Триград спаси училището си с хлапета от Танзания, сега намери и лекар от Африка

Девинското село Триград спаси училището от закриване с шест хлапета от Танзания сега е на път да се уреди и с лекар от африканската държава.
Двама братя от селото - Виктор и Даниел Александрови са били 8 години в Танзания, но се върнали със съпругите и 5-те си деца. Още едно дете се роди и тук в България.
"Децата на Виктор и Даниел спасяват от закриване детската градина. Тя бе заплашена от затваряне, заради малкия брой на децата. Това означаваше напускане на още семейства от селото, съкращаване на учители и персонал", казва кметът на Триград Емил Гогушев . "Връщането на танзанийчатата е ключово за спасяването на учебното заведение. Сега сме спокойни и за училището занапред, тъй като тези деца ще пораснат. В малките отдалечени села в Родопите, оцеляването на детската градина и училището е много важно за цялото население, но за съжаление обезлюдяват. До седми клас да учат в село - пак е нещо. Радостно е, че все още децата ни не пътуват до съседните села за училище. На този етап се радваме, че задържаме и училището ", добавя управникът.
"Триград може да си реши проблема с лекар кардинално, ако съпругата на Виктор- Диана, която е лекарка приеме да работи в Девин и няколко дни в селото", казва Гогошев. Тъй като от две седмици селото е откъснато, заради пропаднал път Диана откликва на всяка молба за лекарска помощ.
Сега в туристическото село с над 650 жители лекар идва за два часа. Триград се прочу, че първи в България преди 11 години , заедно със съседните Жребово и Кестен пуснаха обяви във вестници за джипи срещу осигуряване на жилище. Не случиха обаче на мераклия. "Няма как с два часа и то при условие, че е хубаво времето, да се обслужва населението на Триград и двете села. Като няма лекар не може да имаме и аптека. Сутринта е страшен сеир като започнат хората да поръчват лекарства на автобуса", казва кмета.
Виктор и Даниел Александрови са от Триград . Работели за австрийската компания "Алпине Бау", която построи язовир "Цанков камък" на река Въча край Девин. След приключването на обекта като добри работници получили покана да се преместят на друг обект. Били са първо в Румъния, а след това се преместили на обект на компанията в Танзания. "С брат ми бяхме шефове на работилница за поддръжка на строителна техника. Работили сме за няколко компании в сферата на строителството на 4 различни обекти из цяла Танзания", казва Даниел.
Той от 5 години живее с танзанийката Елвира. Има три деца- Лорънс , Румен и Дейвид , които са родени в Дар ес -Салаам. След като пристигнали в България им се родило още едно детенце.
"Елвира започна да свиква, децата също. Малките не знаят добре български език, но по-големите вече могат да общуват с връстниците си. Най-трудно им беше със снега, но и съпругата ми, и децата, му се радват. Преди да се върнем сме идвали на гости само веднъж в Триград ", споделя Даниел. Елвира е завършила музикално училище, свири на пиано, но е работила предимно като модел в рекламни клипове в родината си. Тя е от племето "хая ", а родното й място е в подножието на Килимаджаро , най-високата планина на африканския континент. Шестте хлапета са истинска атракция в родопското село. "Радват им се всички. Туристите непрекъснато искат да се снимат и да си играят с децата. Все още никой не им се подиграва с цвета на кожата, но повечето знаят какъв е характера ми и не смеят", подмята бащата.
Според Елвира България е по-подходяща за отглеждане на деца, защото е по-сигурна за безопасността им, а и в Танзания образованието е доста скъпо.
"Върнахме се по много причини. Най-важното нещо е, че искам спокойствие и сигурност за децата ми. Там има непознати болести и децата са изложени на по-голям риск. Предпочитам да са на сигурно място, да си израснат в моето родно село, което много си обичам. По-добре би било и да се образоват в България", казва 34-годишния Даниел.
Брат му Виктор, който е по-голям с една година, има две деца- Даниел и Алекса .
Даниел и Виктор с помощта на родителите им още докато работели в Танзания превърнали къщата си в малък хотел с 8 стаи, с ресторант бар и барбекю. Те не работят на обаче на пълни обороти. Заради пандемията туристите са малко. Братята се надяват с настъпване на лятото да се увеличат туристите.
В съседното село Кожари направили и кравеферма, където отглеждат 50 дойни крави. Разстоянието до фермата им е около 10 км . през гората.
"В животновъдството не вървят добре нещата. Изкупната цена на млякото е 70 стотинки, колкото струва бутилка минерална вода в магазина. Собственик на мандра в Смолян дори ми е пуснал оферта да му продумвам млякото на 55 стотинки. Това е несправедливо и унизително за фермера. Субсидиите също не са разпределят по честен начин. Не бива да се допуска разни виртуални животновъди да слагат ръка на пасищата и да прибират субсидиите за сметка на реалните стопанства. В сектора има много шашми. Фермерите, които са такива на книга, обират каймака за сметка на истинските", казва Даниел. Зарича се, че ще пробват известно време с бизнеса, който са създали в Триград и ако не се нормализират нещата ще се върнат отново в Африка.