Творбите на Георги Ковачев-Гришата, спасени от разпиляване в галерия "Контраст"

Приживе той и съпругата му Милка Пейкова искат да дарят ателието му за галерия, отбелязва се неговата 100-годишнина

През 2011 г. излезе мемоарната книга „Дните предишни“ на Милка Пейкова, вярната спътница над 60 години на Георги Ковачев – Гришата. В нея тя бе поместила кратък текст „Размисли“, в който споделяше тревогите за съдбата на техните картини. Тогава още Гришата беше жив, макар и унесен в свой, далечен от реалния свят. (Художникът страдаше от алцхаймер - б.р.)

„…Покой нямам от нерешените проблеми с ателието ни на „Миджур“ и голямото количество картини главно на Гришата. Опитът ни да дарим на държавата ателието за изложбена търговска галерия в Лозенец (не музей), когато съпругът ми можеше да вземе участие с подписа си, остана без последствие…

Единственото ни условие бе галерията да носи името ГРИМИЛ (Съчетание на имената на Гришата и Милка - двамата са автори на едноименен шрифт, наложен в българския печат - б.р.). Искахме да оставим малка следа от извървения наш път за идващите след нас поколения. Посвещаваме дарението на болните от алцхаймер български творци.

На коя институция в нашата държава сега мога да се доверя при толкова разнопосочните възгледи на хората, които ни управляват?! – Няма кой да ми даде съвет! Блъскам си главата сама!“ (Милка Пейкова, Дните предишни, София, 2011, 231).

Помествам не случайно този текст, защото в него е цялата болка от мисълта, че всичко това, което бе събрано в дома им и в ателието на ул. "Миджур", можеше да се разпилее.

Примерите в тази насока бяха много.

Познавах Гришата още от най-ранната си детска възраст, от посещенията му в къщи като приятел на татко от Троянския край (авторката е дъщеря на армеиски генерал Добри Джуров - б.р.). По-късно, от началото на 70-те години отразявах всичките му изложби, а в последните десетилетия от живота и на двамата, близостта ни нарасна. Не само заради общото ни местоположение в квартал Лозенец и желанието да помогна при решаването на някои битови проблеми, но най-вече и заради съдбата на тяхното изкуство. Не ми беше безразлично какво ще се случи, след като си отидат, тъй като общите ни опити приживе не дадоха резултат, така че, когато Лаврен Петров прояви желание да закупи част от останалото в ателието, приех веднага с надежда за спасение.

Отидохме заедно и от препълнените с картини помещения и тези по стените, започнахме да отделяме това, което искахме да вземем. В големи пликове и папки отделно бяха класирани по години монотипиите. След това посещение Лаврен още веднъж посети ателието и закупи нови работи. Така години по-късно се роди идеята за отбелязването на 100-годишнината от рождението на Гришата с издаването на каталог и организирането на изложба.

Събраните произведения покриват над 50-годишния творчески период на художника. Най-ранната работа е масло от 1942 г. – „Портрет на госпожа Мишлянова“, а най-късните са рисунки от 90-те години. Включените в изложбата творби са изпълнени с масло, гваш, пастел, туш, монотипии, лави, флумастер и обхващат широк хронологичен диапазон, но разкриват и богатство на жанровете, в които Гришата се изявяваше – портрета, фигуралната композиция, пейзажа, илюстрацията, рисунката.

Специално внимание трябва да обърнем на живопистта, която се отличава със своята деликатност, финес и чувствителност, специфично третиране на цвета и линията, с непретрупани композиции, а липсата на присъщата за годините патетика е заменена с атмосфера на деликатност и тишина.

Битието и творчеството на Георги Ковачев, изпълнени с катаклизми, възход и пропадания, са отражение на неговия избор в живота – този на непокорния творец, неравнодушен към ставащото в обществото, минал до 1945 г. през активно участие в РМС и БОНСС, през полицейски арести, през фронта и след това през обвинения в модернистични уклони, отхвърлена изложба и лични житейски драми.

С една дума той бе част от своите връстници, които не приемаха априори официалните постулати, което го обрече на изпитания в живота, на преминаване през бунтарство и реформаторство, през страстна вяра в идеалите и огорчение от дискредитацията им, но въпреки всичко не загуби вярата в живота. Беше самокритичен спрямо себе си и деликатен в отношенията си с другите. Носеше красота – физическа и духовна, излъчваше нравственост и доброта.

През 1972 г. неговата изложба предизвика бурни реакции – от неодобрение и отричане като „неверен път“ (виж редакционната статия „По неверен път“ в Народна култура, 11 ноември 1972), оприличена със „сивия поток“ в литературата, а цикълът му „Нови светове“ фриволни, лишени от замисъл и идея (Александър Бешков, Литературен фронт, 16 ноември 1972) до „атмосферата на художника е наситена с много мъдрост, финес на чувството и едно тънко съприкосновение към проблемите, които са на предела „традиция – съвременност“ (Н. Шмиргела. В: Георги Вътев Ковачев – Гришата, София, 2015, 30-31) и „Бъди горд, че боговете са те избрали да бъдеш сега големият в нашето изкуство“ (Георги Павлов – Павлето)

Част от монотипиите, показани в изложбата от 1972 г. представяме в галерия „Контраст“, както и някои от живописните му работи. Изложба, след която, огорчен от излезлите тогава статии, Гришата бе написал: „Когато бях с отприщени сили, ми отрязаха крилата в полет“.

Макар че следващата изложба в Париж през 1976 г., в която показа част от картините и монотипиите от 1972 г., го окрили с отзивите на френската критика: „Ковачев е земен човек. Земята винаги присъства, мощна, омагьосваща, с нейните опростени маси, енергично оцветени, всичко будейки възвишение, премислено с обич“ (Жан-Мари Дюноа, Монд, 5 юни 1976).

„От него (Г. Ковачев) могат да се видят много свободно изпълнени пейзажи, нарисувани със солиден маниер, по-строги форми и завладяващи цветове. Но аз все пак предпочитам неговите персонажи, където византийската тържественост е придружена от рядко елегантна рисунка и цветност“ (Франк Елгар, „Карфур“, 17 юни 1976).

Съдбата на Георги Ковачев, неговият артистичен път, преварил времето си, и откровената гражданска позиция напомняше тази на Атанас Пацев и други наши интелектуалци, като например Христо Ганев и Бинка Желязкова, които в годините (1970-1972) понесоха огорчения, без да ги сломят (виж за събитията по това време: А. Джурова, Изчезващата памет. Срещи по пътя, том IV, 2020, 7-43, 93-107, 257-263, 265-285). Не случайно в настоящите каталог и изложба са включени портрети на хората, с които съдбата го среща и стават приятели – на Йордан Радичков, Радой Ралин, Георги Жотев, Георги Павлов-Павлето, Цанко Лавренов и др.

Представянето на Георги Ковачев – Гришата от галерия „Лоранъ“ в галерия „Контраст“ по повод 100 години рождението се забави около година във връзка с усложнената епидемична ситуация по света и у нас. Радвам се, че успяхме да организираме това събитие, със спасени от разпиляване творби на големия ни художник, който всички наричахме Гришата. Може би така ще успокоим и душата на Милка Пейкова – неговата любима съпруга, която толкова се страхуваше за съдбата на творчеството.

Изложбата може да бъде видяна до 28 януари 2022 в салона на галерия „Контраст“ на ул. „Цар Самуил“ 49 в София, където ще намерите и каталога.