Тургут Йозал сватосва Наим за изселничка, за която Турция се бори години

Има дори слухове за годеж на щангиста и красивата Айсел

Наим Сюлейманоглу винаги е имал две слабости. Едната е към чашката, която в крайна сметка го вкара в гроба преди 4 години едва на 50 години. Другата е с дамите. Той винаги е обожавал другия пол, но това не му донесе щастие.

Около деня на смъртта на Наим в турските медии се появи и една история, която е малко позната. Всъщност излиза, че неговият духовен баща Тургут Йозал се е опитал да го сватоса за изселничката Айсел Йозгюр, която пък му е духовна дъщеря.

Историята на Айсел е още по-драматична от тази на Наим. Щангистът използва световната купа в Мелбърн, за да духне от България, а по-късно цялото му семейство е изселено в Турция.

Айсел обаче остава сама в България, след като нейните решават да не се връщат след екскурзия. Родните власти са категорични, че няма да пуснат ученичката да се събере с тях. По същия начин се процедира и с други семейства.

Близките на Айсел започват гладна стачка в Истанбул пред българското консулство. На осмия ден всички влизат в болница, след като губят силите си. В крайна сметка Кенан Еврен успява да ги убеди, че това не е правилният път. Това обаче не сработва. Още на следващия ден
започва гладна стачка на 16 семейства със същите проблеми. В медиите се публикуват списъци на деца, които са в България далеч от близките си. В тях има дори и бебета като Неджат Раданова Хилил Орахимова, родена през 1985 г.

В Турция започват да снимат и сериал за драматичната история на девойката. Първите два епизода на “Преродена” се радват на небивал интерес. Третият обаче така и не вижда бял свят. От националната телевизия обясняват, че имат технически проблем, но истината е друга. Цялата страна е запленена от историята на младата българка и по това време Айсел става най-даваното име на момиче.

Оказва се, че по телефона Тургут Йозал, Месут Йълмаз и Андан Кахвечъ договарят с българските власти Айсел да бъде изпратена в Турция, но при условие, че сериалът бъде спрян. Дял в това има и Наим, който продължава да говори за проблемите на българските турци, и този път целият свят слуша. Защото е един от най-известните спортисти по това време. Това бе отбелязано и по време на панихидата за 4-ата годишнина от смъртта му.

“Събрахме се на четвъртата годишнина на Наим Сюлейманоглу, огромен спортист, почитан в цял свят. Наим Сюлейманоглу става олимпийски шампион 3 пъти. Многобройни европейски титли. Той чупи многократно световните рекорди. Всички аплодираха Наим на подиума. Но турският народ аплодираше, защото той стана гласът, духът и надеждата на нашите сънародници, които бяха преследвани в България. Той обяви това преследване на целия свят и ги накара да спрат. Наим не е само наш. Наим Сюлейманоглу е световно име. Гравирано със златни букви така, че да не бъде забравено завинаги”, заяви шефът на федерацията по вдигане на тежести Талат Юнлю на церемонията.

Така на 30 август 1987 година драмата с Айсел приключва и тя каца в Истанбул. Без никакъв багаж, само с роклята, с която е облечена. Според някои твърдения при излитането е имало опит да бъде упоена. Тургут Йозал я посреща на летището заедно с цялото семейство.
Няколко дни по-късно тя е в Анкара в студиото на националната телевизия. Там е и Наим. Турският президент отбелязва, че двамата много си отиват. Момичето е смутено, като казва, че първо трябва да се разберат за целите в живота и образованието. По-късно в някои вестници се появяват твърдения, че е имало годеж, но доказателства и до днес не съществуват.

Наим тръгва към олимпиадата в Сеул, където печели първата си титла. С него е огромна охрана, договорена между турците и домакините. Защото е имало опасения, че ще бъде направен опит за неговото връщане в България. И наистина е имало нещо подобно, ако се съди по документите, разсекретени у нас. Това е едно дело за оперативна разработка, наречено
“Хамелеон”. То е от 1987 г. и е закрито в началото на 90-те. Целта е да се разколебае Наим и да се формират у него мотиви за връщане. Ако не може това да се случи, то да се окаже психологически натиск, така че да не се допусне той да достигне високи спортни успехи.

Турция обаче инвестира 1 милион и 200 хиляди долара, за да може Сюлейманоглу да се състезава за нея. През цялото време там той е следен.

Така или иначе, методите на ДС явно не успяват, тъй като Джобния Херкулес печели олимпийското злато - нещо, което не е имал възможност да стори за България. И става национален герой на съседите.

В Южна Корея той намира и любовта. С японката Киоко Мори имат бурен романс, който завършва с раждането на малката Наоми в Анкара. Кръстена е така заради първата буква от името на татко си. Той дори присъства на раждането.

Бурният му живот и един куп странични връзки обаче провалят всичко. Киоко събира багажа си и се прибира с бебето в Япония. Прави само веднъж опит да се върне. Пристига с детето в Турция, търси Наим в апартамента, където са живели. Оставя му бележка, която е унищожена от новата му приятелка. Така се губи връзката.

На смъртния си одър Наим нарежда на брат си Мухарем да
издири най-голямата му дъщеря. И той успява. Това обаче не е прието добре от Сезин и Есин, които са най-малките му деца. Преди това има и Нилай, който е от предишна връзка. Майка им Тюркан е също изселничка от България, бивша гимнастичка. Двамата с Наим никога не сключват брак, но при раждането на децата щангистът ги припознава и им дава името си. Разделят се, когато голямата Сезин е на 7 години. Есин е с годинка по-малка. Двете заведоха дело, заради което на 4 юли 2018 г. тялото на Наим бе ексхумирано. ДНК пробата показа, че японката е 99,99% дъщеря на великия щангист.

Приживе Наим избягваше да говори за личния си живот. Само най-близките му знаеха, че не е сключвал брак, но има общо четири дъщери. Сестрите Сезин и Есин и тяхната полусестра Нилай за първи път се появиха заедно на погребението му. Малко след това гръмна сензационната новина, че той има още една дъщеря. Сезин, която е по-голямата от двете сестри, споделя, че приживе баща им прекарвал доста време заедно с тях.

“Два-три пъти в годината ходехме на почивки заедно - в Анталия, Бодрум. Ходили сме и в България, родното място на баща ни,
при баба. Когато бяхме заедно и някой поискаше да се снима с него, баща ни го отклоняваше - аз не съм Наим, аз съм неговият брат. Много се смеехме след това”, споделя тя.

Всъщност България е най-голямата рана в сърцето на Наим. Особено след като баща му издебва първия възможен момент след идването на демокрацията и се прибира у нас. Никога не се адаптира към живота в Турция.

Последната среща на сестрите с него била в болницата, три дни преди той да склопи очи.

“Не се тревожете за мен, гледайте си училището, идвайте само когато нямате за учене” - такава била повелята на бащата, разказва Сезин. “Искаше да имаме професия, която обичаме, както той обичаше щангите. Последните му дни обаче бяха мъчителни, защото не можеше да говори, беше на апарати. Последния път, когато бяхме при него, поиска сладолед. Странно ми се стори, защото никога дотогава не бяхме го виждали да яде сладолед”, споделя още тя.

В последната година няма никакви данни как се развиха един куп дела около наследството на Наим. Двете сестри съдеха брат му Мухарем и заради филма, който излезе за него. Оказа се, че повечето му спортни отличия просто са изчезнали.

Според някои наследството на Наим е възлизало на около 100 милиона долара въпреки тоталния провал на повечето му бизнеси и разпродажбата на имоти в последните години от живота му. Все пак направил всичко възможно да обезпечи децата си. И четирите.