта на майка си, осиновяването, алкохолизма на вуйчо си , проваления брак, несъстоялата се голяма любов, преработването на болката от липсата на собствено дете.

И когато аха да залитне към мелодрамата, тя изстрелва някой каламбур на българо- италиански и изтръгва от публиката смях с цяло гърло. Зрителите всъщност не спират да се смеят. Никой не знае кое от казаното е реалност и кое фикция, но това е без значение. На сцената Ива е съвсем сама, няма никаква „патерица“, на която да се подпре – няма спаринг партньор, няма дори декор.

Сценографията се състои от бюро с лаптоп върху него. Ива води видео разговор , а ние гледаме увеличеното й в едър мащаб лице върху „екрана“ на спусната наполовина завеса. Тя говори за любов и еротика, облечена в нещо средно между костюм на космонавт и водопроводчик и въздейства само и единствено с думите и израза на лицето си. Представлението е едновременно моноспектакъл, театрална автобиография и стендъп комедия по нейни авторски текстове. Може да го погледнем и като тържество на феминизма, когато Ива иронизира гафове на мъжете около себе си.

Но никога не прескача границите към подигравката

и враждебността. Остава при играта и отново ни разсмива с неочакваните аналогии и сюжети, без да щади и себе си. Сценичен консултант на представлението е Стоян Радев. Не знам къде точно се е намесвал и е подкрепял актрисата, но е очевидно, че творческата спойка между двамата е създала изключително качествен пърформанс. Може да се гледа в „199“ 

„Това е театър, не автобус“ , пояснява Ива на финала.