Златни бижута от времето на Нефертити са открити в две гробници в Кипър

Шведски археолози откриха златни бижута от времето на Нефертити в две гробници в Кипър, съобщи електронното издание Юрикалърт.

Учените са попаднали на находките край град Ларнака, в район, където е било разположено процъфтяващото в края на бронзовата епоха пристанище Хала Султан Теке. Днес там се издига голяма джамия.

Археолозите са намерили над 150 човешки скелета и близо 500 предмета, сред които златни накити, скъпоценни камъни и керамика от около 1350 г. пр.н.е. Човешките останки и ценните предмети са били на слоеве един върху друг, което според археолозите означава, че гробниците са използвани от няколко поколения, предава БТА.

"Находките показват, че това са семейни гробници на представители на управляващия елит в града. Например, открихме скелета на петгодишно дете със златни огърлица, обеци и диадема. То вероятно е произхождало от могъщо и богато семейство," обяснява професор Питер Фишер, който е ръководител на разкопките.

Откритите накити учените сравняват с подобни бижута от Древен Египет. Работата "показва, че повечето от предметите са от времето на Нефертити и нейния съпруг Аменхотеп Четвърти (Ехнатон), около 1350 г. пр.н.е. Една от златните висулки например представлява лотос с инкрустирани скъпоценни камъни. Египетската царица е носела подобни бижута," казва още шведският експерт Петер Фишер.

Златните украшения, заедно с намерените скарабеи и останки от риби, донесени от долината на Нил, свидетелстват, че пристанището е развивало търговия с Древен Египет и е имало значителна роля през бронзовата епоха.

Сред изключително важните находки е цилиндричен печат, направен от минерала хематит и с клинописен надпис от Месопотамия. Археолозите успяват да го дешифрират и установяват, че са споменати три имена - на божеството Амуру, почитано в Месопотамия, както и на двама царе, баща и син, които са открити и в други текстове върху глинени плочки от същия период.

"Опитваме се да разберем защо този печат се е озовал в Кипър, на повече от 1000 километра от мястото, където е изработен," казва проф. Фишер.

Шведските учени правят разкопки край Ларнака от 2010 г. Осем години по-късно откриват двете гробници, но работата по тях отнема много време, тъй като костите са изключително крехки след повече от 3000 години в солената почва.

Предстои да бъде направен ДНК анализ на откритите скелети.