Ерата на криптовалутата ликвидира банкнотите на Кублай хан

Създадоха дигитален Уолстрийт

През XII век Кублай хан, внук на Чингис хан, създава първата фиатна валута - пари, които получават стойността си от държавата. Това не са първите книжни пари - китайските търговци са използвали депозитни сертификати от VII век. Това обаче е първата валута, която не е подкрепена с каквато и да е стока, като златото, а единствено със силата на държавата. Всъщност всеки, който не приемал решението на хана, рискувал да бъде убит. Това е и раждането на парите. Днес портфейлите вече

не са изработени

от кожа, вместо

това са направени

от цифри

Само за няколко години криптовалутите се превърнаха от дигитални новости в технологии за трилиони долари с потенциал да променят завинаги глобалната финансова система, започната от Кублай хан. Биткойн и стотици други криптовалути все по-често се използват за инвестиции и за закупуване на всичко - от софтуер до недвижими имоти и дори наркотици, отбелязва организацията “Съвет по външни работи”.

За привържениците им те са демократизираща сила, изтръгваща властта за създаване и контрол на пари от централните банки и Уолстрийт. Критиците обаче казват, че новата технология е изключително нерегулируема и дава възможност на престъпни групи, терористични организации и определени държави да купуват незаконни неща с нея. Експерти твърдят, че нашумялото крипто “копане”, поглъщащо огромно количество електроенергия, е особено вредно за околната среда.

Уорън Бъфет пророкува през 2018 г., че “криптовалутите ще стигнат до лош край”. Въпреки добре обоснованата му присъда последните събития доказаха, че заключението на мъдреца в инвестирането е малко прибързано.

Финансовите регулатори пък сега се опитват да нормализират ситуацията с новите пари. Мерките се различават значително по света, като някои правителства приемат криптовалутите, а други забраняват или ограничават използването им. Централните банки по света, включително Федералният резерв на САЩ, обмислят въвеждането на свои собствени цифрови валути, за да се конкурират с криптобума.

Откъде започва всичко?

Криптовалутите са наречени така заради използването на принципи на криптографията за сечене на виртуални монети. Те обикновено се обменят в децентрализирани компютърни мрежи между хора с виртуални портфейли. Тези трансакции се записват публично в разпределени, защитени от подправяне регистри, известни като блокчейн. Това предотвратява дублирането на монети и елиминира необходимостта от централен орган като банка за валидиране на трансферите.

Биткойнът, създаден през 2009 г. от софтуерния инженер Сатоши Накамото, е безспорно най-известната криптовалута и нейната

обща стойност

понякога надхвърля

1 трилион долара

Но много други, включително етериум, втората по популярност, се размножиха през последните години и работят на същите общи принципи.

Потребителите на криптовалута изпращат средства между адресите на цифров портфейл. След това тези трансакции се записват в “блокове” и се потвърждават в мрежата. Блокчейните не записват истински имена или физически адреси, а само трансферите и по този начин предоставят известна степен на анонимност на потребителите. Някои криптовалути, като Monero, твърдят, че осигуряват допълнителна поверителност. Въпреки това, ако самоличността на собственика на портфейла стане известна,

неговите трансакции

могат да бъдат

проследени

Цените на биткойна и много други криптовалути варират в зависимост от глобалното търсене и предлагане. Стойностите на някои обаче са фиксирани, тъй като са подкрепени от други активи, което им носи името “стабилни монети”. Например предполага се, че цената на Tether и USD Coin е определена на 1 долар на монета, въпреки че властите твърдят, че това невинаги е така.

Защо са популярни?

Веднъж отхвърлени като периферен интерес на технологичните евангелисти, криптовалутите - особено биткойнът - увеличиха стойността си през последните години. През 2021 г. цената на биткойна скочи до над 60 000 долара за първи път. Отделните валути имат различна привлекателност, но популярността им до голяма степен произтича от техния децентрализиран характер: те могат да бъдат прехвърляни сравнително бързо и анонимно дори през държавни граници, без нужда от банка, която може да блокира трансакцията или да начисли такса. Редица дисиденти от авторитарните страни са събрали средства в биткойн, за да заобиколят държавния контрол.

“Пандемията от COVID-19 не само ускори преминаването към цифрови и безконтактни плащания, но и доведе до по-масово приемане на алтернативи на физическите пари като криптовалутата”, казва икономистът Есуар Прасад пред Си Би Ес. Според него ерата на хартиените пари е към своя край, докато тази на цифровите валути е започнала. 

Цената на криптовалутите обаче се променя рязко постоянно и някои експерти казват, че това ограничава тяхната полезност като средство за трансакции. Повечето купувачи, а и продавачи не искат да приемат плащане за нещо,

чиято стойност може

да се променя

драстично

от ден на ден

Въпреки това някои фирми приемат биткойн. Много инвеститори го виждат като спекулативен актив, който да държат с течение на времето, вместо да извършват плащания с него, и често го сравняват със златото. Някои хора смятат биткойна като хеджиране срещу инфлацията, защото предлагането е постоянно фиксирано за разлика от фиатните валути.

 В страни с исторически слаби валути, включително няколко от Латинска Америка и Африка, биткойнът стана изключително популярен сред гражданите. През 2021 г. Ел Салвадор шокира света, като стана първата държава, която направи биткойна законно платежно средство (жителите могат да плащат данъци и да уреждат задължения с него), въпреки че този ход предизвика протести. Някои политици в други части на региона изразиха подкрепа за идеята.

Междувременно стабилните монети имат потенциал да се конкурират с фиатните валути като доминираща форма на плащания. Стойността им е относително непроменяща се и могат да бъдат изпратени незабавно без таксите за трансакции, свързани с кредитни карти или международни услуги за парични преводи. Освен това, тъй като стабилните монети могат да се използват от всеки, който има смартфон, те представляват възможност за

привличане на

милиони хора,

които нямат

традиционни

банкови сметки

“Този вид дигитални монети са много обещаващи като форма на евтина, високоскоростна, включваща технология за плащане”, казват експерти.

Криптовалутите и блокчейните доведоха до нов вид “децентрализирани финанси” - DeFi. По същество това е версията на Уолстрийт за криптовалута. Тя има за цел да предложи на хората достъп до финансови услуги - заемане, отпускане на заеми и търговия - без нужда от институции като банки и брокерски агенции, които често взимат големи комисиони и други такси. DeFi набира популярност, като инвеститорите наливат десетки милиарди долари в сектора.

Поради своята полезност при проследяване на трансакции блокчейн технологията има редица потенциални приложения извън криптовалутата, казват експертите, като улесняване на сделки с недвижими имоти и международна търговия.

Престъпници и терористи избягват санкции с виртуална валута

Криптовалутите породиха нов вид предизвикателства, с които правителствата трябва да се справят. Анонимността и преносимостта им ги правят привлекателни за престъпни групи, терористични организации и определени държави. Съществува и несигурност относно регулаторното третиране на нововъзникващите финансови технологии.

Междувременно нарастването на DeFi и криптоплащанията повдигна въпроси относно защитата на потребителите, нестабилността на пазара и способността на централните банки да провеждат парична политика.

През последните години киберпрестъпниците все по-често извършват рансъмуер атаки, чрез които проникват и изключват компютърни мрежи и след това изискват плащане, за да ги възстановят, често в криптовалута. Според последната годишна оценка на Агенцията за борба с наркотиците на САЩ (DEA) наркокартелите и прането на пари от престъпници “все по-често включват виртуална валута“ в своите дейности”. Американските и европейските власти затвориха редица така наречени тъмни пазари – уебсайтове, където анонимни лица могат да използват криптовалута, за да купуват и продават незаконни стоки и услуги, предимно наркотици.

Също така редица санкционирани държави от САЩ, включително Иран и Северна Корея, все повече използват криптовалута, за да избегнат мерките на Вашингтон. Терористични групи като “Ислямска държава”, “Ал Кайда” и военното крило на палестинската организация “Хамас” също извършват трафик на всякакви стоки чрез биткойн.

Добивът на биткойн също е изключителен проблем, тъй като мрежата консумира огромно количество електроенергия по време на този процес. Това породи опасения относно приноса на криптовалутите за изменението на климата. Привържениците казват, че този проблем може да бъде решен с помощта на възобновяема енергия. Президентът на Ел Салвадор дори обеща да използва вулканична енергия за копаене на биткойн. 

Бумът на криптовалутите също така означава, че трансакции за милиарди долари сега се извършват в относително нерегулиран сектор, което поражда опасения относно измами и укриване на данъци. Ако виртуалните монети се превърнат в доминираща форма на глобални плащания, те биха могли да ограничат способността на централните банки, особено тези в по-малките страни, да определят паричната политика чрез контрол върху предлагането.