Калин Николов, приятел на Борис Димовски и Радой Ралин, превръща римите в образи

"Вариант Везувий" - изложбата на Калин Николов в галерията на СБХ на "Шипка" 6,  е връщане към два от източниците от въображение на художника

"Стоях в къщи, бях счупил крак - леко изтърпях. Но досадно... И нарисувах неща - гори ни под краката, нещо постоянно, уж не се вижда, но все го чакаме да се покаже отнякъде... Изложбата е до края на декември", каза ни Калин, който е уникален илюстратор. С фин щрих, проникновение, усет към стиха, елегантен маестро на умението римите да се превръщат във вдъхновяващи образи. Това Калин го умее перфектно. Уверете се!

Първият е видяното чрез един вече ретро бакелитен диаскоп от 50-те години на миналия век, запазен още в оригиналната си кутия с инструкциите за този „Модел Е“, но рядкост у нас някога. Особено с многото си диапозитивни барабани, които представяли седемте чудеса на света - сватбата на английската кралица и изкачването на Везувий.

Вторият момент е филмът „Параграф 22“ от 1970 г. по известния роман на Джоузеф Хелър, умело адаптиран към черния хумор на писателя.

Калин Николов е роден през 1956 г. в София. Завършил е Художествена гимназия (1971-75) и ВИИИ „Николай Павлович“ (1977-83), специалност „Графика и графични технологии” при проф. д-р Евтим Томов. Паралелно се учи, а по-късно и работи с художника Борис Димовски.

В момента е уредник на Графичния кабинет на Националната галерия, София. Имал е самостоятелни изложби в София (1978, 1979, 1985, 1991, 1999, 2000, 2004, 2009, 2013, 2018), Габрово (2014, 2016), Велико Търново (2017), Хамбург (1984, 1988), Атина (1991), Будапеща (1996), Скопие, Щип, Прилеп, Охрид (2013-14), Димитровград, Сърбия (2015), и др. Бил е художник на вестниците „Антени“, „Вечерни новини“, „La Strаda“, „Щастливец“ „Репортер 7“, “Парижки вести“, „За буквите – О писменехь“, списанията „ФЕП“, „Тера фантастика“, „Усури“, издателствата „На слука” и „Огледало”, на сайта „Българи“. Бил е дългогодишен консултант на нишкото издателство „Братство“ по историята и проблемите на балканските култури.

Илюстрирал е книги на Атанас Далчев, Радой Ралин, Йордан Радичков, Димитър Томов, Кин Стоянов, Росица Чернокожева, Роси Кота, Огнян Герджиков, Мирела Костадинова, Емил Измирлиев и др.

Автор е на книгите „Атанас Пацев – преодоляване на невъзможното“ (творческа биография на художника и на неговото поколение), „Неосъщественият музей“ (по идея на Радой Ралин), „Елза Гоева“ (монография), „“Художници, свързани с историята ни“, редица каталози и изследователски студии свързани с историята на българското и чуждото изобразително изкуство.

Съставител е на изложби за Националната галерия на европейска графика и живопис в контекста на балканската и световната култура.