Петър от рода Стоянович основава ФК "Левски", след 1944 г. е съден от Народния съд и изключен от клуба

Баща му Иван Стоянович - Аджелето  е съратник на Захарий Стоянов

Началото на рода Стоянович се губи някъде в ХVIII век. Първият известен представител на рода е Иванчо Стоянов, един от най-дейните просветни дейци в Стара Загора от началото и средата на ХIХ в.

Неговият син Тодор завършва медицина в Монпелие, откъдето се завръща като Стоянович - така е записан в дипломата. Той е основател на Старозагорската болница и един от най-активните общественици в града след Освобождението.

Но ние ще започнем същинския разказ за една от най-известните български фамилии с неговия племенник, Иван Петров Стоянович, по прякор Аджелето. Той има наистина уникална биография на телеграфист, революционер, политик, депутат, журналист, общественик, държавник... Съратник на Захарий Стоянов в борбата за съединението на България.

е роден в Стара Загора на 25 септември 1862 г. До 1877 г. учи в гимназията “Свети Никола”, ученик на Петко Р. Славейков.

При превземането на града от турската войска през 1877 г. родителите му са убити, а къщата им - опожарена. 15-годишният младеж успява да избяга със сестра си Жана и брат си Сава, който е само на две години.

Сава завършва Софийското военно училище и Военната академия във Виена, става полковник от артилерията, участва във всички войни за национално обединение.

Жана завършва френска филология в Швейцария. 22-годишна се връща в София и става учителка по френски. Със заплатата си от Първа девическа гимназия успява да построи настоящата фамилна къща. Живее до 101 години.

Симеон Радев ни е оставил словесен портрет на Иван Стоянович - Аджелето. “Човек на действието, бърз, смел, неврозен - чудноват силует с персийския си калпак и с ботуши, които му стигаха до над коленете - Стоянович със своята съобщителност и с безбройните си познанства чудесно допълваше Захария...” Впрочем “аджеле” на турски означава точно това - нервозен, припрян, нетърпелив.

Иван Стоянович е в ръководството на Българския таен централен революционен комитет, осъществил съединението на България.

“Поручик Зидаров се отдели с един взвод от ротата и тръгна да завзема телеграфната станция, в която се настани веднага Иван Стоянович”, пише в “Строители на съвременна България” Симеон Радев. По телеграфа от тази станция в Пловдив Стоянович първи съобщава за Съединението.

Години преди този паметен акт телеграфията вече се е превърнала в негова професия и ще бъде негова съдба. От есента на 1877 г., едва на 15 г., е телеграфист в Руската армия. Примирието го заварва в Одрин и той работи последавателно в телеграфо-пощенските станции в Чирпан, Берковица и Габрово.

От есента на 1881 г. се включва в борбата срещу “Режима на пълномощията”, суспендирал Търновската конституция. Пише за пловдивските вестници “Независимост” и “Борба”. Временното правителство в Пловдив го назначава за управител на пощите и телеграфите в Южна България.

Иван Стоянович е създател на българските телекомуникации след Освобождението. С неговото име се свързват няколко първи неща в нова България - първата телеграфна агенция, наречена “Трапезица”, през 1912 г. влиза в действие първото радио, изграждането на първото българско училище в Будапеща, строеж на първата българска черква там и други.

Изпратен е като първи преговарящ с Високата порта след обявяването на Независимостта през 1908 г., един от делегатите и при подписването на Брест-Литовския договор през Първата световна война.

За около пет години участва активно в три войни - двете Балкански и Първата световна. През май 1886 г. е избран за депутат в IV обикновено народно събрание от Станимака (Асеновград).

На 19 август 1886 г. Стефан Стамболов назначава Стоянович за директор на пощите и телеграфите. Но на 1 август 1887 г. той е уволнен по политически причини. От 1 юни 1894 г. отново е начело на българските съобщения и управлява пощите, телеграфите и телефоните до 1 май 1917 г. От лятото на 1919 г. развива търговска дейност в Берлин и Будапеща.

Жени се за Мария Хаджибожкова, от която има три доведени дъщери. Общият им син се казва Петър. Негов кръстник е ген. Данаил Николаев.

Един от личните съветници на цар Борис Трети.

Иван Стоянович умира у дома си в София на 15.2.1947 г.

Неговият син Петър Иванов Стоянович

е изпратен да учи в чужбина. Завършва гимназия в Дижон и Робърт колеж в Цариград. Там се увлича по спорта и особено по футбола. Заедно с приятели основа футболен клуб в София. Кръщават го “Левски”. Освен съосновател на отбора Петър Стоянович е и негов централен нападател от 1914 до 1919 г.

След Първата световна война учи в Йена и в Лайпциг - Германия, и защитава докторантура по икономика. Влиза в “Реемтсма” - най-голямата тютюнева компания в Европа, където отговаря за тютюневия бизнес на източните страни.

През 1926 г. Петър Стоянович става президент на футболния “Левски” и оттогава непрекъснато е в ръководството на клуба. Всеки участва доброволно с лични пари и събират сума, с която си купуват от общината място за построяване на стадион до Перловска река, където било сметище. И в началото на 30-те години е построен стадион.

След 9 септември 1944 г. Петър Стоянович е съден от Народния съд по обвинение, че е американски шпионин, и е изключен от “Левски”. Арестуван, бит и измъчван, накрая е освободен, но целият му живот е съсипан. Той е женен за Ламбрина (Бина) Сотирова - завършила немска филология при проф. Константин Гълъбов, близка с царското семейство до 1944 г. и учителка по немски и руски език след това. Двамата имат син Иван и дъщеря Жана.

Петър Стоянович умира в края на 70-те години.

Жана Петрова Стоянович

е родена на 14 октомври 1928 г. в София. Завършва френска филология в СУ и актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1960 г. Театралната й кариера започва в Бургас във времето, когато там твори великолепната режисьорска четворка: Леон Даниел, Юлия Огнянова, Вили Цанков и Методи Андонов. Като истински бунтари те бягат от идеологическите норми и правят смел новаторски театър.

В творческото им съзаклятие участват и младите тогава актьори Жана Стоянович, Леда Тасева, Банко Банков, Иван Тонев, Петър Петров, Ани Бакалова, която по-късно ще стане съпруга на Жаниния брат, кинокритика Иван Стоянович.

През 1961 г. Жана постъпва в Младежкия театър и повече от 36 г. (до 1997 г.) е една от първите му актриси. Снима се в киното и в телевизията.

Първият брак на 22-годишната Жана Стоянович е с режисьора Кръстьо Мирски, по-голям от нея с 8 години. Вторият й съпруг е художникът и хокеист Анатолий Полянски-Толята. От него има син - Иван, когото ражда на 46-годишна възраст.

Иван Петров Стоянович,

пълен съименик на дядо си Аджелето, е роден на 29 януари 1930 г. в София. Завършва право в СУ, но работи по специалността само една година. Властта не го долюбва заради произхода му - баща, съден от Народния съд, дядо - министър и царски съветник.

Впоследствие завършва и английска филология.

От тази забрана в крайна сметка печели киното. Над 30 години Иван Стоянович е един от най-известните кинокритици у нас, основател и главен редактор на сп. “Български филм”. През 1992-1993 г. е директор на културните програми в БНТ. Бил е и шеф на Студията за анимационни филми “София”. Автор е на стотици статии за киното и театъра, на 29 сценария за документални и анимационни филми и на множество книги.

Той е единственият българин, представен в илюстрования каталог на Британския филмов институт, посветен на 100-годишнината на киното. Този каталог съдържа биографии на видни кинодейци от цял свят.

Умира на 10 януари 1999 г. Той ще бъде запомнен със своя аристократичен стил на поведение и с непредсказуемото си оригинално чувство за хумор. Със съпругата си, актрисата Ани Бакалова, имат двама синове - Петър и Димитър, наричан Дими.

Петър Иванов

Стоянович, правнук

на Аджелето,

е роден на 25 юни 1967 г. в София. Завършва немската езикова гимназия.

През 1988-1989 г. следва “Германистика” в СУ. Завършва “Обща история” и “История на Източна и Югоизточна Европа” във Виенския университет, където през 1995 г. получава научна степен магистър по философия. Хердеров стипендиант.

През 1998 г. пак във Виенския университет защитава с отличие докторска степен и става доктор по философия и доктор на историческите науки.

От 2016 г. е доцент в Института за исторически изследвания към БАН. Бил е хоноруван преподавател в СУ. Редовен преподавател във факултета “Хуманитарни науки”, катедра по журналистика, на Шуменския университет, където през 2018 г. получава професорска титла. Става професор и в БАН.

Влиза в политиката като член на СДС. От 1998 до 2003 г. е последователно парламентарен секретар на МВнР, шеф на бюрото на Надежда Михайлова, когато тя е зам.-председател на ЕНП, и началник на кабинета й като министър на МВнР.

Заема различни постове в НИС на СДС, включително и зам.-председател на СДС-София. Ръководи предизборния щаб на синия кандидат за кмет на София Пламен Орешарски, но напуска СДС в знак на протест срещу отстраняването на Орешарски след негова среща с Васил Божков. Когато Пламен Орешарски става премиер през 2013 г., назначава Стоянович за министър на културата.

Междувременно през 2003 г. той става политически и международен секретар на партия “Гергьовден”, а между април 2007-а и септември 2010 г. е неин председател. Напуска я през 2011 г.

През 2001 г. Стоянович става Рицар на цивилния кръст за заслуги на Република Малта. От 2014 г. е Велик офицер на Суверенния военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта. Автор е на много научни студии, монографии и книги. Владее английски, немски и руски език. Хоби - подводен риболов, лов, кулинарство.

Петър Стоянович има три деца - Иван, Ани и Йоан, майка на когото е Мария Дивизиева. Тя беше началник на кабинета на премиера Пламен Орешарски.

Димитър Иванов

Стоянович

е роден през 1977 г. в София. Подобно на брат си Петър завършва немската гимназия. Въпреки че е син на актриса и кинокритик, не кандидатства в НАТФИЗ. Не искал да бъде в тяхната сянка и завършва история в СУ.

Наследственият артистичен талант на Дими, както го наричат приятелите, се проявява в БНТ, където през 1999 г. започва като сценарист на документалната поредица “Пътеводител на историческия стопаджия”. Главен сценарист е на “Великите българи”, “Българските събития на 20-и век”, “Голямото четене”, “Господари на ефира” и др.

Дими Стоянович е сценарист на десетки документални филми, както и на игралните “Преследвачът”, “Снимка с Юки”, “Жълт олеандър” , на тв сериалите “На границата” и “Дървото на живота”. Носител е на десетки родни и международни награди.

От 2014 г. е главен редактор на престижното списание L'Europeo, водещ е и на предаване за култура в БНТ.

Има дъщеря на име Маргарита.