“Глина” – книгата, която нашумя в изборния дебат, е сред най-четените през 2020 г.

Виктория Бешлийска: В романа през глината говоря за съдбата на хората, пропита със страдание и любов... и вино

Какво чете от български автор президентът Румен Радев, беше един от въпросите в дебата му с проф. Герджиков.

Въпросът не го затрудни ни най-малко - той каза, че последно е прочел “Глина” - дебютния роман на Виктория Бешлийска.

Авторката е работила като редактор в голямо българско издателство. Широката аудитория обаче я познава от нейния проект като блогър “По дирите на думите”, който вече има над 50 хиляди последователи във фейсбук. За последната седмица “Глина” зае първо място в топ 10 на най-търсените заглавия на голяма верига столични книжарници. Но тя и преди е била сред най-купуваните - 20 лв. за 400 страници... Излиза 2020 г.

За своя дебютен роман авторката се вдъхновява от една случайна уикенд разходка до село Бусинци.

Ето какво ни разказва Виктория Бешлийска:

- Глината, все пак човекът е създаден от глина... Имали ли сте библейската история предвид?

- В романа основен е образът на майстора - ваятеля, работещия с глина. Всяко майсторство като сътворение съдържа в себе си божественото. Затова и майсторът в “Глина”, дори не само в образа на Велико, но и в обобщения образ на грънчаря, носи в гените си библейската история за - наречете го чудото, магията, абсолюта - на сътворяването.

Да, ние сме създадени от глина и в глина се превръщаме. Както е казано в “Еклесиаст” (12:7) - “и ще се върне пръстта в земята, каквато си е била; а духът ще се върне при Бога, който го е дал”.

- Щом това (и виното - ще ви разкажем отделно за божолето, много коментирата тема с сайта на писателката) са в нашите кости, какво ни учи закодираното послание?

- Четох, че химичният състав на човешката кръв е сходен с този на глината, което донякъде обяснява нейната притегателна сила за хората. И ако глината преди няколко хилядолетия е била битова потребност за хората - материал, с който да си направят съдове за съхранение на зърно, съдове за обработка на храна, а после е станала градивен материал на домовете им, те постепенно са преминали на следващото ниво и са превърнали глината в субстанция, попиваща духа им, творческите им търсения. Така глината отново е поела едно дихание - диханието на вдъхновения човек, който се е опитвал да изрази чрез нея художественото си възприятие за света.

В този смисъл в основния план на романа стои едно желание да се погледне назад към един почти изчезнал занаят - бусинската керамика (търся я - б.р.), която съчетава в себе си функционалност и “дишаща с дробовете на някогашния човек красота”.

- Кои са думите, които да предадат посланието?

- Не искам да формулирам едно-единствено послание, защото всеки човек трябва да вземе своята истина от книгата. Но между темите за любовта, ревността, клетвата, прошката и спасението изниква и онзи важен пласт, за който споменах - силата на родните занаяти, устойчивостта, която са ни давали през вековете (особено във времето на турско робство). Тази тема, гледана от днешна перспектива, е важна, защото ни кара да си спомним националните богатства в културен и исторически план, без да ги оставяме в полето на забравата.

- Какви страсти крие глината?

- Глината много добре попива размислите и страстите на този, който се захваща с нея. Тя е един наистина “демократичен материал”, който може да даде израз на всяка идея, на всяко чувство. В романа ми глината е преди всичко съдбата на хората. Съдба, пропита с много страдание и любов.

- Вашата история, а вие докосвали ли сте до този извайван с векове материал, каква е тръпката? (Честно казано, не знам как бих завъртяла грънчарско колело и защо е тази магия...)

- Докато пишех романа, работих с майстор на бусинска керамика, който ми показа част от магията на занаята. Докоснах се до глината, което беше съществено за работата ми.

- Японците обожават предметите от глина, колкото повече неравенства, отпечатъци, толкова по-ценна е чашата. Защо?

- Всяко несъвършенство е белег за човешкото в майстора. Личният отпечатък - навремето наистина всеки е оставял пръста си върху съда като подпис. Отпечатъкът е неповторима история, белег, че е било пипнато от човек. Съвършено е само създаденото от Бог.

Зелено, жълто и червено - това са цветове на бусинската керамика. Тя изглежда толкова органична и внушителна с простотата си. Глазурата кара цветовете да греят, съдовете стават сияйни досущ като слънца. Никой човек, който ги е видял, не може да остане равнодушен. Те имат притегателна сила и тя се излъчва както от съвършената форма, придадена на глината, така и от силните цветове на природата, с които те са обагрени.

Още за книгата

“Глина” е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата.

Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на “Глина”. Романът взема необработената пръст на легендата и я завърта на писателския чарк, за да извае история, която се лее като вода и пречиства като огън.

Тя е Жара - с име, родено от светлината на огъня, и нрав на буен планински поток.

Той е Велико - майстор грънчар по наследство и по сърце, който диша с глината. Срещата им е като досег на пламъка с полъх - въздухът може да разгори искрата също толкова лесно, колкото и да я накара да изтлее. Но когато на пътя ѝ се изправя съдбата на цялото село, любовта им неволно се превръща в цяр за общата болка. Велико знае, че от пръстите му може да излезе онова, което ще откупи свободата на бусинските майстори. Но не подозира, че глината в сърцето му ще подпечата Жара като своя.

И нещо, което читателят ще усети! Тези думи, които Виктория открива и разкрива с любов, ги има и в "Глина". Да усетим магията им... И как да ни бъде "милно", каакто казва писателката.