Актьорът Деян Донков използва за първи път в театрално представление холограма на собствения си образ в представлението "Камбаната" по Недялко Славов в НДК вчера. Изкуственият образ се появи на няколко пъти - като лице на обичаната от героя Вено - цинка Лейла и на самия Донков с нож в ръка. "Знаете ли, аз всеки човек оприличавам на храм, в който има и камбана и тя е в сърцето му. Пътят до него е за да сграбча езика на тази камбана и да я ударя. При изпитание като пандемията човек започва да преосмисля ценностите и живота. Сякаш имаме нужда някой да накара сърцето да претупти по-бързи, по-силно, по-влюбено в живота", каза Деян Донков, който е и режисьор на моноспектакъла си.
Още с първите думи на спектакъла: "...Рече безумец в сърцето си: "Няма Бог". Развратиха се човеците и извършиха гнусни престъпления, няма кой да прави добро" с появата на актьора на сцената във футуристичната обстановка, зала 1 на НДК избухна в аплодисменти. Актьорът я напълни до краен предел, а в края на спектакъла, зрители бършеха сълзите си.
"Камбаната" е трагичен разказ за сложния, изпълнен с драматични препятствия път на бивш затворник, лежал за две убийства. Това бе изповед за катарзиса и духовното просветление на героя, за светлината и силата, която му дават любовта и вярата. Протагонистът и в романа, и в спектакъла е Вено. За да спаси Камбаната - символ на вярата, героят е готов да я брани с цената на живота си.
"Камбаната" е спектакъл, който разтърсва зрителя емоционално и го възвисява духовно, извежда го от комфорта на наблюдател и го въвлича в силни страсти с въздействащи картини. През цялото време мощната енергия на Деян Донков държеше неотоплената зала на НДК с публиката си в схватка, а хората дори не шукваха.
Като контрапункт през спектакъла преминава лирическата музикална тема - песента на неговия герой Вено, изпълнявана на живо от оркестър "Карандила". Самият Донков пя на живо и в средата и в края на спектакъла.
"Музикантите изразяват душата на героя ми, с който аз напълно се слях. Това е като филмова музика, но на живо", допълни Донков, който от години се слави като човек обичащ експеримента.
"Целта ми с този мистичен, фантастичен, отчасти комичен, красиво поетичен, дори епичен, а в края си трагичен разказ е да пропътувам дългия и мъчителен път до всяко човешкото сърце. И смятам, че си свърших работата, като видях усмихнатите лица на публиката срещу мен. Още в самото начало исках Камбаната на Недялко Славов да мине през мен и да остане завинаги с мен. Мисля, че ми се получи", каза в края на спектакъла си талантливият Деян Донков.
Коментари (0)
Вашият коментар