Пламен Карталов прави нов прочит на „Княз Игор“ от Александър Бородин

На 4 и 20 февруари почитателите на оперното изкуство ще могат да бъдат с новата трактовка на класическата творба на Бородин „Княз Игор“, която винаги се посреща с изключително голям интерес от публиката. Спектакълът е посветен на 110 годишнината от рождението на диригента Атанас Маргаритов (1912 г. - 1998 г.), който е бил цели 11 години главен диригент на Софийската опера (1964 г. – 1975 г.).

Режисьор на постановката е Пламен Карталов. Сценографията е на Борис Стойнов, костюмите на Светла Калайджиева, хореографията на Асен Гаврилов.

Диригент на „Княз Игор“ е Игор Богданов

Диригент на хора е Виолета Димитрова.

На 4 февруари, петък в „Княз Игор“ от 19 ч.

участват:

Венцеслав Анастасов, Габриела Георгиева, Илия Селиванов, Стефан Владимиров /за първи път в ролята на Галицки/, Петър Бучков, Весела Янева, Росен Ненчев, Димитър Станчев, Ветка Петкова, Ангел Антонов, Силвана Пръвчева

На 20 февруари, неделя в „Княз Игор“ от 19 ч.

участват:

Веселин Михайлов, Радостина Николаева, Илия Селиванов, Стефан Владимиров, Ангел Христов, Весела Янева, Росен Ненчев, Димитър Станчев, Ветка Петкова, Ангел Антонов, Силвана Пръвчева

Новият прочит на едноименната опера на Александър Бородин показва главния герой княз Игор без традиционните клишета и представя пред зрителите различен и силно въздействащ финал. Режисьорът Пламен Карталов представя своя трактовка на произведението на руския композитор.

В музикално-драматичната концепция на Бородин „Князът не е положителният герой, обосновава се Карталов. Той е представен като тщеславен, завистлив, горделив човек, който праща неподготвената си армия на сигурна гибел в името на болните си амбиции. Основният ми стимул за нов, нетрадиционен и бляскав финал на операта „Княз Игор” се базира на три основни аргумента, обяснява режисьорът.

Първият е, че операта, писана от Бородин повече от 18 години, остава незавършена от автора си. Последното действие е дописано от Глазунов, подпомогнат от оркестрацията на Римски-Корсаков.

Вторият е, че задълбоченото ми проучване на историческите събития, свързани с похода на Княз Игор срещу половците през 1185 г, ми помогна да се убедя, че в музикално-драматичната концепция на Бородин княз Игор не е патриотът, заслужил увенчаване с елейно-епична „Слава” преди последната завеса, както го представя Глазунов.

В Ипатиевата Летопис за воинската повест на похода на Игор, ще открием едно много силно откровение на Игор за всичките му грехове към християните и мъките, които им е причинил. Постъпката му да тръгне неподготвен на поход е достатъчно безразсъдна, осигурявайки позорен плен не само за себе си, но и за хиляди други, а останалата му войска е избита. Защото, въпреки предупреждението с „Божието знамение” и молбите на народа да не тръгва на бой, Игор неотстъпно решава, че моментът е съдбовен за мисията му.

Третият аргумент за дързостта ми да пристъпя към една нова съвременна редакция на финала на шедьовъра на Бородин е необходимостта от послание към днешния зрител. След много внимателно проучване на историческите събития, задълбочено изследвайки и анализирайки музикалния език на партитурата, както и цялостната форма на драматургичните линии на операта имах стремежа творбата на Бородин да получи един истински негов оптимистичен и логичен финал.“

Маестро Карталов поставя операта „Княз Игор“ в Софийската опера през 2009 година. Постановката беше представена в Япония през 2015 и се игра с огромен успех в Токио и Нагоя. Представена е и на най-престижния фестивал в Испания - Сантандер, където има голям успех, а също така и на известния фестивала в Бигдошч, в Полша.