Ако шефът пита "Как ще ми продадете този молив", а вие кандидатствате за деловодител, проверява личността ви
Можете ли да ми продадете този молив? Въпроса ви задава шефът, при когото сте на интервю за работа. Стъписвате се, защото вие не кандидатствате за търговска позиция.
Не мислете, че сте се объркали и не сте разбрали добре условията за длъжността. Не подозирайте, че интервюиращият иска да ви провали с въпроси, по които не сте компетентни. Щом няма нищо да продавате, всъщност той не проверява търговските ви умения в буквален смисъл. Номерът с молива е, за да разбере дали кандидатът е уверен в себе си, дали може да мисли бързо под напрежение, дали е убедителен, защото
на всеки служител му се налага да "продава".
Примерно мнението си, когато екипът обсъжда задача.
Ще ви е полезно да се подготвите психически за подобни въпроси, ако търсите нова работа, било защото сте съкратени заради икономическата криза, било защото покрай изолацията заради коронавируса сте осъзнали, че старата никак не ви удовлетворява. Наред със стандартните питания много често се появява поне едно особено, което трябва да ви разкрие и като личност.
Въпросът за молива е класика. Има го в култовия филм на Мартин Скорсезе "Вълкът от Уолстрийт". Брокерът Джордан Белфорт (Леонардо ди Каприо) подава химикалка на свой приятел и го пита как би му я продал. Онзи го кара да напише името си на салфетка. Белфорт отговаря, че не може - няма химикалка. "Търсене и предлагане", казва приятелят. За да продадеш нещо, трябва някой да иска да го купи, т.е. да има нужда от него.
Това е посоката, в която трябва да разсъждавате, ако кандидатствате за търговска позиция. Вероятно имате икономическо образование и практически опит, така че ще намерите какво да обясните на интервюиращия ви потенциален шеф. Но ако кандидатствате примерно за счетоводител, деловодител, някакъв друг вид служител в офис или журналист, интервюиращият съвсем не очаква от вас конкретни маркетингови техники. С този и с подобни привидно несвързани с работата въпроси той
изпитва реакциите и начина ви на мислене.
Най-лошо е, ако издадете, че се ядосвате. "Що за глупости ме пита този човек. Той иска да не получа работата" автоматично води към провал, но кандидатът сам си е виновен.
Интервюиращият - шефът или служител от отдел "Човешки ресурси", може да пита, каквото смята за необходимо. Ако го прави спокойно и уважително, кандидатът трябва не да се бунтува, а бързо да се измисли как да постъпи в неочакваната ситуация.
Според специалистите по подбор на кадри, когато получите предложение да решите казус, по който не се чувствате професионално компетентни, е най-добре да започнете вие да задавате въпроси на интервюиращия, сякаш проучвате нуждите му. В случая с молива може да попитате "Вие с какво пишете? Какви моливи харесвате - меки или средно твърди? Имате ли си любима марка моливи, защо ви допада", Знаете ли, че драскането с молив действа релаксиращо" и т.н.
Така показвате няколко неща едновременно. Първо, че сте готови да се изправите
хладнокръвно пред неочакваното предизвикателство,
макар че то няма нищо общо с вашата професионална компетентност и с позицията, за която кандидатствате. Това е качество, което шефовете ценят у всеки служител.
Второ, демонстрирате, че умният човек опитва да проучи непозната ситуация, преди да реши как да действа. Способността да идентифицира нуждите на потенциалните клиенти е най-важното, което трябва да направи добрият продавач, каквото и да продава. Като разберете нуждите, можете да приспособите подхода си спрямо тях и да бъдете по-убедителни.
Трето, показвате гъвкавост - пригаждате се в неочаквани условия и сътрудничите, без да казвате "Не става" и без се поддавате на стрес. Може и да не сте в състояние да решите казуса, но полагате усилия. Това също се цени у всеки служител.
Какво обаче се случва, когато на вашия въпрос "С какво пишете", интервюиращият ви отговори "На компютър". Тогава трябва да измислите как да предизвикате ситуация като онази във филма - човекът да има нужда от молив.
Може да изберете и друг подход - да не си губите времето да продавате на човека нещо, от което няма нужда, но едновременно с това да не се отказвате от евентуална сделка. Признавате "Е, изглежда вие не сте клиент на пазара за моливи. А познавате ли някого, който използва моливи". По този начин се идентифицирате като човек, който знае кога да спре и да пренасочи усилията си, като извлече евентуална полезна информация.
С подобни тактики при неочаквани въпроси на интервю за работа ще дадете да се разбере, че сте достойна за доверие личност. Точно това е целта на проверката и трябва да го имате предвид, като избирате как да действате.
Не бива да е първосигнално.
В случая с молива първосигнално ще е да решите, че целта на задачата е да го продадете. Ще сгрешите, ако започнете да правите най-близкото до ума - да изреждате качестватата на този молив. Колкото и прекрасни да са те, колкото и красноречиви да сте вие, накрая ще попитате интервюиращия иска ли да купи, той ще отговори "не" и ще приключите, без да сте успели да покажете своите качества. Например, че сте умен човек, който първо трябва да опознае събеседника си и неговите нужди, преди да се опита да му предложи каквото и да било.
В никакъв случай при въпрос, който е привидно несвързан с бъдещата работа, не питайте нещо в смисъл "това какво общо има". Така изглеждате по-скоро нападателни, макар че целта ви може би е да вникнете по-добре какво иска интервюиращият. Допълнителните ви въпроси трябва да са такива, че да показвате готовност да изпълните задачата. При това имитирайте увереност, че можете да се справите, дори и да не вярвате в крайния успех. Поддържайте разговор, защото най-грешно е да седите стреснато или раздразнено и да мълчите. По-лошо е да не пробвате да се справите, отколкото да се провалите. Нали помните - целта на онзи, който ви интервюира, не е да разбере дали умеете да продадете молив например. Целта му е да види какъв човек сте.
Можете да прочетете още за кариера
Правителството и още 9 теми, по които да си траете пред колеги
Коментари (0)
Вашият коментар